Тази книга на Беър Грилс
може да бъде наречена чудесен лош пример как не бива да се пише за приключения. Защото дори и да си имал интересни и опасни преживелици, съвсем друго е да ги разкажеш по интересен
начин. Ако пък от заглавието се очаква да пробуди у читателите представи за тежък живот, то тогава спокойно можем да го наречем подвеждащо.
В тази своя автобиографична книга "Беър" (или Едуард, както се казва по паспорт) е избрал да постави акцента върху някои от най-рискованите неща в
живота си – кандидатстването му за специалните части на Великобритания (SAS), неуспешния скок с парашут, който прави за удоволствие и в резултат е целия почупен, включая три прешлена от гръбнака, и изкачването на Еверест. А, и как се е оженил! Точка.
За тримата му сина има няколко думи, за родителите и баба му - малко повече. Историята приключва когато става известен и започва да прави предавания. За самите тях обаче - джунгли, пустини и разни други такива диви и интересни места, не е написал нито дума и вероятно на тях има посветена някоя друга книга.
SAS
- Десетки страници скука и безинтересни детайли, които за сметка на това пък са в изобилни
количества. Ок, бил е там, станал е командос, напуснал е, но от цялото кандидатстване и
служба ние научаваме основно как е ходил безчет километри с тежка раница на
гърба в мокро, тъмно и студено. Това ли са командосите, нещо средно между планинари и шерпи?
Може ли човек с три счупени прешлена да проходи и малко след
това да изкачи Еверест? Ето това вече е по-интересно, но ако имате неблагоразумието да
разкажете историята на изкачването с акцент върху най-безинтересните детайли, и
вашата ще се получи трудна за четене като тази на Беър.
Беър Грилс е завършил може би най-престижното училище в
света – Итън.
И с това изглежда се изчерпват образованието, културата, речникът му. От книгата се запознаваме с един безгрижен и наистина много упорит и
здрав млад човек. Който обаче освен това и не обича да се замисля особено
много, рискува често и като цяло има доста авантюристичен живот. Колкото е
интересно за гледане на филм неговото „Оцеляване
на предела“, толкова е скучновата и автобиографичната му книга. Но може би такива са били и някогашните английски откриватели и приключенци, защото тогава Беър Грилс чудесно би се вписал в редиците им.
И една картинка, която намерих преди време и специално си я
запазих.
