Човекът в калъф - Антон Чехов

Мдаа, Чехов… Трудна работа е да се пише за Чехов. Хем трудна и отговорна, а някакси и не спори. Преди малко погледнах в Уикипедията и видях, че той е живял само 44 години, можеш ли да си представиш? А неговите разкази звучат някак тежко, сякаш обременени от възрастта на поне 60-годишен дядо. Да?

Но пък едно не може да му се оспори – той е най-блестящият разказвач, който съм чел. Винаги ми се е струвало, че най-голямото майсторство е да напишеш читав кратък разказ. В романите има време и място за всичко, те са друга песен. Ама в разказчето трябва всичко да е премерено, всяко изречение, всяка дума даже… А той просто го умее това, може историята да е нищо и никаква, обаче така ще ти я представи, където трябва ще забави, където има нужда ще пришпори, ще въздъхне тук-там, ще погледне през прозореца кой минава и накрая така ще го извърти, че ако не си подготвен и не внимаваш, има да се чудиш откъде ти е дошло. Нека не ти звучи недостойно, обаче разказите му ми приличат на някакво кротко домашно животно. На добитък някакъв, който и в радостта, и в страданието си е един такъв кротък и примирен и е естествен, естествен. Но у който винаги има някаква искра остатъчно електричество, която чака едва ли не последния момент, за да се прояви...

Голяма работа е тоя човек. Хич нищо друго на не ти се чете и да не си чел, пробвай с неговите разкази и ще ти е достатъчно да се водиш вече в графата на културните и образовани хора. Да?:)