неделя, февруари 08, 2009

Разораната целина – Михаил Шолохов

“…а панагюрци - донски казаци!…”

Стана така, че пак четох роман от нобелов лауреат, въпреки, че се бях зарекъл да не правя повече такава грешка. То обаче никак не ми повлия, защото го научих впоследствие. А най-краткото впечатление за “Разораната целина”, което мога да синтезирам сега, е:
Това е една от най-хубавите книги, които някога съм чел.

Наясно съм с откровената комунистическа пропаганда, различните линии, които партията е искала да прокара точно в началото на 30те години. Запознат съм и с обвиненията за това, че книгата е писана под политически натиск, или поне по-късните и версии. Срещал съм и обвинения за прекомерното идеализиране на събитията и представянето им чрез весело и наситено действие без обширни размишления и описания, тъкмо за да може да се хареса и наложи като масова представа и любимо четиво сред селското население на тази необятна страна. Дори и всичко това да е вярно, за мен остават поне две неоспорими неща – на книгата стои името Шолохов, а самата тя е прекрасна.

Историята е за създаването на колхозите в Съветския съюз и по-конкретно този в Гремячий лог – село с 300 къщи някъде в степта край Дон. В селото е изпратен един заводски работник от Москва, който трябва да организира ликвидирането на частната собственост и създаването на колхоза. Човек, който си няма никакво понятие от полска работа, който е чужд на казаците и на степта. Но историята е също така и за личните приключения и промени в съдбите на казаците. В края на романа селото и обитателите му са много по-различни. Не мога да твърдя по-добри или по-лоши, но при всички случаи история за такива драматични преходни времена е особено интересна.

Шолохов дяволски умело е съчетал събитията около “общото дело” с делничните, познати и случващи се в живота на всеки. Комичните монолози на дядо Щукар ме караха да се смея на глас, а любовните неволи на ръководителите на селото и новосъздадения колхоз Макарушка Нагулнов, Размьотнов и Давидов ме изпълваха с искрено съчувствие. Приятно е да видиш как се терзаят и слабеят най-сербезлии казаци, а също и как бързо им минава. А и как на други, които рядко дават на показ какво им е отвътре, никога не им минава…

А най-странното е, че “Разораната целина” Шолохов е писал, когато е бил на 27 години, а “Тихият Дон” – само на 23. Едва се побира в рамките на представите ми за човешките способности.

Преди няколко години, когато стана трагедията в гр. Беслан, случайно запомних една фраза от незнаен блог или форум, за която се подсетих, докато четях за казаците по Дон.
"Ами те са били същите като нас - мъжете им се щурат наоколо, озверели в безсилието си, децата им са били пременени като нашите за първия учебен ден, жените им са със същите престилки, мъката им е същата.”
Факт, както казва Давидов.

15 коментара:

Анонимен каза...

Баси, не знаех, че е бил *толкова* млад, когато ги е писал!

А

almaak каза...

...нещо като преброяване на дивите зайци?

Стоян Христов каза...

А "Дивите зайци" и направо налудничава лиготия в сравнение с това...;)

alvin каза...

Абе нали щяхме да игнорираме всичко руско под общ знаменател? Откакто ме посъветва да го правя, не си се спрял с братушките :)

Стоян Христов каза...

Аз също си имам ятаци, които да ми набутат в ръцете нещо проверено и хубаво, не си само ти.;)

А и може да излезе, че аз нося повече на руска проза от теб. Затова ме остави да се жертвам като опитна животинка, а аз ще ти свеждам до знанието дали си е струвало.:)
Агрее?

Анонимен каза...

Are Panagiurskata basketbolna shkola stqgaite se w sabota sme zeli zala
Mishev

Стоян Христов каза...

оки:)

Orehovka каза...

Здрасти, натъкнах се на блога ти случайно докато браузвах и доълго време се чудих дали да ти оставя коментар. Работата е там, че "Тихият Дон" безспорно е голяма книга, но авторът не е Шолохов. Солженицин издирва оригинала на книгата през 70-те години и прави многобройни публикации, за да докаже, че Шолохов е креатура на КГБ и че без откраднатия ръкопис на Крюков (истинският автор), Шолохов щеше да си остане посредствен писач.
Поздрави!

