Това е забележителна книга, каквато не сте чели. Макар и да
не стои като излят, романът е прекрасен, пък дори и да не достига висотите на
Пратчет. (Защо го сравнявам ли? Вие да сте чели друго хумористично фентъзи? Точно
така, и аз май не съм. Това ще бъде неизменната орис на всеки, който се пробва
в жанра, и дори неволното сравняване няма как да бъде избегнато.) Но този роман
има своите си достойнства като много хубава и богата на весели финтифлюшки дърворезба
със страшно забавни образи, български народни мотиви, поука и излъчване, пък
макар и с леко стърчащи тресчици от обратната страна. Но последното е нормално
и дори желателно, защото, както добре знаем от майсторите занаятчии с
философски уклон, материалът определя формата.
Защо изобщо да четем тази книга? Заради диалозите, казвам
аз. О, диалозите, те компенсират всичко дребно и тленно и издигат българската
хумористична традиция минимум до билото
на Гашербрум II! Вечните весели за читателя препирни на селския некромант Лазар
и неговия всеотдаен слуга Григор са основната причина да се насладя на книгата
до самия й край. Е, разбира се, интересно ми беше и дали ще спасят бебето
Радостина, по петите на което, незнайно (в началото) защо, бяха плъзнали купища
наемни убийци, че даже и един друг магьосник. Точно защо, как и кой ще ви е
приятно да научите и сами, обещавам.
Хуморът на автора не е твърде класически, може би в него има
нещо поп-артовско, което не би понесло на предните поколения. Но когато си бил закърмен
с холивудска продукция от най-невинна възраст, обръгнал си на драма на 70-тия
процент и дебелашки шеги със сексуален подтекст, а еталоните ти за смешност са дадени
на съхранение у чернокожи актьори и евреи-сценаристи, то тогава нещата си идват
по местата и този роман ще те зарадва истински. А някои сравнения бяха толкова
оригинални, че ми се наложи да прочета в Уикипедията какво означава площадът да
прилича на Ханой след офанзивата „Тет“!:)
Пак ще намекна, че романът си има своите дребни моментни колебания (кои въпрос на нерешителен стил, кои на побягнала факто-логика), но след толкова смях е
нормално човек да махне с ръка и само да се настрои очаквателно за следващото
произведение на автора от вселената на Лазар и Григор. Такива книги заслужават
да попаднат във фокуса на голямо издателство, което да не жали човешки труд и рекламни
средства, за да популяризира толкова забавно произведение на автор с толкова рядък
талант. Тъй че, успех на Калоян Захариев и до най-скорошни срещи с героите
му!:)
Положено на масата
в лабораторията, обвито от лимонов аромат на дезинфектант, бебето плачеше по
начин, който караше сирената за ядрена атака да гали ухото като песен на
славейче, спечелило „Евровизия“. То не просто плачеше, нито пък ПЛАЧЕШЕ.
Всъщност ПЛАЧЕШЕ и ако се съдеше от зачервеното му личице и широко отворена
устичка, май нямаше никакво намерение да спира в следващите няколко
хилядолетия.
– …
– КАКВО? – провикна
се Григор.
– КАЗВАМ: ДОБРЕ, ЧЕ
СМЕ ДАЛЕЧ ОТ ГРАДА!
– ДА, НО ЗА СМЕТКА
НА ТОВА НИЕ СМЕ БЛИЗО! ЗАЩО НЕ ГО ОТВОРИШ ДА ВИДИШ КАКВО МУ ИМА?
– КАКВО???
– КАЗАХ…
– ЧУХ КАКВО КАЗА! И
КАКВО, ПО ДЯВОЛИТЕ, ТРЯБВА ДА ЗНАЧИ „ЗАЩО НЕ ГО ОТВОРИШ“???
– АМИ ДА ГО ВИДИШ
ОТВЪТРЕ. МОЖЕ НЕЩО ТАМ ДА НЕ МУ Е НАРЕД.
