Момиш-ули
е казах, командир на батальон по време на битката за Москва през Втората
световна, а впоследствие и писател.
В неговата книга няма почти нищо художествено. Няма почти
никаква пропаганда, само разкази за битките от първо лице. Делово, по същество.
С всичките му удачни или погрешни решения и последвали от това успехи или усложнения.
Събитията обаче са толкова интензивни и толкова драматични, че няма нужда от
никаква украса. Отчаяната отбрана на хора, които знаят, че вече няма накъде да
отстъпват. Там в битката те още не са никакви герои, но са достатъчно измъчени
и озверели. Хилядите самоубийствени камикадзе-акции на хора, които едва говорят
руски, са помогнали да се забави по-добре подготвената и въоръжена немска армия
дотолкова, че да настъпи разгарът на руската зима. Заповедите за задържане на
дадена позиция, село или мост са се измервали с дни. „Дръжте тази 4 дни, после
отстъпете и дръжте следващата още 2. По-следващата още 3...“ И така, докато в
списъка на генералите с най-голям принос за обръщане на хода на войната не било
включено и името на Генерал
Мороз.
Направи ми впечатление какви хора са бранили последната
отсечка преди Москва в прочутия полк на генерал Панфилов, как са го черпили
пилаф и водка от манерката и на какви езици са се разбирали. Киргизи, казаци,
узбеки, татари, казахи, украинци, таджики са мрели като мухи докато бранят нещо абстрактно - град, в който дори не са ходили. Няма
да коментирам какво са получили по-късно тези народи от Москва.
Битката
за Москва е една от най-мащабните битки в историята на човечеството по брой
на участниците и по понесени загуби. Тя е и единствената от големите битки през
Втората световна, която немската армия губи, въпреки че има числено преимущество
в хора и техника.
Ще се чете още по темата и най-вероятно ще продължа пак с
боевете по Волоколамското шосе.
Няма коментари:
Публикуване на коментар