Изнудването – Джон Гришам

Досега не бях чел нищо от Гришам по причина, че бях убеден, че ще се окаже (сега и на мен ми е смешно) изключително посредствен. Адвокатски трилър ли? Че те в Щатите нали си нямат друга работа, освен да се съдят, ако се съди по безбройните им филми и сериали, които аз така щателно избягвам. Съдебни заседатели, прецеденти, щуротии.

Обикновени безпочвени предразсъдъци. Романът, който получих с щедри препоръки, се оказа от топ-ниво и си струваше и двата дни четене.

Това е една майсторски разказана и вълнуваща история за изнудване на един единствен човек, а пък залогът е голям и тежко корпоративен. Действието засяга най-голямата адвокатска фирма в света, а целта е информация, която може да реши делото с най-големи финансови претенции в историята – 800 милиарда долара.

Много достоверна и изпипана изглежда цялата атмосфера на работа до откат в такива грамадни компании – стартови годишни заплати за прясно завършили младежи от по 200 000$ и блъскане по над 12 часа на ден, 7 дни в седмицата. Работа и през нощта, спални чували в тесен офис без прозорци, разводи, системна преумора, постоянно отритване на тези, които изостават от натегачите. И всичко това за първенците от Йейл, Харвард и Колумбийския. Защото на 35 вече ще са съдружници и ще са сред елита на света с годишни възнаграждения с по шест нули, „Ягуар” за жената, апартамент в Сохо и къща в Хамптън.

По-интересна е обаче личната история на потърпевшия студент и новопостъпил адвокат, с която всъщност се занимаваме и на която сме съпричастни. И която завършва по един приятно недовършен начин. Хем не можеш да кажеш, че има хепиенд, хем нещата се нареждат достатъчно добре.

- Аз ли? Смятам да изляза оттук и да се разходя до жилището си, без да поглеждам през рамо. Щом стигна, ще натоваря всичките си вещи в стария джип, с който съм навъртял поне двеста хиляди километра, и ще поема към къщи. Би трябвало да стигна при баща ми късно вечерта. Утре двамата ще подпишем договор за съдружие – адвокатска фирма „Макавой и Макавой”. Така ще се превърна в най-младия съдружник в историята на Йейл.
- Звучи ми добре. Главният редактор на „Правен журнал” в Йейл работи като адвокат в центъра на Йорк, щата Пенсилвания.
- На мен също. Очакват ме истински клиенти и истински случаи. Лов на елени в събота, мач на „Стийлърс” в неделя. Истински живот.
- Не се майтапиш, нали?
- Никога не съм бил по-сериозен.

А ето на това място може да се прочете първата глава от романа.

Морският вълк – Джек Лондон

Човекът по природа е комарджия, а животът — най-голямото нещо, което може да се заложи.

При нелеп инцидент в залива на Сан Франциско с участието на един потънал ферибот 30тина годишният безделник от благородническо потекло Хъмфри ван Уейдън бива спасен на борда на ветроходен кораб, който цепи с пълна газ Пасифика в посока бреговете на Япония, за да лови там тюлени. Капитанът на този кораб, когото всички наричат Вълка Ларсен, решава, че би било забавно да направи човек от тази медуза с „ван” пред името и го зачислява към персонала на най-ниското възможно стъпало от корабната йерархия. Следват приключения, образуване на мускули и здрав разсъдък у същия този Хъмп, както и няколко поминали се по прищявка на капитана моряци, за илюстрация колко е било опасно. През цялото време в разговори между капитана и Хъмп се предъвкват теми като живот, смърт, морал, право и какъв е смисълът на цялото занимание. А към края на борда „най-случайно” се появи и една компаньонка като за интелектуалното и образователно ниво на Хъмп, така че да не му е скучно и да се вдъхновява за още подвизи.;)

Романът е писан сравнително рано (между „Дивото зове” и „Белият зъб”), но е някак по-различен. Изглежда по-недодялан, по-старовремски. По дяволите, писал е така, все едно името му е Джек Бронте! Интрига, разбира се, има, но тя е така проточена и разтегната, че човек лесно може да се отегчи.

Не мога да кажа, че е слаба, но е по-слаба от другите му неща, които съм чел.

Една хубава статия, която не е точно за морски вълци, но все пак.

Сбогом, лято – Рей Бредбъри

Много внимавах докато я четох. Постоянно имах 101 на ум: ей сега вече ще ме разочарова. Защото, съгласете се, не е възможно 55 години след първата част на една прекрасна история да напишеш също толкова прекрасно или поне сносно продължение, просто не може. Да, ама май се е получило. Писал, събирал още идеи през годините, те си отлежавали, а феновете чакали. После в ума му се избистрили метафорите и в един хубав ден през циганското лято (интересно, че там, отвъд Голямата вода, му викат „индианско лято”) на 2006та зарадвал читателите си.

