Зайо, Лиса и Кумчо Вълчо играят карти. По някое време Зайо казва:- Някой лъже здраво тука и само да разбера кой е ще му смачкам рижавата мутра!
Повечето хора сигурно знаят, че Пелевин е особена порода и книгите му са също толкова странни. Включително и тази. Тя до известна степен прилича на виц за животните в гората, само че само с вълка и лисицата и то много, ама много по-пиперлив от горния. Виктор Олегович явно много се впечатлява от върколашката тематика, че даже си е въвел и такива лисичи образи (като главната героиня) и им е измислил оригинален механизъм за превъплъщенията. Ако щете вярвайте, обаче опашките на върколаците били антени, с които те внушавали на околните хора разни работи. Също тези пелевински върколаци дневна светлина, трепетликови колове, сребро и подобни архаизми хич не ги плашат, развяват си коня спокойно измешани сред нормалните хора и си ги ръководят през епохите както си поискат. И понеже живеят по много хиляди години, така са се ошлайфали в манипулациите и така са се издигнали в разни йерархии, че даже нефтът, който блика на пресекулки от Сибир, зависи от тях.
Като всеки път има много находчиви и силни размисли за общочовешки въпроси, които хората с удоволствие цитират. Аз обаче няма да приложа нито един, защото се подразних от фриволността, с която Пелевин ръси този път особено много глупости. Количествата вулгарност бяха очевидно прекалени и макар да дочетох книгата, това не бива да е сигнал за опрощение на този грях. Аз просто исках да разбера развръзката на действието, за която беше намекнато в предговора. Имам силни подозрения, че колкото пъти е решавал да пише по тази книга, авторът е сядал с шише водка и тогава е започвал да се труди. Дано е това, а не да се е изписал и да се чуди как да си отбива номера.
Като всеки път има много находчиви и силни размисли за общочовешки въпроси, които хората с удоволствие цитират. Аз обаче няма да приложа нито един, защото се подразних от фриволността, с която Пелевин ръси този път особено много глупости. Количествата вулгарност бяха очевидно прекалени и макар да дочетох книгата, това не бива да е сигнал за опрощение на този грях. Аз просто исках да разбера развръзката на действието, за която беше намекнато в предговора. Имам силни подозрения, че колкото пъти е решавал да пише по тази книга, авторът е сядал с шише водка и тогава е започвал да се труди. Дано е това, а не да се е изписал и да се чуди как да си отбива номера.
6 коментара:
от доверен източник разбрах, че немалка част от вулгарността се проявава само на местна почва, т.е. "намерена" е в превода ;)
Хм, не се бях замислял, като нищо да е станало така. Обаче аз също имам достоверен източник по Пелевин и при пръв удобен случай ще го питам каква е работата.:)
Всеки има право да вижда собствената си илюзия, дори и "интернет колумнистите".
За да запазя анимализма в цалата работа, ти предлагам да се гръмнеш с патрони за глиган.
Авторът на коментара очевидно нищо не е разбрал от книгата. А тя е страхотна, за мен поне. Хумор, нежоност, бруталност и източна философия, омешани в едно. Последните страници особено са разбиващи и ако човек ги прочете внимателно и осмисли, те могат да променят живота му. Но това не е за всеки :)
Хохохо! Картун и куклено шоу до дупка.:)
@милен
Явно имаме единомислие поне по един въпрос - има нещо омешано в книгата. За мен от събраните елементи се е получила дразнеща ме безвкусица, за теб явно не. Но не мога да се съглася, че нищо не съм разбрал от книгата, нито пък мога да кажа същото за теб, просто сигурно имаме различни вкусове.:)
Публикуване на коментар