Да се готвят световните конспиратори! Книгата е толкова натъпкана с разни знаци и намеци, че няма начин и те да не си открият нещо. За мен просто нямаше никакъв смисъл. След като я прочетох, ме открехнаха, че трябвало да я чета с речник. Е следващия път ще е. Ако се наканя, де!Тъй като не съм чел тълкуванията, май съм в невъзможност да изразя компетентно мнение. Но пък нищо не ми пречи да си изразя собственото. Ха!
Нямаше да нечана "Майстора и Маргарита", ако не беше "Голямото четене". Паднах в капана на БНТ и реших да се образовам. Руската литература е пълна мъгла за мен. В училище, като че ли, повече наблегнахме на западната. Изборът беше между Достоевски и Булгаков. Е, подариха ми "Майстора и Маргарита".
Пръвоначално ми направи много силно впечатление. Звучеше, като нищо, което съм чел досега. Абсурдно, пародийно, насмешливо. Уж роман, пък много прилича на театър, на сценарий. Четях, нещата се завързваха, а Майстора и Маргарита, никъде не се виждаха. Рекох си, ще чета, пък каквото ще да става. Все нещо ще излезе накрая от цялата тая работа. Е, нищо не излезе! Появи се Маргарита, после Майстора. Заминаха си. Аз останах с прочетената книга в ръце и нищо друго.
И за какво бяха всичките магарии на дявола и неговата свита? Каква беше тази бледа любовна история, която си остана само във въздишките на хартия? Защо ни трябваше да се запознаваме с прототипите на Пилат Понтийски и Йешуа Ха-Ноцри и да четем откъслечни историйки за тях?
Честно казано ми се иска, това което прочетох да е чернова. Ако е така, този, който държи финалната версия, да се яви немедлено!
40 коментара:
Мда, приятелю, никой не прегръща разочарованието доброволно и с удоволствие...:)
А че книгата не струва, няма две мнения. Това колко е велик някой автор и как другите му книга може да са на висота, не става за защитен аргумент и по никой начин не гарантира, че няма да се изложи в опитите си да бъде новатор. Въобще, не знам какъв дял от опитите за оригинални творби успяват наистина, но едва ли е повече от 5%.
Ъх... Булгаков умира, преди да я довърши. И въпреки това Романът е красив, до безумие.
Бегемот! Откъсни му главата!
А
Да разбираме ли, че няма да гласуваш за нея в Четенето? ;-)
Аз гласувах вече към 30 пъти за Властелина и не върви да си сменям предпочитанията. Пък и то е ясно, че ако конкурсът имаше смисъл, всички други щяха от самото начало да се борят само за второто място...;)
Все забравям да спомена, че при Аника (http://bookparty.blogspot.com/2009/02/blog-post.html) дискусията майсторите и маргаритките беше леко по-пламенна и с разни интересни гледни точки.
Цонко,
Ха така! - Хвана ли се в капана на многото препоръки и големите суперлативи! (Това е една от причините, като правило, да не се интересувам от това което пише в интернет за книгите, които мисля да чета. Не че читателите не са прави, по-интересно ми е сам да си открия своя версия.)
И аз нещо не можах да харесам книгата – прочетох първите 50-на страници и ми се стори много скачаща нагоре надолу и се отказах – така и не я дочетох.
Горан
Да си кажа и аз некомпетентното мнение. Некомпетентно, защото не съм помирисвала книгата. Обаче публикацията на А. ми напомни нещо. "Майсторът и Маргарита" редовно се поставя в родните театри и очевидно има успех. Имам смъъътен спомен, че съм гледала пиесата и останах удовлетворена, макар че да ме убият, ако си спомням за какво ставаше дума. С други думи, дали пък този роман поначало не е бил замислен за сцената, а?
Глухарче
не съм го гледал на сцена, ама някак си идеята, като че ли повече пасва за театро... тъй ми се чини.
тъпаци!!!
идиоти!!!
Човек, стига бе, много си зле, бе!