– АБЕ ТИ ЩО ЗА
МАНИАК СИ?
– ЕЙ, ТИ ГО ПРАВИШ
ПОСТОЯННО!
– ДА, НО С НЕЩА,
КОИТО ВЕЧЕ СА БИЛИ НАЛАЗЕНИ ОТ ЛИЧИНКИ! НЕ С БЕБЕТА, УРОД ТАКЪВ!
– ТИ КОГО НАРИЧАШ
УРОД, БЕ?
– ТЕБ!
– А ТИ ЗНАЕШ ЛИ КАКВО
СИ, А?
– И КАКВО СЪМ?
– ОВЧИ НЕКРОМАНТ!
ТОВА СИ ТИ!
– АМА НИ ПЛАТИХА,
НАЛИ? СПОРЕД ТЕБ ОТКЪДЕ ЩЕ СИ ПОЛУЧИШ ЗАПЛАТАТА, А? ОТ СЪЩАТА ТАЯ ОВЦА! Я ЧАКАЙ
МАЛКО!
– А ПЪК МИНАЛАТА
СЕДМИЦА, ДЕТО ТИ…
– …
– КАКВО???
– КАЗАХ: Я ИЗЧАКАЙ
МАЛКО!!!
– ДОБРЕ… А КАКВО ДА
ИЗЧАКАМ?
– МОЖЕ ДА Е ГЛАДНО.
Възцари се тишина…
ако не броим бебешкия вой, напукващ мазилката по стените.
Книгата можете да получите в електронен вид тук, а още
мнения за нея има в блоговете на Блажев, My Fantasy Experience, Талиесин, Неандерталеца и много други.
5 коментара:
Щом мислиш, че само Пратчет пише забавно и хумористично фентъзи, значи малко си чел фентази. Прочети Робърт Асприн, например.
Привет, Симона!
Всъщност съм изчел доста фентъзита, с което не се гордея особено, и много малка част от тях биха могли да минат в категорията хумористични. Не е никак чудно, че името на Пратчет там е нарицателно. Това е просто факт, а не мой пропуск. Благодаря за любезната препоръка, макар и леко завоалирана като критика, г-н Асприн непременно ще бъде проучен. А на Вас хареса ли Ви книгата на Калоян Захариев?
Хубаво почваш със сравнението с Пратчет! Да си кажа мнението и тук - на българските автори трябва да им се резне достъпа до романите му! То бива, бива копиране, ама чак да сложиш орангутани и луди архитекти...
Иначе книгата е добра и има потенциал. Героите бяха оригинални, диалозите наистина добри, идеята приятно смахната. Именно за това "взаимстването" от Пратчет, да се изразя по-любезно, дразни още повече - явно автора може да пише, защо му е трябвало да "взаимства"?
@Магарето
Мда, има ги тези моменти. Което от една страна е обяснимо, влиянието на Пратчет е толкова силно, че през неговата призма се е пречупило мисленето на не един и двама автори. Тук обаче вероятно е ролята на един качествен и опитен редактор, който да потупа бащински по рамото кривналия от правия път на оригиналната мисъл автор, и да му намекне кое е редно да се преработи. Да се надяваме, че Калоян Захариев ще продължи да пише и ще има още по-мъдри съветници.:)
От името на целия редакторски екип – благодарим! :)
А бая екип си беше; и бая потупване – не само по рамото :D – през 20-те месеца, в които доведохме романа от началния му вид до настоящия. Ако помня правилно, в процеса погина поне една пета от първичния обем на текста; и поне 3-4 скеча, твърде близки до татко вдъхновител Пратчет. ;) Но съм съгласен, че не сме успели да почистим всичко (след четвъртата редакция почти всеки „ослепява“ за оставащи тресчици); и че ако сега Калоян седне да го редактира сам, ще го изтимари още по-изпипан.
Най-важното обаче е да продължи да измисля нови истории със същия заряд. :)
Публикуване на коментар