"Тъмната кула" ме грабна като филм и реших, че стига толкова съм го отлагал и трябва да пробвам и книгата. Нахвърлих се на първия том без много мислене.
Веднага ми направиха впечатление разликите с филма. В него беше дестилирано нещо много по-голямо! Стивън Кинг пише някъде из предговора или послеслова, че това е особена книга за него, която е обмислял и писал много-много години наред. Имал е разни по-големички идеи, които обаче за мое леко разочарование не са успели да намерят особено място в първия том. На мен ми се стори малко неясна, с недомлъвки и без ясна посока за следващите томове. Героите са общо взето само два, защото всичко друго, което се мерне, скоропостижно загива. Учудващо е и колко малко научаваме за двамата главни персонажи. Следим единия, гоним го, пътуваме, живеем и се борим с другия, но в края на книгата те са си почти същото толкова загадъчни, както в началото.
Да, има някакви универсално интересни неща за борбата на доброто със злото, за променящите се характери, за жертвите и белезите от тях, но като цяло историята един човек да гони друг през пустинята не предполага и кой знае пък какви изненади. Особено ако не ти се казва защо точно го прави...
Доста се почудих дали да продължавам с втори том, просто защото в първи нямаше заложено на практика нищо (случка, герой), което да ме грабне и да искам непременно да знам какво ще се случи с тях. Затова го оставям да изчакване с неопределен срок.
5 коментара:
Абсолютно по същия начин се почувствах и аз след прочитането на книгата! Точно за това отложих "Трите карти" с близо две години. Между другото втората е в пъти по-добра. Обаче пък "Пустош", въпреки че може би е най-раздвижена, май ще ме откаже от поредицата. Не е моето фентъзи това...
Сега чета Вълците от Кала (ако това е името на бг, защото всичко чета на английски) - ако очаквате да разберете всичко за Роланд, Еди, Джейк и Сузана от 1-2-3 част - не очаквайте. Кинг още в самото начало казва, че това не са 8 книги, а една разказана в 8 части. Струва си да се прочетат и да - бих казал, че първата е най-трудно четима - все пак Кинг е на 25-30 год. когато започва. Следващите са далеч по-динамични и развити особено тази, в която Роланд разказва за младостта си и неговият свят. В последствие ще видите как не можете да оставите книгата, защото все нещо се случва с някого, особено и когато смеси различните "къдета" (светове) и "когата" (времена в тях), става много приятно за четене.
Звучи обещаващо, благодаря за окуражаващия коментар!
За мен ценните книги от поредицата са 1, 2 и 3. От "Магьосникът" нататък от моята камбанария всичко е упадък. Въпреки това ги прочетох, защото исках да разбера края на историята. А и докато излизаха реално сагата още не беше завършена, частите излизаха с темпото, с което бяха написвани.
Не се заричам никога повече да не я подхващам, но във всеки случай, ако започна следващия том, то няма да е скоро.:) Беше ми малко повече разочароваща на фона на други негови романи, които са ми взимали акъла за нула време.
Публикуване на коментар