Роман от Жорж Сименон, в който обаче не участва Мегре. Влажен
и хладен сив парижки пейзаж, населен с безлични и отчуждени хора. Те не се
интересуват нито едни от други, нито сами от себе си. Главният герой, чиято
жена е застреляла сестра си, винаги иска двоен скоч, мята се на колата и отива
към следващото заведение. Има заучени пренебрежителни обръщения към персонала и
всички по-долу стоящи от него в обществената стълбица, независимо дали ги
познава – „зайче“, „коте“... Като собственик на жълто списание с години спи с
която му попадне, включително и с балдъзата, като последното навява полицията
на мисълта, че може той да е причината за убийството. Дали е така, или не
съвсем, и как ще завърши всичко аз няма да ви кажа, за да остане поне някаква
загадка, както подобава на криминален роман. (Който всъщност като съдържание на
мен никак не ми хареса и не бих го препоръчал никому.)
Няма коментари:
Публикуване на коментар