Интелектуалното наследство на Конрад Аденауер (Речи, интервюта, размисли) - Конрад Аденауер

Съвсем тъничка книжчица, но с много ценно съдържание - думите на един от първите радетели за европейска федерация, който действително е работил на високо политическо ниво за тази светла цел. Убеден федералист, който е изстрадал лично две войни и последвалите катастрофи, за да знае със сигурност, че един мирен договор често пъти не струва нищо. А мирът е универсална ценност, която трябва да бъде защитавана.

Аденауер е първият канцлер на Германия и основател на Християндемократичната партия. Това му се случва, когато е вече на достолепните 70 години. И тогава се развихря политическата му кариера! Той е един от най-ярките защитници на идеята за обединена Европа, като с прости и разбираеми думи обяснява и доказва, че това е единственият път на Европа към траен мир, сигурност, благосъстояние и развитие.

Германският народ трябва да се ангажира с политиката, понеже само по пътя на политическото мислене и политическата зрялост той отново може да достигне до свободата и до съграждането на една нова, свободна Германия. Всяка политическа дейност минава през партиите. (1946 г.)

***

Средното съсловие - най-добрата преграда срещу превръщането на народа ни в маса.

***

Възпитанието в средното и основното училище е по-съществено от предаването на знание. Но за възпитанието на децата на първо място са отговорни родителите, а не държавата.

***

В историята има вечни закони. Един от най-важните закони е, че в историята правото си остава право. В историята след престъпването на правото следва наказание.

***

Въпреки че е малка и въпреки своята военна слабост, Европа играе много голяма роля в тази борба, защото именно Европа е твърдината и източникът на западнохристиянския дух. 

Как изглежда положението в Европа днес? (1948 г.) Ако си спомните времето преди 45 години и си представите как изглеждаше Европа тогава, когато Германия бе най-могъщата сухопътна сила на континента, когато Франция и Италия бяха велики сили, когато Англия бе най-голямата морска сила и нейният флот бе по-голям от всички други взети заедно, когато Съединените щати все още бяха страна с дългове, когато заедно с Австро-Унгария целите Балкани и балканските страни бяха свързани със Западна Европа, когато в самата Русия все още не властваше изцяло азиатският елемент, а влияние имаше западноруският - и след това погледнете към днешна Европа, то ще разберете потресаващото падение. Ние сме обхванати от нова надежда за Европа и това е идеята за Европейски съюз, за Обединена Европа. Идеята не е нова, тя бе изречена още преди 100 години и след Световната война от 1914-1918. ... Сега изглежда, че това дело е направило могъщ скок напред в своето развитие с факта, че френското правителство официално е отправило молба към редица европейски страни да се създаде комисия, която да подготви европейски парламент.

***

Нашите внуци ще жънат плодовете на онова, което решаваме днес.

***

Единството на Европа бе мечтата на малцина. То стана надежда на мнозина. Днес е необходимост за всички нас. Единството на Европа, дами и господа, е необходимо за нашата сигурност, за нашата свобода, за нашето съществуване като нация и за всички нас като общност от духовно съзидателни народи. (1954 г.)

Утре ме няма - Лий Чайлд

Когато обявиха, че четвъртият сезон на сериала "Ричър" ще бъде по романа "Утре ме няма", реших, че няма за кога да се отлага, и той ще бъде част от списъка ми с прочитна литература за през лятото. Е, циганското лято.

Добрата новина е, че Лий Чайлд (известен на паспортните служби като Джим Грант) продължава да пише интересно и романите му те държат до последно. Този специално е от 2009 е другата добра новина е, че в момента също изглежда някак актуален, или поне има някакви пресечни точки със събитията от последните години. В личен план Ричър продължава да бие, да го раняват, да бъде уреден с отзивчива полицайка, но като цяло се справя сам с цяла банда. По-важното от екшъна обаче, беше разкриването на случая. Какво се е случило и защо. Как - той и ние знаехме от първа глава - една жена се гръмна в метрото. Може ли три агенции да те гонят за едното нищо, заради флашка с една снимка?