„Сбогом, лято” е в типичния рейбредбърски носталгичен дух. Носталгичен не по далечно място, а по време, което, естествено, никога няма да се върне. В този случай обаче макар всички да отбелязват как това е продължение на дивотиите на Дъг и Том от Онова паметно лято от „Вино от глухарчета”, има и нещо друго. Има старец, който играе главна роля. Имам чувството, че макар Рей да не е забравил напълно онези дребни за околните и страшно важни за момчетата от малките провинциални градчета неща, той вече се е поизтощил и изплашил. Също като Куотърмейн, ама съвсем по същия начин. И е бързал да напише и издаде, докато още е на крак.

Книжката е с може би излишно едър шрифт и дебела хартия, но все пак като ти искат 10 лв на касата, трябва в замяна поне да стискаш нещо с обем като за толкова.

Кротко, уютно четиво. С някои странности, но какво пък, все някога дори и генералите от дерето биват целувани.:)

Ето тук още мнения, преразкази или иначе казано фенски виждания по вездесъщия въпрос какво, аджеба, е искал да каже авторът.

пп
Много гадно нещо е да свършва лятото, едно от най-гадните и нищо не можеш да направиш.

Безсилието на всемогъщите - Хайнер Ранк

Рядко безсмислено парче, което може да мине за доказателство, че и през комунизъма се е издавала необикновено блудкава фантастика, която може би съдържа някакви много добре прикрити достойнства, които аз не можах да открия.

Какво имаме като цяло. Един ГДРейски тракторист в един прекрасен за него и ужасен за бъдещите му читатели ден решава, че му е писнало да се друса из бранденбургските ниви. Какво практично обаче може да направи с аграрните си заложби? Лесно е да се сети човек – професионален писател, разбира се!

Измисля си той една идейка, която според партийната линия да е подходяща за младежта (... осъждат човека на бездействие, като му отнемат всяка работа, а с това и всяка отговорност. Който допуска това, доброволно се оттегля от живота.), поръсва я обилно с цветни трика, мигащи светлини, опияняващи напитки, космически намеци и борба за независимост и е готов. Какво повече му трябва на човека? Сюжет, стил, диалози, характери? Айде бе, отживелици...

Това скучно парче минава за най-възвишената му творба, с която заслужил председателството на някакъв съюз на писателите в ГДР-то, честта да пише сценарии за немското студио "Бояна" и т.н. Макар на мен да ми се струва, че е било по-скоро по партийни заслуги. Пази, Боже, и никому не давай...

Подобни книжовни недоразумения ми помагат да разбера защо доста иначе интелигентни хора-естети се гнусят от фантастиката. Ако това беше първото ми четиво от жанра, и аз нямаше да посмея да посегна втори път.

А корицата на оригинала е също толкова смотана, колкото и на превода.

Вълните усмиряват вятъра – Аркадий и Борис Стругацки

Увлекателна е и те кара да й вярваш. Добре е, че тази и предишната бяха толкова кратки. Бях започнал прогресивно да се изморявам и раздразвам от недомлъвки за „Голямата загадка”. В последните 20 страници пак имаше наситен опит да се обясни бързо и ясно всичко, което постоянно се заобикаляше в предишните 80. Подходът не е лош, премерено е колко може да носи тази празна загадъчност дори и най-запаленият фен, преди да напсува братята и да зареже книгата или да прескочи направо в края и да види за какво ще става дума.

Поставиха се някои интересни въпроси, от които за мен като че ли най-важен остана: Благата на боговете са вятър, който издува платната, но надига и буря.
Може да няма питанка, но си е въпрос. Трябва време, за да помисля върху него, а почти сигурно ще ми трябват и хора, прочели трилогията. Доброволци?:)

Малко несигурен останах, чудейки се как да тълкувам дори самото заглавие. Вятърът е заплахата и винаги е необходимо някой да се изправи над тълпата, за да бъде жертван за усмиряването й? Може би, а може би не, не знам...

Да разбереш, значи да простиш.
***
И притежаваше едно рядко качество за неговата възраст — не се разочароваше от несполуките. За него нямаше отрицателни резултати. Нещо повече, отрицателните резултати от разследванията го радваха точно толкова, колкото и редките положителни.
***
Вятърът на боговете надига буря, но той издува и платната.
***
От всички възможни решения избери онова, с което ще направиш най-голяма добрина. Не най-обещаващото, не най-рационалното, не най-прогресивното и, разбира се, не най-ефективното, а онова, което носи добрина.

Това последното за мен е новото „щастие даром” от Пикника. Дори сега ми се струва, че е по-добро. По-прогресорско е.