Чудомир е явление, той е достатъчно голям майстор, за да е обсебил така умовете на читателите си, че те да не могат и да не смеят да си помислят да променят, добавят или коментират написаното от него. То им е предостатъчно.
Докато за пореден път препрочитах този том сигурно десетина пъти спирах да чета и докато си бършех сълзите от смеха, препрочитах пасажът-причина на който се случеше в стаята. Чудомир трябва да бъде споделян, той не е за самостоятелно четене. И знаеш ли защо? Защото пише за изключително интересни и смешни хора, хора като мен и теб. Четеш, наблюдаваш ги през насмешливото му око и си викаш: Ей, ама тоя е също като мен оня пък, когато... И в бъдеще, ако попаднеш пак в подобна нелепа тъжно-смешна ситуация, се сещаш първо за Чудомировата такава и твоята се превръща моментално само в смешна.
Сравненията. Те са едно от най-важните оръжия в арсенала на хумориста, а Чудомир е извел генерирането и употребата им на "качествено различно ниво", както е прието да се казва. На страница по 2-3 и то много точно поразяващи.
Сигурно знаете, че Чудомир е бил художник. Със съответното образование, опит и талант. В книгата има вмъкнати негови рисунки на някои от по-главните персонажи. Само на хора, там му е най-голямата сила и майсторство, както в рисуването, така и в описването им с думи. Гигант, титан! Просто... нямам достатъчно думи за възхвала.
Интересна е забележката в края на книгата, че Чудомир сам е помолил как да бъдат подредени разказите в тези три тома събрани съчинения. Не са хронологически, не са тематично или по общи персонажи, а по някаква негова логика, съдържаща почти недоловима разлика в нивата и вида на хумора.
Ще отида в Казанлък и Турия на поклонение. Няколко пъти. И даже не ми се чака до пролетта.
Цитати няма да има, така или иначе навсякъде е пълно с тях.