@веселин
Ти що пцуваш, бе? Така викай на майка ти и на баща ти, а не на любезните ми гости и приятели.;)
@мартин
Силно се надявам твоето неадресирано обръщение да е било към предшестващия те коментар, иначе - да живеят международното разбирателство и изчерпателните в аргументите си не лаконични диалози между народите! Какво друго да ти отговоря?:)
Господа, очевидно и жалко е, че нищо не разбирате от литература! Не е нужно задължително една книга да ви хареса, но не ми се струва редно, хора, които избират книгите, които ще четат от "голямото четене" да изразяват мнение от рода на "не струва". Защото, простете ме, но силно се съмнявам то да е компетентно. Няма никакъв смисъл да ви обяснявам с какво книгата е изключително достижение не само на руската, но и на световната литература. Просто приемете, че е така. За да ви го разясня, ще трябва да ви върна в първи клас и да ви обяснявам и преподавам доста неща, елементарни според мен, но все пак....Само да попитам, чували ли сте за "Фауст"? Препоръчан ли ви беше той? Ако не, прочетете го, ако желаете поне малко да проумеете книгата. А ако и за Гьоте ви се стори, че "не струва", приемете съвета ми и запазете мнението само за себе си и никога, ама никога не го споменавайте пред други хора. Четете си каквото е по вашия вкус, а най- добре изобщо не четете, защото, честно казано, не виждам защо ще си губите времето.
Уважаеми господине/уважаема госпожо, (затруднявам се с обръщението, защото очевидно въпреки приятно любезния Ви тон, не смятате за необходимо да се представяте в разговор с непознати)
позволете ми да отговоря малко по-подробно на може би незаслужаващият Ви такова внимание коментар.
Какво виждам аз в него? Нещо твърде, твърде познато от други анонимни коментиращи, което за простота да се обобщи като: "Книгата е супер яка, а ти си тъп, щом не разбираш това!". Повтарящото се всеки път е това, че коментиращият никога не прилага никакви аргументи в защита на своята теза. Поне с две думи да отбележи какво на него му харесва или пример с любим цитат, който да го илюстрира. Различното този път е малко по-високият тон, но като цяло - не виждам особена разлика.
Единственото конкретно нещо, което забелязах във връзка с книгата, беше дали сме чували за Фауст. И затова му обръщам внимание. Да, г-не(г-жо), познавам Фауст. Преди време ми се удаде възможността дори да го оценя в оригинал. За стойността и смисъла на целия "Sturm und Drang" може да се говори доста. И не е само то, гордея се и с познаване на доста от другите образци на руската и световна литература, с които Булгаков прави паралел, иронизира, заимства или просто ползва по друг начин в романа си. И това познаване също стои зад мнението ми, че книгата съвсем няма такава епохална стойност и значение, каквито и се приписват.
Кажете ми защо книгата е хубава, помогнете ми да я разбера, оценя и евентуално харесам като Вас, вместо просто да ме обиждате. Прекалено е елементарно и безсмислено.
Нима щом нямам Вашия вкус за литература и това автоматично ме прави недостоен да казвам мнението си публично?:)
според мен Анонимен от 4:28 PM е учител/ка по литература.
а в училище не мисля, че наблягахме на западна литература... там прескачахме в галоп. евентуално в часовете по немска литература сме зачитали кафка, ман, дюренмат, кестнер и т.н.
най-много се наблягаше на ботев, щото честичко се падал на кандидат-студентски изпити /па пита ли те някой дали ще кандидастваш с бг език и литература?/
като се заговорихме за фауст и се сетих да предложа на немскоговорящте две стихотворения на ерих кестнер:
Das zerbrochene Ringlein
Die Entwicklung der Menschheit - ето това е много весело!
Цонко, а ти кога ще изчетеш Mein Kamp? Аз го дръпнах вчера, но още не съм го зачела...
