Нюйоркски комарджия се оттегля на спокойствие в южно крайбрежно градче с двайсет хиляди долара в кутия от пури и пистолет. За съжаление, вестта за това навява глупави идеи на някои неприятни, но пък за сметка на това влиятелни, хора в градчето, които решават да си разчистят собствените проблеми и да лепнат на прочутия тип още едно убийство. Да, ама не. Нашето момче не е от тези, дето си оставят магарето в калта, още повече, когато ролята на магарето тук се изпълнява от ослепителна блондинка, която решава да избере неговата страна в конфликта. Така е то в Америка, свестни блондинки с добри сърца валят под път и над път, стига да си бърз с пистолета и да имаш кутия от пури.
Има една категория стари криминалета с много характерен главен герой - все е наперен, винаги го обръща на шеги, дори когато лошите го ритат в главата. Интелигентен, смел, действа бързо, радва се на всяка довяна от вятъра на съдбата случайна хубавица, харчи щедро, бие се за принципи и без да мисли за последиците, убива, когато се налага. Такъв герой лесно печели симпатиите на читателите, но винаги ми е изглеждал леко фалшив и недостоверен. Кой би живял толкова рисковано? Тази книга ми намекна за едно възможно обяснение, което като се замислих, го намерих да се потвърждава и на други места - Втората световна война. Всички такива герои на Чейс, Чандлър, че даже и Дани Оушън от оригиналния филм, са ветерани от войната с всичките последици върху физиката и психиката им. Действието в тези книги винаги е съвсем скоро след завършека на войната, когато тези хора са се върнали към нормалния цивилен живот, но са се сблъскали челно с него. Принципите, новите умения, оцеляването в опасна за живота среда могат отново да бъдат полезни и в тъмните улички на Америка, само че вече за други цели.
Това е втора книга от серията за Кейн след прочутата "Няма орхидеи за мис Бландиш". Тази също е била посрещната доста добре, става бестселър и съвсем скоро по нея също е направен филм. Джордж Рафт играе ролята на комарджията с бързия пистолет. На снимката по-долу е с Марлене Дитрих.
Картинката най-горе изобразява корицата на първото издание. Също така промених заглавието, защото аудиокнигата твърдеше, че това е "Дванайсет куршума в кожата", докато съдържанието разказваше за "Ще ми платиш за това". Дано не съм сгрешил.
Червената ѝ коса беше изкуствена като усмивката на адвокат.
***
Къщата беше чиста като нова монета.
Червената ѝ коса беше изкуствена като усмивката на адвокат.
***
Къщата беше чиста като нова монета.
4 коментара:
Чел съм я и ми хареса навремето, сега съм я позабравил леко. Само знам, че я имам в двата книжни варианта - и като "Ще ми платиш за това" и като "Дванайсет куршума в кожата" ;)
Хм, значи има нещо вярно в грешката.:)
Чейс бе първият, който ме отвори на този тип книги. Даже още му казвам на цяло име - "Чел ли си еди коя си книга на Джеймс Хадли Чейс"? :)
Харесвам го как пише, но той, Чандлър, Рос Томас ("Ако не можеш да бъдеш почтен"), Дашиъл Хамет ("Алена жътва") някак са ми се омотали в главата в единен образ, оставяйки едно усещане за първосигнален герой с усмивка по навик и старомодно чувство за романтика.
А
ПП. Не бях влизал от много отдавна. Респект, че продължаваш да пишеш със същата страст и постояноство :)
@A Помня и друг път да си оставял тук топли думи за Чейс, Чандлър и компания. Даже по твоя препоръка мъчих 1-2 пъти "Алената жътва" на Хамет, но не ми се получи, може моментът да не е бил подходящ. Има нещо загадъчно в техните герои, което ме спира да ги нарека първосигнални, все едно е някакъв втори план, нещо, което те знаят, а аз не, но романтичната нотка определено е задължителна и ясно видима.
Страстта да блогвам отдавна вече не е същата, така става то обикновено със страстите, бързо се палят и бързо гаснат, но пък се мъча да компенсирам с постоянство. Понякога успешно, особено когато има коментари, макар все по-рядко да се изненадвам приятно от самите книги.:)
Публикуване на коментар