Съчинения в три тома • Том първи (Разкази и фейлетони) - Чудомир

Чудомир е отделна вселена. Не може да кажеш, че е като Елин Пелин, щом пише селски разкази, или че е като Алеко, щом пише смешни истории. Сега не знам, едно време Чудомир не се изучаваше в задължителната литература и това ми се струваше висша неправда. Защо? Аз не разбирам защо тогава се изучава каквото и да било друго българско произведение, а неговите гениални разкази да се пренебрегват. Изпипани, премерени, майсторски. Богати с най-висшата форма на хумора - самоиронията. Световни!

Скоро един познат питаше приятелите си в социална мрежа да споделят любим български роман, който не се изучава в училище. Надникнах сред отговорите от любопитство, защото моята теория е, че България няма такива велики романи. И бях прав. Десетки отговори. Да, добри има, няколко силни ще се съберат, и повечето вече се учат. Велики няма. Които да препрочиташ много пъти, да ги цитираш в ежедневието си, да те променят. Виж, висококачествени разкази обаче има море.

Чудомир е хубаво да се препрочита често и винаги, когато ни се стори, че от нещо вече много разбираме. Когато егото ни ръга да си отваряме устите по всякакви въпроси, да взимаме думата и хорското внимание, за да се излагаме. Чудомировите истории ще ви помогнат да заспивате леко, да се отпуснете, да нормализирате някоя изпъкнала крайност, те са лек за душата.

Цитати няма да има, всеки разказ е цитат.