И пръстенчето го бива, но това за човеците като че ли е по-добро. Ерих Кестнер много разбира от смешки.:)
А за "Моята борба", хм, какво да ти кажа... Сигурно ще я прочета някой ден, къде по-големи глупости съм чел. Само малко се опасявам, че тук ще създам неволно сборище на разни голобради недоразумения с бели връзки на кубинките. Но пък ако кажеш, че си струва четенето, нали имаш преднина, може и да се прежаля.;)
Поради отговора на моя коментар, който в голяма степен беше неочакван за мен, ще се представя и ще доуточня нещата. Казвам се Александра и в никакъв случай не съм учителка по литература, но ми беше много забавно това предположение.
В никой случай не твърдя, че всяка книга трябва да ви харесва, нито, че щом нямате моя вкус за литература, значи нищо не разбирате. Това обаче, което твърдя е, че едва ли имате необходимата квалификация, пък и едва ли някой изобщо я има, за да кажете за която и да е книга:"не струва". Вашето изказване, просто не е вярно. Първо, че две мнения по въпроса определено има, моят коментар доказва това, както и този на доста критици и читатели по цял свят и второ, наистина ли се считате достатъчно компетентен да отсечете: "не струва". Кажете:"аз не можах да я оценя, на мен не ми допадна, харесвам друг тип книги", обаче:"не струва", не струва като коментар. Затова и моят отговор беше в този стил. А щом ви е интересно, с удоволствие ще ви споделя какво специално виждам аз в книгата, тъй като литературна критика можете да прочетете навсякъде /без да ставам заядлива, явно много народ е преценил, че струва, защото доста страници са изписани по въпроса/.
Булгаков може и да е взаимствол някои идеи, но като цяло образите на доброто и злото, в тази книга се отличават много от изписаното до момента. Дяволът /сатаната/ е представен по изключително различен начин от общоприетия и наложен от християнството, по- точно от църквата. Образът му е сложен, в никакъв случай не е противен, на моменти става симпатичен на читателя. Интересна е идеята, че дяволът се впечатлява от истинската любов и единствен и дава шанс, при това без някой да се налага да си продава душата за това. Книгата е в голяма степен сатирична и забавно, но е и една много остра критика на наложените стериотипи от Църквата, която до такава степен изменя идеята за неразривността на доброто и злото, заложена в християнството, че отблъсква хората от него.
Това е само една малка част, много е дълго и сложно и не мисля, че трябва да Ви отегчавам сега със сложни философски обяснения. Според мен, книгата е изключително лесна и приятна за четене и наистина е доста забавна. Прочетете я до края, ако не сте сторили това, а на мен така ми се струва и мислете по- нашироко.
Част от широкия мироглед на човека е осъзнаването на факта, че това, че не разбираме нещо, не означава, че то не е правилно, хубаво и оригинално/когато говорим за литература/. Надявам се, че ще помислите върху това.
Не съм учител по литература, но смея да твърдя, че доста разбирам от това. Ако проявите интерес, мога да ви обясня много по- подробно за книгата. Но засега толкова.
Вижте тази статия, доста е интересна и може би ще ви обясни донякъде защо книгата е оригинална, а не просто събиране на идеи от тук от там.
http://www.sivosten.com/content.php?review.61
Хм, нищо не не разбираме от литература! Що за изказване е това? Историята е пълна с изказвания на велики творци, които се плюят един друг. Моцарт смята, че Салиери е тъп и сух, Хемингуей смята, че Фицджералд е лигльо и въпреки това си пият питието заедно и си четат един на друг черновите. Това значи, ли че Моцарт не разбира от музика или, че Хемингуей не разбира от литература? Не значи, разбира се. Изкуствата се субективни и това им е красивото. С това, че сме казали за книга на Булгаков, че не струва, няма да му накривим шапката. Ако хората пишеха, само за да получат признание от публиката, светът щеше да е пълен със самоубили се писатели, художници, композитори и други творци. Не виждам, какво толкова ще стане, ако някой каже за някоя книга, че не струва.
