вторник, октомври 10, 2006

Приказки - Ръдиърд Киплинг

Какво знаеш ти за Ръдиърд Киплинг? Книга за джунглата, нали? И нищо друго, нали? Естествено, това никак не е малко, обаче какво пиршество за душата те чака...:) И за да не съм повече така ехидно-обещателен, ще ти подметна какво намерих аз, малко човече.

"Хъм, детски приказки!", ще си кажеш. О, да, приказки! И то какви!
От тях ще научиш какво става, когато пеперудата тропне с крак (не, не е тайфун в Китай), защо устата на кита е такава, защо слонът има толкова дълъг хобот, защо леопардът е на петна, защо е набръчкана кожата на носорога, защо котката е толкова различна от другите домашни животни (тук ще издам малко - защото договорът и е такъв!) и други полезни неща. Ами рисунките и коментарите им, как можах да забравя! Та те не само илюстрират и украсяват, ами и продължават историята и добавят още няколко степени по скалата на нарастване на кефа.
Голям автор и голям преводач...

И за завършек, ще ти поднеса едно малко десертче, пък макар и от друга книга. Естествено, като толкова добро то се предлага и среща на много места, но този вариант аз лично намирам за най-добър. И моля те, ако изобщо го четеш, чети го внимателно и до края. Аз също не уважавам много лириката, и за да се спра на нещо римувано, значи наистина е по-особено. Така че, моля, уважи желанието ми.



Ако

Ако владееш се, когато всички треперят,
а наричат теб страхлив;
Ако на своето сърце едничко
се довериш, но бъдеш предпазлив;
Ако изчакваш, без да се отчайваш;
наклеветен - не сееш клевети;
или мразен - злоба не спотайваш;
но... ни премъдър ни пресвят си ти;
Ако мечтаеш, без да си мечтател;
ако си умен, без да си умник;
Ако посрещаш краха - зъл предател -
еднакво с Триумфа - стар циник;
Ако злодеи клетвата ти свята
превърнат в клопка - и го понесеш,
или пък видиш сринати неща,
градени с кръв - и почнеш нов градеж;
Ако на куп пред себе си заложиш
спечеленото, смело хвърлиш зар,
изгубиш, и започнеш пак,
и можеш да премълчиш за неуспеха стар;
Ако заставиш мозък, нерви, длани
и изхабени да ти служат пак,
и крачиш, само с Волята останал,
която им повтаря: "Влезте в крак"!
Ако в тълпата Лорда в теб опазиш,
в двореца - своя прост човешки смях;
Ако зачиташ всеки, но не лазиш;
ако от враг и свой не те е страх;
Ако запълниш хищната Минута
с шейсет секунди спринт, поне веднъж;
Светът е твой! Молбата ми е чута!
И главно, сине мой - ще бъдеш Мъж!

1895, Ръдиърд Киплинг

5 коментара:

Стоян Христов каза...

На рибата засега и прощавам, аз в сухоземни твари се целя...:)

Стоян Христов каза...

Хи-хи! И на мен ми направи впечатление...;)

Стоян Христов каза...

Не може, тази е българската и аз нея четох...

Orehovka каза...

Абе тези приказки на мен ми се видяха твърде брутални, особено тази за хобота на слончето. Даже си спомням че я баха екранизирали за "Лека нощ, деца". Ако това са приказки за деца, какво само внушение се прави с подобна фабула - слончето е наказано за любопитството си с опит за убийство. И каква е поуката (всяка приказка има поука)? - децата трябва да се страхуват да са любознателни, особено на възрастта около три години, когато "защо?" е любимото им начало на изречението.

Стоян Христов каза...

Мен малко ме е гнус от екранизирани приказки и съм си такъв от малък. А пък няма лошо децата да се запознават и с теми като (опит за) убийство и т.н. Не е ли по-добре е да живеят в по-истински, а не в захаросан и наивен свят като в приказките.