Сборник с разкази с различни варианти на това как би могъл да свърши светът. Книжката е излязла около двехилядната година, когато беше особено на мода да се плаши населението с разни видове апокалипсис. Е, явно не се получи, но пък това изобщо не значи, че заплахите са били фалшиви. Някои от тях са си от съвсем космически характер и в момента човеците не можем да направим особено много против тях, но някои си бяха чисто човешки глупости, които с малко повече мисъл спокойно може да бъдат избегнати.
Разкошна книжка, в която някак са се наместили прекрасни истории на някои от най-големите:
Фредерик Пол -
Ферми и ледовете (защо Исландия е добро място за оцеляване след ядрен апокалипсис)
Грегъри
Бенфорд - Уравнение на отчаянието
Нанси Крес -
Еволюция
Ричард
Коупър - Послание до краля на Бробдингнаг (да, още ги подобрявайте растенията, за да издържат на какво ли не!)
Хауърд
Уолдроп - Светът, какъвто го знаем
Гарднър
Дозоа - Миротворецът (този беше гаден, не обичам такава фантастика)
Фриц Лейбър
- Кофа въздух (може ли с подръчни средства да борим космоса)
Алън Данциг
- Голямото море Небраска (какво остава, след като придойде Голямата вода)
Лари Нивън -
Непостоянна луна (много як!)
Джофри А.
Ландис - Последният залез
Уилям
Бартън - Долу в мрака (за главен герой с малко име Ходжа, който става свидетел на новия живот)
Малко беше смешно съставителя да го пишат като Гарднър Дозойс, като той е Дозоа и на всичкото е доста известен тип - прословут издател на антологии, 20 години е бил редактор на Азимовс, няколко награди Хюго, Небюла и Локус и на всичкото отгоре е включен в Залата на славата на научната фантастика. Но както и да е.
Обадете се на момиче посред нощ, накарайте го да излезе навън и да погледне към луната - то може да си помисли, че е романтично, или пък може да побеснее, ала няма да предположи, че сте се обадили вече на шест други.
***
Въображението не изгражда нищо. Нито дори знания за това как да се гради. Не, докато не успееш някак си да го проектираш в реалния свят.