И още нещо, не е нужно да съм специалист по литература, за да оценя дали една книга е читава или не. Достатъчно е да мога да чета. Щом мога, имам право и на мнение.
На въпроса за "явно много народ е преценил, че струва", това не може да е аргумент, защото лошото се познава по тълпата, която се е събрала около него. Пълно е с примери за това, че масовото е калпаво и е логично да е така.
А сега на въпроса за литературната стойност на книгата. Мога да се изкажа, защото не само мога да чета, но и съм посещавал часовете по литература редовно и също така съм имал щастието да имам добър учител, който ме научи да не чета критиците, а да размишлявам сам с главата си над прочетеното. Навсякъде се говори за великите и оригиналин идеи заложени в книгата. Да, съгласен съм, че идеите са интересни и нетрадиционни за времето си. Да, съгласен съм, че романът е много пъстър и пълен с интересни похвати. Но, книгата има един огромен, за мен, недостатък и той е, че героите са недоразвити. Те не претърпяват никакво развитие, статични са. Разполагаме с пакостлив дявол-хедонист, който прави едно и също нещо през цялото действие, а именно - заиграва се с фалшивите ценности в едно тоталитарно общество. Слънчасала жена, която си мисли, че е открила любовта. Объркан писател с маниакална депресия и куп други писатели, които се борят за оригиналност. Отделно, двама изключително силни исторически персонажа, които са развити повърхностно. Просто си личи, че авторът се е разпилял в писането за много неща и в стремежът си да бъде оригинален не е довършил нито едно от тях. Не случайно и в коментара си за книгата, написах, че бих искал да видя продължението на книгата, защото за мен това е просто много интересна чернова.
За да не си чешем езиците и пръстите напразно, предлагам следното:
Госпожица Александра качва някъде една (или няколко) нейна снимка. Ако успее да се включи в категорията "приемливо за секс", се разгаря дискусия, в която всички замесени от мъжки пол се натягат да покажат колко са умни, интелигентни, начетени, с рядко остроумие, галантност и чувсто за хумор.
В крайна сметка г-ца Александра се чувства добре от цялото това внимание, а с малко повече късмет се разгаря и бурен виртуален романс между нея и някой от участниците.
В зависимост от изпълнението на идеята, запазвам правото си да кажа своето мнение за книгата.
А
Какъв полет на въображението! И то в разгара на работното време, не спирате да ме удивявате, сър.:)
Въпреки намеците аз обаче се чувствам длъжен да поднеса няколко дози внимателни и искрени извинения на г-ца Александра. Наистина всичко, което си говорим, е само лична гледна точка и с несъгласието си да призная гения на Булгаков не ангажирам никого. Един вид - имаме си различни мнения, всеки е доволен от своето, изслушваме се, оценяваме позицията на другия и макар да си оставаме на своето, сме се обогатили с чуждата гледна точка. Което си е полза отвсякъде.:)
Благодаря ти, че се върна и ни обърна внимание на неща, чиято ценност може да не сме дооценили.
Прощавай и за по-острия тон, никак не подобава на джентълмени-домакини да се отнасят така с малкото си и редки гостенки.:)
Дано не си останала с прекалено лоши впечатления и да се отбиваш пак, когато уцелим книга, по която имаш нещо за казване.
пп
@А
Предполагам, че държиш много на правата за филмирането на идеята ти и превръщането и в холивудска мегапродукция с участието на да кажем Ричърд Гиър и Джулия Робъртс или някои техни еквиваленти, но по-млади с по 20-30 години.;)
Само ако има класически визуални ефекти, тип "Тайра Бенкс" :)
Все пак, очаквам изявлението на госпожицата, за да видим дали ще я титулувам все така с красивото име Александра, или ще бъде приземена и принизена до Сашка (по подобие на Сашка Васева :)
А
Момчета, може и да греша, но мисля, че милата ни начетена гостенка е ето тази Алекс.:) Сигурно сте попадали в блога и - http://dreamkeeper.eu/
Разбира се, че ще се включвам, когато има какво да кажа за някоя книга. Няма никаква нужда от извинения, но все пак се приемат. Спорът беше всъщност забавен за мен. Само още няколко неща да уточня. Не съм тази госпожица Алекс, която предположихте, госпожа съм всъщност, а колкото до интригуващите Ви коментари, г-н анонимен, ясно е, че няма да Ви отговоря, нали?