Макар действието да се развиваше почти изцяло и само в Ню Йорк с всичките му авенюта, спирки на метрото и помпозни хотели, приключенията и историите на героите, някои от тях истински, ме накараха да прочета повече за долината Коренгал, където са си патили повече или по-малко зловещо три империи - Великобритания, СССР и Щатите. От кого? Ако не познавате историята, няма да повярвате - от едни мършави фанатични козари.

За пореден път се уверих, че заглавията и кориците на тази поредица нямат никакво значение, нито можеш да ги запомниш, нито идеята им е била да ти говорят нещо. Важното е авторът да пише като часовник и всяка година да има нов роман за Ричър.

Ричър е класа, макар понякога да прави тъпанарщини и да не разбира грам от компютри и всичко свързано с тях.

Най-хубавото сбиване е онова, в което не участвате. 
***
Сервитьорката донесе кафето и известно време мълчахме. Не бързах — давах му време да осъзнае действителността малко по-добре. Психолозите от семинара твърдяха категорично, че коефициентът на интелигентност на хората, току-що научили за загубата на свой близък, е колкото на лабрадор. 
***
В „Делта Форс“ има много мъже, които могат да стоят будни цяла седмица, да изминат пеша двеста километра и след това да свалят с изстрел топките на мухата цеце, но й липсват хора, които правят разлика между шиит и термит.
***
Храненето в ресторант във Вашингтон рядко трае по-малко от час и повече от два. 
***
Преди да критикуваш някого, трябва да извървиш един километър с неговите обувки. Тогава, когато започнеш да го критикуваш, той ще е на километър зад теб и ще трябва да те гони по чорапи.
***
Ходенето пеша в града е много по-удобно от шофирането, независимо кой си.
***
Политиката е минно поле. Лошо, ако го направиш, лошо и ако не го направиш.

Лъжите на Локи Ламора - Скот Линч

Парите разведряват човека.

Това е дебютният роман на някой си Скот Линч, с който той изведнъж добива голяма популярност през 2006. Чуйте само мелодията на заглавието - "Лъжите на Локи Ламора". Не ви ли звучи вълшебно?

Веднага прави впечатление колко усилия е положил авторът да развие интересна и различна вселена, с оригинални географски понятия, гилдии, религии, дори календар и летоброене, с намеци за история, която ни става неудобно, че не помним. Не знам дали е някаква мода във фентъзито, но отново ("Песен за огън и лед") има подробни описания на това как се обличат героите и детайли от кулинарията на този свят. А това, за което всички майстори често опяват - да има интересни герои, вече е нещото, което се добавя и прави разликата. Локи обича да лъже. Той така диша. Очите му шарят, сърцето му бие, умът му щрака. Измисля схеми, увлича се, понякога и без причина, и играе роли с лекота. Безобиден ли е? Не сме сигурни. Рискува ли нещо или играе на сигурно? Думата сигурност я има някъде в речника му, но на рядко отваряна страница. И така е още от първите му дни на сираче, осиновено от гилдията на крадците, но и през годините му на възрастен, когато дава тон на другите сираци. 

И пак да се върна на света, в който се развива всичко, защото той провокира и изкушава. Иска ти се да знаеш за нещо, за парите, за забавленията в този град, за богатите и бедните, за греховете им. За престъпниците и благородниците. Има някакъв полъх от чара на средновековни италиански градове-държави, алхимия, която е поела по много странни пътища, и малко, но пък доволно зловеща магия.

Да го оприлича на друга книга - не мога. Да го препоръчам - длъжен съм.

Смятайте вършеното от нас за, хм, нещо като таен данък за благородниците, които притежават повече пари, отколкото благоразумие.
***
Каже ли ти някой, че навиците умират трудно, Локи, да знаеш, че те лъже - те като че никога не умират!
***
Странно, колко лесно се постигаше власт само с малко нагла простащина.

Левиатан се пробужда - Джеймс С. А. Кори

"Левиатан се пробужда", както вече сигурно знаят всички, е първа част от епичната фантастична  история на Джеймс Кори, която веднага след излизането си през 2011 е номинирана за "Хюго" и "Локус", а малко по-късно дава началото на супер успешен сериал по поредицата, наречен "Експанзията", и продължил да се радва на забележитлна популярност в рамките на шест сезона (засега).

