.jpg)
Не вярвам някога да ми връчат “Оскар” за каквото и да било, та затова ще изпробвам една доза публични благодарности тук:
Сърдечно благодаря на знайните и незнайни коментиращи тук благодетели, които ми препоръчаха това дребно наглед, но иначе изумително красиво бижу!
Книгата беше прочетена за един следобед с няколко принудителни прекъсвания. На едно място в мрежата срещнах прекрасната идея, че може да се чете всеки октомври по една глава на ден. Никак не случаен месец. Нарастваща луна. Ядосана котка. Перо, носено от вятъра. Идва есента. Тревата умира. С никак не случайни глави в ключовите за мен дни от него. Хикори-дикори-док.
По дяволите, нищо не мога да кажа или разкажа. Самата история е прелестна отвсякъде, изключително интересна и майсторска работа. Оригинал от най-чиста проба! Класа!
Едва ли има нужда, но все пак да обърна внимание, че останалите цитати по-долу не са най-представителните за романа, но на мен ми дойдоха по-специални.
— Здрасти, котко! — казах аз. — Трябва да те черпя едно питие.
— Здрасти, куче — отвърна тя. — Мисля, че ще ти позволя.
***
По време на буря всеки портвайн е добър — отбеляза той.
***
Харесвам света такъв, какъвто е.
***
Не обичам да отправям предупреждения. Вместо това давам възможност на всеки да направи по два опита против нас, за да разбере колко греши. Ако не го направи, на третия път убивам. Това е всичко.
***
Кой дава пет пари за една гладна котка, освен няколко близки приятели?
***
Никога не можеш да откриеш котка, когато наистина ти трябва.
***
— Сега трябва да внимаваме какво говорим.
— И дори как подреждаме фразите си. Но ние сме възрастни, сравнително интелигентни и знаем какъв е резултатът.
Други, които са били озарени от многокаратовия блясък.
Книгата беше прочетена за един следобед с няколко принудителни прекъсвания. На едно място в мрежата срещнах прекрасната идея, че може да се чете всеки октомври по една глава на ден. Никак не случаен месец. Нарастваща луна. Ядосана котка. Перо, носено от вятъра. Идва есента. Тревата умира. С никак не случайни глави в ключовите за мен дни от него. Хикори-дикори-док.
По дяволите, нищо не мога да кажа или разкажа. Самата история е прелестна отвсякъде, изключително интересна и майсторска работа. Оригинал от най-чиста проба! Класа!
Едва ли има нужда, но все пак да обърна внимание, че останалите цитати по-долу не са най-представителните за романа, но на мен ми дойдоха по-специални.
— Здрасти, котко! — казах аз. — Трябва да те черпя едно питие.
— Здрасти, куче — отвърна тя. — Мисля, че ще ти позволя.
***
По време на буря всеки портвайн е добър — отбеляза той.
***
Харесвам света такъв, какъвто е.
***
Не обичам да отправям предупреждения. Вместо това давам възможност на всеки да направи по два опита против нас, за да разбере колко греши. Ако не го направи, на третия път убивам. Това е всичко.
***
Кой дава пет пари за една гладна котка, освен няколко близки приятели?
***
Никога не можеш да откриеш котка, когато наистина ти трябва.
***
— Сега трябва да внимаваме какво говорим.
— И дори как подреждаме фразите си. Но ние сме възрастни, сравнително интелигентни и знаем какъв е резултатът.
Други, които са били озарени от многокаратовия блясък.
18 коментара:
First! :)
Иначе супер, пак да кажа, че много се кефя, че ти е харесало. Наистина трудно се говори за тази книга, освен с цитати, а ако е подложено съответното количество алкохол - препратките към цитатите.
А
ПП. Малко ме е срам, че така съм те хранил в поста за "Господаря на светлината", както и лошото отношение към другите коментиращи.
:)
Няма за какво, аз даже и не подозирах, че си бил ти.:)
Тези дни четох един разказ от Нийл Геймън, в който главен герой беше върколака Лорънс Талбот. Изглежда и разказа на Геймън, и романа на Зелазни (а както изглежда и още куп известни литуратурни творби и филми) са вдъхновени от добре документиран процес на църквата срещу реалния Лари Талбот, нарочен за върколак...
Някои го предпочитат многопластово.:)
@А
много рейдж си имал тогава, бе, Амби ;-)
Еми сигур периода не ми е бил от най-добрите :)
И коментирай по темата е. Тва направо е срамота, че такава супер яка книга е отнесла толко малко коментари!
А
е, ние не се борим за публичност ;-) това е все едно да кажеш на народонаселението, че ти е паднал златен метеорит в задния двор.
;-)
нали не искаме да ни разкопаят задния двор. хихи.
пък и аз нямам много какво да кажа, освен че се оказа, че съм я чел, пък не помня ;-) добре, че човек си има роднини, да помнят вместо него.
Ура за роднините!
П.С. Те ми подариха сборника на Геймън.
ааа и това не го знаех! сборник?!?
Друго си е като имаш роднини с вкус.;)
Нали? Е, малко им е къса паметта, но за сега това не се явява проблем...
Четох ги онези коментари преди около месец, амбъра не е ли в серия, кажи ми? >:D
А както добре се вижда, аз още там съм ти препоръчал Самотния октомври и този път не съм те подвел, нали?
Ти никога не си ме подвеждал, брат.:) А тази пък си е истинско попадение, честно...
Е, да приемем, че тогава Амбъра си е имал и някакви други проблеми, освен дето някакъв непознат нещастник му плюва по любимия автор.:)
Язе? Проблемации? Никогаш!
Не знам що така, се за моя сметка всичко тръгва да се весели, ма нали съм ларж (кат баба меца, тате), живейте :)
А
ПП. Зонец, ся като разнообрази с Удхаус, направо скачай на "Джак от Сенките".
Предавам се!
Тая вечер на нощната смяна ще се опитам да открадна няколко минути за котки. Пък някой омже да се сети да ми подари книжката за наближаващия празник :)
Блазе ти! Чак се изкушавам и аз да се пробвам да я изчета за една нощ...:)
Но не точно тази.:)
Време е.
Всъщност другата ми любима на Зелазни е Господарят... не на светлината, а "Господарят на сънищата".
Започнах съвсем навреме, днеска - втора глава.:)
— Ти си странен копой, Смрък.
— Ти си странна котка, Грималкин.
— Както би трябвало да бъде, осмелявам се да кажа.
И изчезна в тъмното. Както би трябвало да бъде.
Публикуване на коментар