Къщите още говорят - Мариана Екимова-Мелнишка

Моят дом е моята крепост.

"Къщите още говорят" е особена книга по много показатели, пак по същите тя е и много обикновена, свойска. Първото защото е луксозно издание, гланцирана хартия с цветни снимки на почти всяка страница, а в текста се мяркат архитектурни термини като сецесион, фронтони, капители и балюстради, които биха могли да стреснат някоя по-семпла душа. Второто е защото има картинки на къщи, а хората от най-малки обичаме да си играем "на къщи".

Книгата е продължение на вече издадена една такава, която разглежда стари красиви къщи из разни краища на България и разказва кой ги е строил, по чии планове, каква е била съдбата на хората, които са решили, че имат нужда да живеят не просто в кутийки, а имат потребност да изразят и друга своя страна, чрез фасадата на къщата, зад която ще мине животът на семейството им. Това са били в повечето случаи хора с добри финансови възможности, а периодът обикновено е периодът на разцвет на българските градове между двете войни. Много пъти съдбата както на къщите, така и на собствениците им не е никак весела, но както се вижда и от книгата, дори и след най-тъмните времена, къщите остават, за да напомнят.

Книгата получих с много мило посвещение като подарък от авторката, която ме откри, много изненадващо за мен, на едно обществено събитие, а аз потънах в земята от срам, че не се сещам нищо за нея. Както често се случва с неочакваните и непотърсени подаръци, книгата беше поизбутана от други, които за момента страстно исках да прелистя, по възможност веднага. И ето, че след повече от половин година слушам епизод от любимия ми подкаст "Бележка под линия" на Стефан Русинов, където той си говори с преводачката Мариана Екимова-Мелнишка (тя е превела „Портокал с часовников механизъм“, "Птиците умират сами" и Хари Потър!!!) за новия превод на "Анн от зелените стрехи", а и за други преводачески неща. Изключително интересен епизод! С много шеги, много познаване и познание, лек и непринуден разговор, коментари на преводачески решения, с много имена на авторитети, по време на който в главата ми започна да мъждука някаква стара лампа с нагоряла фасунга. Ами че аз тази дама съм я срещал и имам книга от нея!

Така започнах да чета книгата със съвсем друга нагласа и настроение. Надявам се такава да я видите и вие, да усетите отдадеността, вниманието и грижата. Защото хубавите стари български къщи имат значение и те продължават да говорят.

Можете да чуете авторката и по БНТ за същата книга.

50 класици: Археология – Волфганг Корн

Интересна книга за интересни места. Някои от тях. Казвам го, защото какво интересно би могъл да намери човек в изтъркани от употреба по книги и филми места като Пирамидите, Стоун Хендж, Великата китайска стена или Колизеума? Книгата основно те подсеща за неща, които знаеш, но си забравил, или не си им обръщал достатъчно внимание. Установих, че от всичките 50 ми е тръпка да посетя само някои места в Азия като Ангкор Ват 

(най-големият религиозен паметник в света, който днешна Камбоджа дори не изследва и развива като първоразрядна туристическа дестинация), Сигирия (Лъвската скала в Шри Ланка) и предимно Месопотамия, където, за съжаление, в днешни дни модата е да взривяват хората, вместо да им се взимат парите чрез туристически услуги. Но понеже от последното интересно строителство в тези райони са минали десетки векове, та си мисля, че мога да почакам още 10-20 години, за да се успокоят и вразумят местните пиромани.

Странното е, че хер Корн е подбрал архитектурни паметници от разни епохи и места по света, които привидно са много разнообразни, но някак странно повечето от тях са открити или изследвани предимно от германци. Посочената литература за запознаване също е само немска. Не знам дали го прави, за да изтъква заслугите на сънародниците си, или просто като германец на него са му известни предимно такива археологически находки, но като резултат подборката лично на мен не ми изглежда особено представителна. Човекът видимо се е задълбал в антична Гърция и разни камънаци от това време на територията на днешна Турция. Ами останалата Азия, ами Америките?

В българския интернет някой някога е допуснал печатната грешка да напише името на автора като Вилфганг и оттам нататък всички преписвачи (барабар с рояците книжарници) услужливо са го разпространили. Което не е кой знае що, но на мен поне ми е смешно.:)