Южна поща. Земя на хората – Антоан дьо Сент-Екзюпери

За мен най-същественото у Екзюпери е благородството. Благородство, което личи повече в характера, и не толкова във фамилията.

Пише леко наивно, с искрената убеденост, че все пак трябва да го сподели, защото е важно. Различни лични открития, които не е споделял с никой, но намира за съществени. Заприлича ми дори на писания от личен блог. Може би ако беше жив през 2005-2006, той би започнал да пише блог?

“Южна поща” е била първата му книга и това си личи. Много лична, разпокъсана, небрежен опит за изясняване на чувства към самолета, към другар, към жена, към смърт. Тъжна работа. Нека я четат само най-запалените му фенове, това трябва да се напише в предговора.

“Земя на хората” е друго нещо. Писана е по-късно, когато е имал повече писателски и житейски опит, но все пак не достатъчно голям, за да си остане на места недодялано искрена, пълна с чистосърдечните признания и възгледи за живота на един очевидно млад и чувствителен човек. Хубави разсъждения, ценни защото са искрени и верни едновременно, извисяващи човешкия дух. Не са дълбоките, дълги и заплетени разсъждения на философа, а ясните и убеждаващи с простотата си открития на младежа-интелектуалец.

“Това, което направих, кълна ти се, никога никое животно не би могло да го направи.”

***

“Струва ми се, че ония, които много се боят от нашия технически напредък, смесват целта със средството.”

***

“Всички ние сме млади варвари, още смаяни от нашите нови играчки.”

***

“Един лош ученик от курс по висша математика знае повече формули върху природата и законите, отколкото Декарт и Паскал. (Но) способен ли е той на същите духовни възможности?”

Обиди ме изречението на задната корица от някой си Блез Сандрар: “Той е рицар, защото мечтае за подвизи, странстващ рицар, истински рицар.” Обиди ме заради Екзюпери, когото бях започнал да чувствам близък. Та той през цялото време пише, че се дразни да сравняват първите пилоти с тореадори, комарджии или въобще нещо хазартно, което се прави заради риска. Нищо подобно, неговото не са предизвикателства, заради самите тях, заради риска и адреналина, това е просто работа, която някой е трябвало да свърши. А самолетът е просто сечиво.

На 31 юли 1944 е трябвало да се прибере от последния си полет. Макар и малко подранил по дни или много закъснял по години, мисля с този текст да го поздравя за честната игра. Вярвам, че Екзюпери е образец за всички, които разбират смисъла на честната игра.

Малкият принц - Антоан дьо Сент-Екзюпери

Така. Редно е човек все някога да се изпокара с останалите хора. Според мен това си е в човешката природа. Обещавам да не споменавам общоприетите клишета, не защото се стремя да съм оригинален (а аз и без друго съм, всеки е), а защото наистина ми хрумват различни неща преди и след прочита.

Защо изобщо я четох тази книга? Защото не я бях чел, защото е от тези, които останалите хора четат и цитират под път и над път, защото е малка, защото ми бяха омръзнали прехвалени четива, които не спорят, защото имах 3-4 неща наум за нея, защото имам по-добра представа от повечето хора кой и какъв е бил Антоан дьо Сент-Екзюпери. И понеже мисля, че го разбирам, реших, че ще знам защо е написал това, което всички цитират, при условие, че той е бил доста различен от тези всички.

Аз предпочитам да гледам на него другояче, в друг контекст. Дьо - Тулуза - “Казабланка” – Латекоер – Консуело де Гомес.

Чувствителен и благовъзпитан млад човечец е в изгнание няколко години далече от родината си и си драска равносметка на последните пет години. Нищо особено, само дето го е казал културно, на моменти забавно и с ясно четим болдван подтекст на метафорите. Халва за народа.

А книгата е женска лиготийка. Не детска, не мъжка. В нея няма дълбок смисъл според това, което аз влагам в думата, и нова философия за живота, което пък е любима залъгалка на повечето мъже.