Тази книга на Беър Грилс
може да бъде наречена чудесен лош пример как не бива да се пише за приключения. Защото дори и да си имал интересни и опасни преживелици, съвсем друго е да ги разкажеш по интересен
начин. Ако пък от заглавието се очаква да пробуди у читателите представи за тежък живот, то тогава спокойно можем да го наречем подвеждащо.
В тази своя автобиографична книга "Беър" (или Едуард, както се казва по паспорт) е избрал да постави акцента върху някои от най-рискованите неща в
живота си – кандидатстването му за специалните части на Великобритания (SAS), неуспешния скок с парашут, който прави за удоволствие и в резултат е целия почупен, включая три прешлена от гръбнака, и изкачването на Еверест. А, и как се е оженил! Точка.
За тримата му сина има няколко думи, за родителите и баба му - малко повече. Историята приключва когато става известен и започва да прави предавания. За самите тях обаче - джунгли, пустини и разни други такива диви и интересни места, не е написал нито дума и вероятно на тях има посветена някоя друга книга.
SAS
- Десетки страници скука и безинтересни детайли, които за сметка на това пък са в изобилни
количества. Ок, бил е там, станал е командос, напуснал е, но от цялото кандидатстване и
служба ние научаваме основно как е ходил безчет километри с тежка раница на
гърба в мокро, тъмно и студено. Това ли са командосите, нещо средно между планинари и шерпи?
Може ли човек с три счупени прешлена да проходи и малко след
това да изкачи Еверест? Ето това вече е по-интересно, но ако имате неблагоразумието да
разкажете историята на изкачването с акцент върху най-безинтересните детайли, и
вашата ще се получи трудна за четене като тази на Беър.
Беър Грилс е завършил може би най-престижното училище в
света – Итън.
И с това изглежда се изчерпват образованието, културата, речникът му. От книгата се запознаваме с един безгрижен и наистина много упорит и
здрав млад човек. Който обаче освен това и не обича да се замисля особено
много, рискува често и като цяло има доста авантюристичен живот. Колкото е
интересно за гледане на филм неговото „Оцеляване
на предела“, толкова е скучновата и автобиографичната му книга. Но може би такива са били и някогашните английски откриватели и приключенци, защото тогава Беър Грилс чудесно би се вписал в редиците им.
И една картинка, която намерих преди време и специално си я
запазих.
3 коментара:
Изобщо не съм съгласен с Вашето мнение. Ще посоча два факта в моя подкрепа:
1. Самата книга звучи протоколно, но става въпрос за истински живот, за истински лудории, за истински изнурителни изпитания. Книгата не е написана за хора, които четят книги във фотьойл по пантофи. Тя е изключително вдъхновяваща, но не от типа "лесно направих първия си милион - лесно ще го направиш и ти". Много от засрамяващите моменти в книгата не са спестени и няма смисъл да ги изброявам. Е, Ако книгата беше написана от Стивън Кинг щеше да е по-интересна, ама сигурно щеше да е едва 1% истинска, а не това е идеята.
2. Книгата страшно развълнува 12 годишния ми син и го накара да се стегне, да стане една идея по-отговорен, да приеме предизвикателства, за които не сме си и помисляли, че ще му минат през ума. И всичко това, "за да бъда като Беър Грилс".
В заключение искам да кажа и моето скромно мнение, че оставяйки настрани финансовия смисъл на такива начинания като писането на книги, най-важното е накрая да си "разчовъркан", "мислещ" "надъхан" и все в тоя род адреналинови състояния, които да те накарат да станеш, да обуеш туристическите обувки и да качиш връх Вихрен например, както направихме ние с малкия.
Здравейте,
благодаря Ви за изчерпателния и аргументиран коментар. Наистина се радвам, че на Вас книгата Ви е допаднала и е предизвикала положителен възпитателен ефект.
Аз също тръгнах да я чета с голямо желание и очаквания и е възможно точно това да ми изигра лоша шега - просто очаквах съвсем друг тип четиво. Затова и първоначалната ми реакция е била с повече разочарование в нея. Съгласен съм обаче с изложеното от Вас, че книгата може да се разглежда и в тази доста по-положителна светлина. Често пъти крайният ефект от прочетеното зависи освен от предварителните нагласи и от възрастта на читателя, а и от житейския момент, в който го заварва.
Поздравявам Ви за изкачването на Вихрен, за мен той е много специално и любимо място.:)
Поздрави и благодарности за коригиращото мнение!
Прочетох ревюто за книгата и искам да споделя моите преживявания с нея. Аз бях много зле настроена към Беър Грилс от предаванията, които съм гледала с него и в следствие на това крайно негативно настроена и предубедена към негова автобиография. След прочита и обаче мнението ми се промени (може би защото нямах никакви очаквания) - допадна ми колко е привързан към семейството си, как не се прави на супер герой, а си признава тежките, трудните и унизителните моменти. Оптимизма, вярата му в доброто и това че постоянно повтаря, че той не е най-добрият, но пък е късметлия. Съгласна съм, че описанията на подготвителния курс за SAS са доста дълги и отегчителни, но това пък добавя по-реално усещане за тежестта, досадата и отегчението, с които човек трябва да се пребори, за да бъде приет.
Публикуване на коментар