Ако искате, кажете мнението си за книгата, ще ми бъде интересно на мен лично. Обаче защо така си мислите, че ме вълнува дали мъжете са начетени, оригинални и интелигентни? Винаги съм предпочитала красивите пред умните мъже. :))))
Александра
Г-жа, директно с осветляването на този факт смятам да ни спестя всичко :)
А
За сега имам само цитат. Най-любимия ми.
"Маргарита въздъхна още веднъж и каза:
- Искам да престанат да поднасят на Фрида кърпата, с която е задушила детето си.
Котаракът вдигна очи към небето и шумно въздъхна, но не каза нищо - сигурно си спомни как му беше издърпала на бала ухото.
- Като се има предвид - усмихна се Воланд, - че възможността да сте получили рушвет от тая глупачка Фрида е, разбира се, абсолютно изключена - понеже това би било несъвместимо с кралския ви сан, - наистина не зная как да постъпя. Остава ми, изглежда, един-единствен изход - да се снабдя с парцали и да запуша с тях всички пролуки в спалнята си!
- За какво говорите, месир? - изуми се Маргарита, като изслуша тези наистина непонятни думи.
- Напълно съм съгласен с вас, месир - намеси се в разговора котаракът, - именно с парцали! - и удари ядосан с лапа по масата.
- Говоря за милосърдието - обясни думите си Воланд, без да сваля от Маргарита огненото си око. - Понякога най-неочаквано и коварно то се промъква през най-тесните пролуки. Затова говоря за парцали..."
@kathryn
Добре казано. Парцали... мисля да си го запомня за цитиране.:)
Кво има да го помниш? Вървиш по улицата и гледаш хора. Половината от другите - парцали.
Просто е.
А
Определено Булгаков е гений и го доказва с тази книга,а всеки,който не може да проумее това...Просто не разбира от литература!Знам,че не съм аз човекът,който може да прави подобни изказвания,но просто е смешно да се твърди,че тази книга не струва!Това,че не я разбирате определено не означава,че книгата не струва!Да,и аз не я разбрах напълно,но от това,което схванах правя заключението си,че е една от великите книги на 20 век!
Подчертавам,че това е лично мое мнение!
Очевидно Булгаков е,ако не отвратен,то поне отчаян от псевдоценностите и атеизмът,който е обхванал Русия по онова време!Затова и творбата му започва по този начин - всичко се върти около вярвата в Господ!Ако не Господ,то Сатаната - двете са взаимно свързани,доброто и злото винаги са съществували и винаги ще съществуват заедно!Воланд идва навреме да покаже на двамата поети Берлиоз и Николаевич колко грешат в схващанията си!Единият умира заради агрогантността си,другият лека полека осъзнава,че Висши сили съществуват!
Тук някой спомена,че Пилат Понтийски и Йешуа/Христос не са били добре развити..Не мисля,че това въобще е целта на Булгаков,за да се развият "добре" тези личности, ще трябва да се изпишат поне 6 тома,което е абсолютно ненужно!Всъщност центърът на книгата (СПОРЕД МЕН) е Пилат Понтийски!Той е човекът,който убива Христос и след това 12 000 луни се проклиня затова, той е човекът,заради който Майстора едва не погубва живота си и той е човекът,заради който Воланд се появява - трите основни сюжета се въртят около прокуратора - отговорът на въпроса "защо се появява Пилат Понтийски в книгата" - ето заради това,той е свързващото звено на цялата книга!Христос прощава на Понтийски,че го е осъдил на смърт,изпраща Леви Матей да говори с Воланд да накара Майстора да завърши творбата си,с което ще позволи на Пилат Понтийски да отдъхне от терзанията си,да отиде при Господ!Това пък,отново според мен, е основната цел на Воланд в книгата..А колкото до смисъла на магариите на свитата на Дявола - мисля,че идват да покажат основни черти от ценностната система на руснаците по онова време!