Това, което може би не знаят всички, е, че Джеймс Кори е псевдоним на двама писатели, които пишат заедно. Казват се Даниъл Джеймс Ейбрахам и Тай Кори Франк. Някой може да каже, да бе, много оригинално са го измислили, няма що, и ще сгреши. Не знам къде е тайната на успеха им и дали е в това, че два мозъка са работили едновременно по едно и също нещо, но резултатът от труда им е меко казано фантастичен. "Експанзията" е от онези четива, които изникват, за да те опровергаят, точно когато си кажеш, че вече не се пише интересно, няма изненади, няма ново, всичко вече е разказано. По-маловажното, но и донякъде дразнещо нещо е, че "Левиатан" не печели никоя от наградите, за които е номиниран.

Историята проследява премеждията на екипажа на малък кораб, който става свидетел на чудовищно престъпление. На фона на личните им проблеми и перипетии, които следват лавинообразно, научаваме, че хората вече са се разселили, напуснали са пределите на Земята и са заживели тук-там, но все още не и сред звездите. Марс е солиден като технологии, оръжия, наука, астероидният пояс и външните планети добиват много ценни суровини и културно и дори физически се развиват по по-различен начин, Земята все още държи на нокти някакво лидерство, но все пак радикална промяна няма, трансхуманизмът не се е случил. Докато в един момент нашите симпатични, но и много принципни смотаняци не откриват нещо, което даже не могат да разберат какво е. Паралелно върви и лека криминална нишка, военна, и разбира се - философска. Кои са нещата, които ни ограничават, кои са тези, които ще запазим, и с какво човешко трябва да се разделим, ако искаме да стигнем звездите? А като ги стигнем, какво ще заварим?

Ако по някаква причина все още не сте го чели това, няма да сгрешите, ако го направите. Това е книга/поредица явление, едновременно страшно приятна за четене, и в същото време много значима като послания, а вярвам и като влияние, което ще окаже върху фантастиката като цяло.

пп

Прилагам корицата на "Артлайн", а не тази на "Бард", защото първата поне намеква за нещо, има стил и естетическа стойност.

Мъртви лъвове - Мик Херон

Още една порция шпионски дела на сакатулниците от Блатната къща, след като се нормализирах от първоначалния възторг. Ако не помните какво се случи във втория сезон на едноименния сериал, това е периодът, в който Джак Ламб насъска хората си по дирите на спящи руски шпиони от едно време (т. нар. цикади), Ривър беше пратен под прикритие в смотано селце, Паяка реши да се прави на вербовчик сред руските вагабонти, а Мин просто го пречукаха. Да, съжалявам, ако съм издал нещо неприятно. Но четейки такъв бисер, човек попива и по нещо от героите, а непукизмът на Джак Ламб има склонността да се просмуква под вратите като неприятна миризма, която не можеш да спреш. Пак да кажа, че тази книга се продава за 5 лв (или 2,56 от европейските пари) и поглъща човека до степен да го заболи кръста от лежане/четене. Оригинален стил? О, да! Интересни герои? И още как! Имат си описания на езика им, на мислите, на действията, как изглеждат, какво носят, какво си мислят другите за тях... Мама му стара, накрая дори руснаците си го получиха! А дългите сравнения, които измисля Мик Херон, могат да съперничат и на Стивън Фрай.

Би ми се искало да кажа, че заглавието е заради саможертвата на Мин, но всъщност той макар и добър по душа, си беше доста смотан и в никакъв случай лъв. То идва от детската игра, в която всички се преструват на умрели и безвредни, докато някой от преструващите се изведнъж не скочи и не нападне. Какво да нападне ли? Ами каквото си поиска, би могло да бъде и лондонското сити, код "Септември". А би могло и да не бъде.

 ... Луиза не успя да разчете интонацията му. Най-вероятно беше почтителна. Но се почувства като в Ню Йорк, където хората те питаха колко е часът с тон, който предполагаше, че си ударил майка им.