Стоян Христов каза...

@Orehovka
Здрасти и ти. Мерси, че все пак си се престрашила за коментара. Много е приятно да получаваш коментари по същество, особено пък с някаква допълнителна и може би задкулисна информация за книгите.

За оспорваното авторство на "Тихият Дон" и аз четох, обаче ми се струва, че усилията на Солженицин ще да са били полунапразни, понеже името на Шолохов вече е останало в историята свързано с това на книгата. Не знам каква е истината. Признавам си, че съм пристрастен и съм склонен да повярвам, че освен "Разораната целина" е написал и "Тихият Дон", просто защото много ми хареса как се е справил с първата. А тя със сигурност не е посредствено произведение.:)

Може би някой ден като му дойде ред за четене и на "Тихият Дон" ще мога да се изкажа по-компетентно.
Поздрави!:)

Orehovka каза...

Абе то и "Разораната целина" не била негова... За да не преразказвам голословно, хъврли едно око тук - това е глава от една мемоарна книга на Солженицин, описваща перипетиите около литуратурните му изяви, включително откриването на оригинала на "Тихият дон":

http://chitanka.info/lib/text/3147/25#textstart

Напълно осъзнавам, че ако си почитател на даден автор и изведнъж отнякъде ти кажат, че е плагиат, ще си по-склонен да теглиш една майна на този който го плюе, отколкото на автора. Но аз тези дни започнах да чета Солженицин, минах почти през всичко преведено на български и ми се струва малко вероятно да си измисля истории само от желание да унижи Шолохов. Особено след прочитането на "Архипелага" ти става ясно, че няма нещо, което ЧК да не е било способно да изпълни.
Поздрави!

Стоян Христов каза...

Това не го бях чел (аз всъщност нищо от Солженицин не съм чел де), обаче четох някакви статии, които коментираха същото. Че е имало поръчка и партийна нужда в конкретния исторически момент да се изработи точно такъв роман. Без да се жалят средства и източници. Приписали го на удобния за тогава Шолохов и всички били доволни. Или почти.

Обаче понеже (начало на изречение като на реч на герой от "Улицата") на мен книгата ужасно, ама органично много ми хареса, реших да се абстрахирам от реалността и истината за авторството. Изолирах се, за да запазя само хубавата емоция. Правил съм го и друг път. Например така четох шпионските романи на Богомил Райнов. За автора като човек имам коренно различно мнение. Обаче романите му са доста изпипани като художествена страна, извивки на сюжета, дози на подаване на важната информация на читателя. А бе - професионална работа. Наслаждавах им се без да се съобразявам коя личност ги е писала и как се е държала в политиката, семейството си и обществото като цяло.

Може да звучи наивно такова затваряне на очите пред очевидностите, но пък не ми накърнява изключително приятните впечатления от романите. Върши ми добра работа.:)

Анонимен каза...

Някак ми се струва, че стила на Солженицин- когото също харесвам много, не се връзва със стила на Шолохов... Ама хич. Освен това, винаги съм се чудила как са я пуснали изобщо тая книга за издаване... 'Ми то си има чисти подигравки с "праволинейния комунизъм". Толкова деликатни, че може би "другарите" са мислели, че е пропаганда... Знам биографията на Шолохов, просто след тази книга не ми е толкова черен. Той не ми е и бил, де. А пък първият абзац от книгата е такава велика картина, че няма накъде. Не се сещам за толкова добро предадено настроение.

Анонимен каза...

"стилЪТ на Солженицин", да кажа :)

Анонимен каза...

: )Не идва от Москва, а от Ленинград (С. Петербург)

Анонимен каза...

Ореховка

Не съшествува такъв оригинал, Солженицин не издава нищо през 70-те, той просто има лични(изключването му от Писателският съюз) и идеологически причини да мрази Шолохов и стига до разпространение на клевети(всяко недоказано обвинение си е клевета!) , което не му прави чест. Само, че открити чернови обаче сложиха точка на тази неприятна история още преди десетина години.Почеркът е на Михаил Александович Шолохов.