Книгата е уникална, и това,че не я разбирате вобще не ви дава право да я плюете!
Извинявай, но май ще ти наспамя блога с коментари XD - не мога да се удържа, писал си отзиви за страшно много книги, които са ми любопитни или любими.
Прочетох всички коментари за "Майстора и Маргарита" и видях, че май има нужда и от моето мнение. Сега внимание - почвах да чета, тази книга четири пъти, преди да я харесам, два пъти от които я изоставих без да стигна до края. ;) Първият път беше по руски - имахме глава от романа в учебника за 12 клас (това беше вече след промените, така че имаше много от забраняваната руска литература, не беше комунистическият учебник). Тогава свъхестествената поява на Воланд и слугите му в Москва, насред прозаичния комунистически сетинг страшно ме впечатли - казах си, че сигурно Булгаков пише като Стивън Кинг ("необикновени неща се случват на обикновени хора") и си заслужава да се прочете. Изнамерих отнякъде цялата книга, почнах я отново - и изведнъж всичко потъна в дребнавото, сиво, омерзително соц-всекидневие, действието замря в досадните доноси на московската интелигенция, а Маргарита, която трябваше да бъде сияйната героиня на този роман - имаше свестен, умен, красив, добър, млад и богат мъж - и му изневеряваше с някакъв мръднал шушляк! Честно, това не можах да го понеса - колко капризна трябва да си, за да не можеш да оцениш такъв съпруг и да търсиш дедовия в лудницата?...
Както и да е, тук зарязах книгата и няколко години я избягвах, рекох си, че просто Булгаков е прекалено интелектуален за моята кратуна и че очевидно не е писал за мен. Мина известно време, най-добрата ми приятелка прочете "Майстора" и ме затрупа с възхитени отзиви. Понеже вече бях забравила какво ме е спряло да го изчета, а годинките променят гледната точка, реших пак да се пробвам. Този път успях да го прочета целия, но всичко ми се стори толкова объркано и несвързано, че май нищо не разбрах. Каква беше връзката на Майстора с Исус Христос?... ВТф, ху ноуз?!
И пак една -две години по-късно, когато се сгаджихме с настоящия ми мъж, открих че това му е една от любимите книги и той си я препрочита редовно. За разлика от мен, той чете книгите бавно, мисли върху всеки пасаж, помни ги и после ги разказва на хората около себе си. Така известно време го слушах, гледах оставената на нощното шкафче книга и в един момент от липсата на друго четиво реших и аз да я отворя отново. И ето тук беше ключът от бараката! - понеже всъщност я четях от скука и знаех приблизително какво следва, не бързах да стигна до края, четях си бавно, учудвах се на стила на Булгаков - и изведнъж се оказа, че книгата е пълна с много повече неща, отколкото бях открила при предишните си прочити. И да, чак след това четене мога да кажа с чисто сърце, че разбрах защо хората величаят Булгаков и защо това е най-необикновеното му и загадъчно произведение.
Ако трябва да сумирам целия си дълъг пост в няколко думи: не се товари, че щом не си харесал този роман, значи си тъп. ;) Само не задрасквай романа от списъка си - пробвай го пак след 7-8 години и може би тогава четенето на тази книга ще ти се стори наслада, а не изпит.
Поздрави и поздравления за супер якия блог!
Знаеш ли, за Булгаков общо взето ми е все тая, но супер много ме радват свойските ти коментари, които са хем весели, хем казват доста по същество. Найс!:)
Бегемонте, не мислиш ли, че има доста глави за късане тъдява?!
"А че книгата не струва, няма две мнения."
Честно ли бе?
Стоене, Вие се явявате нещо като последна литературна инстанция или как?
