Отбой в полунощ - Уилям Уортън

Към края на Втората световна американски разузнавателен взвод е изпратен да установи пост в изоставен замък в белгийските планини. Почти всички войници са на по 20 години, но това е едно от по-малко необичайните неща за тях. По странна приумица на армията всички те са подбрани да имат доста висок коефициент на интелигентност, което им позволява и дори ги задължава постоянно да ангажират умовете си с разни игри, да държат разсъдъка си далече от самата война. Лошото е, че нямат нито карти, нито нищо, и затова играят бридж на ум. И така мръзнат, дежурят и играят виртуални карти, докато с изненада не установяват, че съвсем наблизо подобен пост има и немската армия. И което е по-странното, вражеските войници възприемат живота и войната по доста сходен на тях начин. Следват сложни планови с добри намерения за щастлива развръзка, провалени, разбира се, от по-простата, но пък и по-зла логика на войната. 

Един приятел ми каза, че в стандартните холивудски филми от по 90 минути има ненарушимо правило най-ниската точка на драмата и нещастието да бъде около 70тата минута. После остава малко, но достатъчно време за замазване на щетите и оправяне на настроението. Нещо подобно има и в структурата на „Отбой в полунощ”, което на мен лично доста ми хареса. След приключване на книгата нещастието вече е някак балансирано с нови събития и човек може да продължи да диша. 

От резюметата на книгата човек може да реши, че тя би трябвало доста да прилича на „На западния фронт нищо ново” – невръстни младежи, които са се оказали в центъра на световната война. Да, ама не. „Отбой в полунощ” е доста по-американска във всеки един смисъл на това понятие – такава е по автор, по герои, по размисли, интереси и намерения на героите, по действие, по развръзка. Самият Уилям Уортън има особена съдба. Впечатленията му от Втората световна и фронта в Ардените са от първо лице, точно когато е бил на 20 години. Вероятно от това и неговата младост е била драматично разтърсена като на Ремарк, само че при Уортън несгодите са представени и приети по по-делови и практичен начин. Проблемите се решават, в трудните ситуации се действа, животът се живее. Все някак. 

Има убийствено точни изводи за стойностите в живота и какво ли не още под формата на кратичко изречение в края на пасаж с размишления. Много ги обичам, но за илюстрация реших да извадя само 1-2. Човек трябва да има мярка.

Започнеш ли да мислиш за всичко, което би могло да ти се случи, за нула време ще се побъркаш.

***
Ако човек прекарва целия си живот на нощен караул в снега, животът ще му се види дълъг петстотин години.

По книгата има филм от 1992 с Итън Хоук в главната роля. 

Още по-хубави неща за същата книга може да се прочетат при Алвин и при Джен. Това е така, не защото на мен не ми е харесала, а просто защото те са го казали по-добре.:) 

Между техния и моя прочит се е случило това, че Уилям Уортън си е отишъл.