“Има един период от живота, който няма нужда да бъде развалян от безпокойство и отговорност. Начинът, по който се събуждаме, е важен, защото трябва да се справим с всеки дълъг ден. Нашето детство е нашето утро.”
За гениалността на Астрид Линдгрен няма какво да си говорим, то е все едно да обсъждаме гравитацията, ползата от озоновия слой или от Слънцето. Просто директно може да я причислим към чудесата на природата. Всички знаем забавни цитати от нейните романи и ухилени си ги рецитираме при всеки удобен случай.
С Роня обаче работата е по-друга. Драмата не е чак толкова сериозна, както при “Братята с лъвски сърца”, не ти се свива гърлото, докато четеш, но все пак има нещо, за което другите детски писатели избягват да споменават. При нея има нещо почти неуловимо, някаква трудна за казване истина, с която сме съгласни, но която не можем да обосновем. На първо време ще я кръстя свобода. Колко струва тя? Струва ли си да се изпокараш с близките си, за да имаш свобода? И това не е онази глупава американска версия, да се изнесеш от къщи като тинейджър, за да “трупаш житейски опит и да се справяш сам”. Пфу, плюя аз на този опит! Но друго се опитвах да кажа - да живееш заради лятото, докато все още то е най-важното нещо. Да прекарваш дните си в реката, да носиш храна на кучката, която се е окучила в мазето на училището, да си направиш най-майсторската прашка, за да не убиеш после нито едно врабче, защото ти сам решаваш, че “така трябва”. Да се противопоставяш на близките си, защото твоята вътрешна правда го иска. Разбира се, това са искрените и импулсивни решения на детството, но те са нужни, за да растем с открити сърца и чисти умове. Да бъдем щастливи и доволни от живота още от сутринта.
8 коментара:
Имало и такъв прочит значи...
Съгласен съм, че книгата е за пораставнето, но някак си го усетих това порастване по доста по-труден път от приятно-носталгичния начин, по който си го описал, и по който се почувствах.
Сещаш ли се, дето ти разправях за края на "Небесните господари", където отнеха всички крайни емоции, добри и лоши.
Линдгрен прави нещо подобно, но наопаки. Оставя ги и двете и то много. Крайно много за възрастовата група на читателите.
Когато си малък, хубавите чувства са чисти, но не толкова силни. Лошите преживявания пък не трябва да са толкова тежки.
Роня да не гледа Бирк с примка на шията; да не лежи на студения сняг и да чака безучастно смъртта; Бирк да не гледа в студения есенен ден как Матис отвежда дъщеря си.
Но пък винаги ще им остане ездата на дивите понита, песните на тайнствените същества в мъглата и топлите, летни вечери при пещерата.
Имаше я Вълчата Песен на Ловис, но я имаше и смъртта на Пер Черепа...
Линдгрен е от старата школа. Неща като политическа коректност пред книгоиздателите, захаросване на прегорялото и полиране на ръбовете за по-лесно преглъщане, в "Роня" ги няма.
Мисля, че затова така силно ме грабна в книгата. Децата порастнаха не по лустросания, тунингован начин, а по оня, моя си, който така болезнено харесвам.
Де да знам и аз... stupid bastardo :)
А
Добре си го рекъл, аз също мислех да го напиша, че Линдгрен обича да сервира нещата истински, полу-сурови, без да се съобразява с политкоректността, ама после реших, че вече няколко пъти съм го споменавал за други автори. Което все пак не е кой знае какъв грях, при условие, че аз също обичам натуралната истината преди всичко, без значение от формата и.:)
Това изречение в началото е много силно, дори потърсих книги на дамата...
Това изречение го взех от послеслова на книгата, където Астрид цитира приятелката си Туве, понеже тя го била рекла по-добре. Иначе моите впечатления от втората са доста бегли и по-скоро не бих ти я препоръчвал.
чрд на патерица, цонко ;]
алвинът
Мерси ти на патерица!:)
Това е любовна история, не е детска книга. Така де - поне за мен. Туве Янсон също е мноооооого яка. Понеже някой беше коментирал.
@claywizard
Като го казваш, и на мен почва така да ми се струва. Сигурно е трябвало да мине малко време и тогава да ми просветне.:)
Аз от Туве още нищо не съм чел, ама ще имам предвид препоръката.:)
Исках да те поздравя и за страхотните човечета, които видях в блога ти. Жестока работа просто! Много стилни и изразителни. Чак и на мен ми се дощя да правя нещо такова...:)
Публикуване на коментар