Боравите уж умело с някакви проценти и статистически данни, а наред с тях използвате конструкции като "едва ли".
Не така, Стоене, не така.
Като сте заковали на 5%, значи 5%.
Няма "едва ли", "не повече" и "там някъде".
А че "Властелинът" е 600% по-дебел от "Фауст", няма две мнения.
Честно. Съвсем очевидно е, че няма две мнения. А доста повече.:)
Как. Не знам къде гледаш, та викаш на блога литературна инстанция. Но благодаря за комплимента.:)
Сори, ама това с процентите не ти се получи, не беше особено оригинално. Ако ми се разправяше, щях да проверя точно колко страници е Фауст и колко Властелина и да ти ги цитирам, че не са 600%. Ама не ми се. А хич пък не ми се демонстрира с колко обиколки Властелина е изпреварил Фауст, който дреме с блокирала трансмисия в бокса.:)
И последно, що не си кажеш като човек какво ти харесва в книгата, ами се заяждаш като малко дете?:)
"Тъй като не съм чел тълкуванията, май съм в невъзможност да изразя компетентно мнение. Но пък нищо не ми пречи да си изразя собственото. Ха!" Ами хайде не задръствай пространството с още едно "некомпетентно" мнение тогава.Има хора,които търсят качествена оценка за романа.От това ,което си написал като впечатления май не си останал с много такива.Изумява ме и факта,че по стечение на случайни обстоятелства като това,че някой ти е подарил книгата си решил да предпочетеш Булгаков пред Достоевски като за втория явно и идея си нямаш кои е.
Това за мен е една от най-великите книги писани някога. Един от шедьоврите в световната литература, а за мен те са не повече от 20 (такива които съм готов да препрочитам многократно). Специално "Майсторът и Маргарита" съм я чел сигурно 15-тина пъти и пак ще я чета. Много ми е странно, че не ти е харесала. Сигурен ли си, че това не е опит за ориналничене? Странно ми е мислещ човек да не харесва "Майстора и Маргарита". Не съм привърженик на абсолютната истина, но някой неща са стряскащо очевидни.
И благодаря ти за Тед Чианг - жалко, че е написал толкова малко неща.
Моля за Тед и мерси замислещия комплимент.
Относно МиМ, наистина не ми хареса - прекалено много изтъркани до дупка клишета, почти никакво действие, прекаляване с "другото" значение на това, за което се говори.
Но както и да е, сигурно вече съм станал досаден да го обяснявам това.:) Книга като книга, на едни им харесва, на други - не, а светът продължава да е все така прекрасен.:)
Който се е заел да пише резюме за подобна книга (има още няколко подобни в световната литература) определно е загубил по точки. няма и не може и да има ограничено в няколко реда резюме - можеш да мислиш и да го пишеш цял живот, само така. Тук видях поле за изява на търсещите дребна и неоригинална оигиналност от типа "за пък ще съм навъпреки" Най-вече увлечения само по собствената си блестяща личност Стоян - "невероятен" просто :)))))
По никакъв начин няма да обсъждам тук книгата, не е това мястото. Само ще кажа, че Стоян и сие могат спокойно да се намерят по страниците на книгата, ако и да не живеят в соц. и пр. Изводи от "а че книгата не струва, няма две мнения" :)))))))))))))))))))) могат само да разсмеят Булгаков някъде... там... И мен... тук :)))))
Велика книга, няма други такива. И добре, че не е разбрана от Стоян и подобни - тя не е за тях по принцип :Р
Колко е интересно как някои хора не само се отъждествяват с любимите си книги, а и взимат присърце чуждото нехаресване на същите книги като лична обида. И я връщат.:)
@Анонимен
много интересно, как пък досега не се намери някой почитател на книгата, който да обясни, защо аджеба е толкова велика тая книга. всички казват, че няма смисъл да ми се обяснява или че не му било времето и мястото.
малко сте голословни, не мислите ли?
Публикуване на коментар