събота, септември 01, 2007

GENERATION "П" - Виктор Пелевин

Наскоро се хвалех как обичам в книгите да има разказана случка. Е, в тази няма или по-точно има малко някакви случки, но те са между другото. Ще питате как така, между кое друго, а аз няма да мога да отговоря.

Книгата е феноменално добра, пророческа, дори “добра” изобщо не подхожда за това четиво. Бих го нарекъл учебник, ако думата не беше обременена със значението на глупава омразна книга, издадена за пари и съдържаща неща, които почти всички знаят, а които не ги знаят, пък никога няма да им потрябват, но никой от всички тези хора не държи да бъде изпитван върху съдържанието. Учебник, в смисъла на книга, която те учи на неща, които със сигурност не си знаел, или най-много да си подозирал част от тях. Факти, умения, които задължително ЩЕ използваш, ако искаш да се спасиш, да оцелееш и да запазиш собственото си независимо съзнание, живеейки в Матрицата. Книгата е много по-близо до философски разсъждения за рекламата, медиите, управлението на света и това, което движи и мотивира хората в действията им. Просто Пелевин, Пелевин, братя блогъри!

Всичко е полято с водка, религия, стрити сушени мухоморки и разни други психостимулатори, но то е само за спойка и по-лесно преглъщане на материята. Нещо като да скриеш горчиво хапче в лъжица с нещо по-познато, за да се излъже детето-пациент да го изпие.

Има едно много добре синтезирано обяснение на орануса и философията му, но въпреки огромното ми желание, мястото в блога няма да стигне за постването му. Това описание за мен беше и основната полза и радост от прочетеното. Толкова е добро, че всеки опит за сравнение може само да намали блясъка му. И естествено, най-хубавото му е, че тази философия е абсолютно вярна. Без изключения, без смекчаване – едно към едно – а никой не и обръща сериозно внимание, дори с лечебна цел. Простете, ако съм по-неясен от обикновеното, цитатите наистина са прекалено обемни. Ето все пак и малко трохи:

Най-важният откъс, при Иван Попов. Не смейте да го пропускате!!!

***
“Да ти кажа, на простаците, дето не знаят как стават тия работи, им е по-лесно. Те даже си мислят, че има различни канали, различни телевизионни компании... Обаче простакът затова си е простак, нали така?”
***
“Настроението му се скапа съвсем; дощя му се късче жива човешка топлинка. Той отби от потока коли към близката автобусна спирка и спря. На пейката под козирката седяха една неподвижна бабичка с кошница в скута и четирийсетинагодишен къдрав мъж с мокра военна куртка и шише бира в ръка. Като прецени, че в мъжа е останала достатъчно жизнена сила, Татарски свали стъклото, опря небрежно лакът на него и каза:
- Прощавай, боец, знаеш ли наблизо магазин за ризи?
Мъжът вдигна глава. И очевидно разбра всичко, защото в очите му заблестя студена бяла ярост. Краткото споглеждане бе изключително наситено с информация - Татарски разбра, че мъжът е разбрал. А мъжът очевидно бе разбрал дори че Татарски е разбрал, че е разбран.
- Кандахар беше по-кофти - каза мъжът.
- Простете, не разбрах.
- Казах - каза мъжът и хвана шишето за гърлото, - че Кандахар беше по-кофти. И никаква прошка за тебе.”
***
“Често става така - говориш с някого и наглед уж думите му ти харесват и ти се струва, че в тях има някаква истина, а после внезапно забелязваш, че фланелката му е излиняла, че обущата му са скъсани, панталоните му са кърпени на коляното, а мебелите в стаята му са евтини и охлузени. Вглеждаш се по-внимателно и виждаш навсякъде невидените дотогава следи на унизителна бедност, и разбираш, че всичко, което събеседникът ти е направил през живота си, и всичко, което е мислил и ремислял, не му е донесло онази единствена победа, която си желал така пламенно през онова далечно майско утро, когато, стиснал зъби, си се зарекъл да не изгубиш, макар още да не ти е било съвсем ясно с кого играеш и какъв е залогът. И макар оттогава тези неща да не са ти станали по-ясни, веднага губиш интерес към думите на събеседника си и ти се ще да му кажеш за довиждане нещо приятно и по-бързо да си тръгнеш, та най-сетне да се заемеш с нещо, което си струва. Така действа в душите ни изтласкващият уау-фактор.”
***
“- И изобщо - бързо добави Морковин - нищо не издава принадлежността на един човек към долните слоеве на обществото така, както способността му да се ориентира в скъпите часовници и скъпите автомобили.”


