Армагедони - Антология

Сборник с разкази с различни варианти на това как би могъл да свърши светът. Книжката е излязла около двехилядната година, когато беше особено на мода да се плаши населението с разни видове апокалипсис. Е, явно не се получи, но пък това изобщо не значи, че заплахите са били фалшиви. Някои от тях са си от съвсем космически характер и в момента човеците не можем да направим особено много против тях, но някои си бяха чисто човешки глупости, които с малко повече мисъл спокойно може да бъдат избегнати. 

Разкошна книжка, в която някак са се наместили прекрасни истории на някои от най-големите:

Фредерик Пол - Ферми и ледовете (защо Исландия е добро място за оцеляване след ядрен апокалипсис)

Грегъри Бенфорд - Уравнение на отчаянието

Нанси Крес - Еволюция

Ричард Коупър - Послание до краля на Бробдингнаг (да, още ги подобрявайте растенията, за да издържат на какво ли не!)

Хауърд Уолдроп - Светът, какъвто го знаем

Гарднър Дозоа - Миротворецът (този беше гаден, не обичам такава фантастика)

Фриц Лейбър - Кофа въздух (може ли с подръчни средства да борим космоса)

Алън Данциг - Голямото море Небраска (какво остава, след като придойде Голямата вода)

Лари Нивън - Непостоянна луна (много як!)

Джофри А. Ландис - Последният залез

Уилям Бартън - Долу в мрака (за главен герой с малко име Ходжа, който става свидетел на новия живот)

Малко беше смешно съставителя да го пишат като Гарднър Дозойс, като той е Дозоа и на всичкото е доста известен тип - прословут издател на антологии, 20 години е бил редактор на Азимовс, няколко награди Хюго, Небюла и Локус и на всичкото отгоре е включен в Залата на славата на научната фантастика. Но както и да е.

Обадете се на момиче посред нощ, накарайте го да излезе навън и да погледне към луната - то може да си помисли, че е романтично, или пък може да побеснее, ала няма да предположи, че сте се обадили вече на шест други.

***

Въображението не изгражда нищо. Нито дори знания за това как да се гради. Не, докато не успееш някак си да го проектираш в реалния свят.