петък, юли 11, 2008

Южна поща. Земя на хората – Антоан дьо Сент-Екзюпери

За мен най-същественото у Екзюпери е благородството. Благородство, което личи повече в характера, и не толкова във фамилията.
Пише леко наивно, с искрената убеденост, че все пак трябва да го сподели, защото е важно. Различни лични открития, които не е споделял с никой, но намира за съществени. Заприлича ми дори на писания от личен блог. Може би ако беше жив през 2005-2006, той би започнал да пише блог?
“Южна поща” е била първата му книга и това си личи. Много лична, разпокъсана, небрежен опит за изясняване на чувства към самолета, към другар, към жена, към смърт. Тъжна работа. Нека я четат само най-запалените му фенове, това трябва да се напише в предговора.
“Земя на хората” е друго нещо. Писана е по-късно, когато е имал повече писателски и житейски опит, но все пак не достатъчно голям, за да си остане на места недодялано искрена, пълна с чистосърдечните признания и възгледи за живота на един очевидно млад и чувствителен човек. Хубави разсъждения, ценни защото са искрени и верни едновременно, извисяващи човешкия дух. Не са дълбоките, дълги и заплетени разсъждения на философа, а ясните и убеждаващи с простотата си открития на младежа-интелектуалец.

“Това, което направих, кълна ти се, никога никое животно не би могло да го направи.”
***
“Струва ми се, че ония, които много се боят от нашия технически напредък, смесват целта със средството.”
***
“Всички ние сме млади варвари, още смаяни от нашите нови играчки.”
***
“Един лош ученик от курс по висша математика знае повече формули върху природата и законите, отколкото Декарт и Паскал. (Но) способен ли е той на същите духовни възможности?”

Обиди ме изречението на задната корица от някой си Блез Сандрар: “Той е рицар, защото мечтае за подвизи, странстващ рицар, истински рицар.” Обиди ме заради Екзюпери, когото бях започнал да чувствам близък. Та той през цялото време пише, че се дразни да сравняват първите пилоти с тореадори, комарджии или въобще нещо хазартно, което се прави заради риска. Нищо подобно, неговото не са предизвикателства, заради самите тях, заради риска и адреналина, това е просто работа, която някой е трябвало да свърши. А самолетът е просто сечиво.
На 31 юли 1944 е трябвало да се прибере от последния си полет. Макар и малко подранил по дни или много закъснял по години, мисля с този текст да го поздравя за честната игра. Вярвам, че Екзюпери е образец за всички, които разбират смисъла на честната игра.

10 коментара:

Анонимен каза...

Как съчетаваш:

Много лична, разпокъсана, небрежен опит за изясняване на чувства към самолета...

със

това е просто работа, която някой е трябвало да свърши. А самолетът е просто сечиво.


Другото, което харесах е

Това, което направих, кълна ти се, никога никое животно не би могло да го направи.

В Екзюпери е дремел един истински Ржевски :D

A

Стоян Христов каза...

Много самолет има в книгите му и макар да се постарах да обърна внимание (бях обещал), пак не беше достатъчно. Но радвам се, че все пак на теб ти е направило впечатление.:)

Цитатът за животното се отнася за катастрофата в Андите на приятеля му Гийоме. Пример за това какво се случва, когато човек тръгва със самолет, който може да се издига най-много например на 5200м, за да търси път през проходите на планина, която се издига на 7000м. Във време, когато и местните трафиканти отказват да пътуват. И когато този човек катастрофира, успява да надвие всичко, на което е способно животинското му тяло, и да го кара да върви и върви с дни наред през снеговете, за да се добере до цивилизацията.

Майсторска кукичка беше това за Ржевски.;)

Анонимен каза...

Набито око имам, няма шест, пет ;)

Гийоме звучи добре, явно те е впечатлил този факт. Ако някой ден си с повечеко време, отдай дължимото на "Повест за истинския човек" на Борис Полевой.

Кукичка... ловим пъстърва с голи ръце, къ мисиш ти тая работа ;)

A

Анонимен каза...

:-))))
!!!
Много, много силен пост, а коментарите - !!!

Цонко,
дали книгата е у теб?

Горан

Стоян Христов каза...

@Горан
Ще ти я донеса при първа възможност.:)

Анонимен каза...

“Южна поща” е била първата му книга и това си личи. Много лична, разпокъсана, небрежен опит за изясняване на чувства към самолета, към другар, към жена, към смърт. Тъжна работа. Нека я четат само най-запалените му фенове, това трябва да се напише в предговора.

“Земя на хората” е друго нещо. Писана е по-късно, когато е имал повече писателски и житейски опит, но все пак не достатъчно голям, за да си остане на места недодялано искрена, пълна с чистосърдечните признания и възгледи за живота на един очевидно млад и чувствителен човек. Хубави разсъждения, ценни защото са искрени и верни едновременно, извисяващи човешкия дух. Не са дълбоките, дълги и заплетени разсъждения на философа, а ясните и убеждаващи с простотата си открития на младежа-интелектуалец.


Кой си ти, толкова по-стар, по-зрял и по-дълбок от Екюпери?.. Екзюпери - недодялан? Екзюпери написал "Земя на Хората" - младеж интелектуалец? Болестта на съвременния човек - да бърка чистотата на сърцето със наивност, повърхностност. Блогър, който се сравнява с Екзюпер (щял сигурно и той да бъде блогър ако живеел в наше време..), блогър, който си мисли, че може да лети с Екзюпери, да го улови на кукичката си.. Тъжна работа. Наистина.

Емил

Анонимен каза...

Прощавай, жив и здрав.

Стоян Христов каза...

Няма нищо, пак заповядай! Радвам се, че поговорихме, няма друг начин да се разберат хората...
И ти да си жив и здрав!:)

Мария каза...

Май не ви е достатъчно само едно прочитане на "Южна поща", щом това са впечатленията ви. Екзюпери просто не може да се мери с традиционните мерки. Прочела съм малкото му книги за пръв път преди много години, но и до сега мога да ги препрочитам. Помня онези откъси, как Женевиев подрежда своя свят за вечерта, как косата й свети, поднесена в светлината на старата лампа, когато всички са се събрали около старата маса, в старата къща, където мебелите не са подредени от човешка ръка, а от времето. А какво ще кажете за проповедта, която Бернис слуша в катедралата, завръщайки се след продължително отсъствие и търсейки неща, които да го свържат с предишния му живот? Това са образи от "Южна поща", които изплуват в главата ми и не ми е необходимо да гледам в книгата, просто ги помня. Да наричате Екзюпери повърхностен, разпокъсан, небрежен, това просто е лична обида за мен. Моля ви когато четете, не бързайте да пишете! Първото впечатление често е невярно...

Стоян Христов каза...

@Мария
Здравейте!:)
Радвам се, че поне на вас книгата се е харесала. На мен обаче това най-вероятно ще ми е последен прочит.

Извинете за личната обида, ни най-малко не съм предполагал и да знаете, че не е било умишлено. Смятам, че разминаването в литературните вкусове все още не е повод за конфронтация, а също и това какво ще реши някой да напише в собствения си блог. По-скоро виждам коментарите и мненията на хората за едни и същи книги като особено културна форма на комуникация, обмяна на ценности и размисли, които обогатяват всички участвали страни. Може и да рискувам да ви обидя още веднъж, но засега мнението ми за точно тази книга на Екзюпери (който иначе има много специално място сред ценените от мен автори)остава същото.

Имате право за първите впечатления, те понякога са невярни заради прибързаността си, но също така понякога спонтанността и искреността им изкарват на преден план същината на нещата. Нищо не е еднозначно...