п.п. Четох и писах с ясното съзнание, че с преводача сме роднини, а не го потърсих за хартиен екземпляр и похвали за добре свършената работа, а четох всичко от монитора.

11 коментара:

Анонимен каза...

Жалко, на книгата, на която най-много се надявах, всички гузно си мълчат.;)

ц.

Магарето каза...

Така като чета цитатите, май ще взема да я прочета тази книга! От много време колекционирам лафове за простотията, подозирам, че ще ми помогне да си увелича сбирката ;-)
Между другото, последния лаф, който научих (от статия в един вестник, но не ме е срам да си го призная, щото автора добре си пише по принцип) е: "На глупака и щастието му е глупаво".

Анонимен каза...

Аз в момента я чета, сетих се заради теб, че съм я изтеглила и я държа из папките с други неща на Пелевин. Това и към Облачето: цялата книга е един голям цитат, откъдето и да чопнеш, все става за крилата фраза. Много е добър, безспорно - но според мен, докато някой не ме оспори.

Стоян Христов каза...

Аз видях голям зор, докато намеря цялата книга в интернет. Най-често попадах на откъси, които хората са превеждали за кеф и които започват от някъде и приключват до никъде. Но който търси - намира...:)
Пелевин е много специфичен и изобщо не знам в коя графа литература да го пратя, но че не е фантастика, не е. Но пък феновете на фантастиката много добре го приемат.:)
Ако ви хареса, пробвайте и "Омон Ра", аз с нея започнах, преди това само разказчета бях чел от него.

@sol_lam
Добре дошла отново!
Поздравявам те с първия ред от "Yesterday" на Beatles.;)

Анонимен каза...

Хи-хи, благодаря :) И добре заварил! Междувременно стигнах до многоточия, отбелязващи пропуски в публикувания превод и после си теглих наново и реших да затвърдя вече прочетеното, тъй че започнах бодро отначало.

Bla каза...

Интелектуализъм FTW!

Анонимен каза...
Този коментар бе премахнат от администратор на блога.
Embec каза...

а ето преведени от ентусиаст (в смисъл аз) извадки от последната му книга Empire V. Хахаха, супер се сдухах докато го преведа, но сега ми е едно хубаво...
http://embec-pelevinpiratskiprevod.blogspot.com/

Стоян Христов каза...

@embec
Мерси, че така любезно го предостави.:) Ако ти се появи желание да допреведеш цялата книга, пак се обади, уверявам те, че ще бъдеш оценен.:)

Анонимен каза...

Винаги съм се смятал за изостанал. И този блог го потвърждава - две години! Едва ли някой ще забележи, но товя е моят принос, последното, което прочетох малко преди да заспя, уверявам ви, непробудно поне до 7:00 сутринта.

"Често става така: излизаш някоя лятна сутрин навън, виждаш огромния, прекрасен, забързан нанякъде свят, пълен с неясни обещания, и окъпаното в щастие небе и внезапно душата ти за частица от секундата е пронизана от чувството, че ето, целият живот е пред теб и можеш да минеш през него, без изобщо да му мислиш, да заложиш на самия себе си и да спечелиш и да прелиташ на бял катер през житейските пътища. И юмруците ти се стискат сякаш самички, и зъбите ти се стискат самички, и си даваш дума, че ще изтръгнеш от тази враждебна пустота още много, много пари, че ако трябва, ще прегазиш всички, които се изпречат на пътя ти, и че никой няма да посмее да те нарече с американската дума loser."

С пожелание за дълбок сън,
yourtrueson

Стоян Христов каза...

Е, хайде-хайде... За къде си закъснял, като никой за никъде не бърза?:)

Радвам се, когато срещна ценители на Пелевин, без значение от това кой какво и кога е успял да прочете. И при мен например "Чапаев и пустотата" още чака ред...

А цитатът е готин и много характерен.:)