За ползата от алкохолизма - Михаил Булгаков

Неизмеримо смешни фейлетони и разкази, които младият тогава Булгаков е писал през 20-те години на миналия век. Невръстните години на любимия на целия български народ Съветски съюз вероятно са били така странни и страшни, че спокойно може да ги наречем Най-великия експеримент на века. Объркват се нрави, граници, общество, ред, променя се какво ли не, но страстната любов на руския човек към пиенето си остава непоклатима. Тя е и обобщаващото начало на разказите в сборника и понеже ни е така позната и разбираема, веднага разказите придобиват свойски смешен вид. Те дават съвсем различна и донякъде нова за повечето хора гледна точка на оцеляването на руския народ в тези години.

От две прочетени негови книги, които са така различни една от друга („Майстора и Маргарита“ и тази за пияните руснаци), не мога да преценя коя е типичната за Булгаков и коя е изключението, но силно се надявам по принцип да е писал както в този сборник, защото страшно ми се чете още от същото. Препоръчвам я с две ръце!

Ех, може, разбира се, да възникнат недоразумения с жената, след втората бутилка например. Но и не ставай магаре. Бе не я влачи по улицата за косата! Кому е притрябвало? Жената обича да я бият вкъщи.

***

Изобщо Жуков е интелигентен човек, съзнателна личност, той даже е абониран за вестник, може ли той истински да удари? А сега вижте пазачката _(всички гледат с любопитство пазачката)_. Това пред нас какво е? Физиономия… _(Разперва ръце на цял аршин)_. Ей такова физиономище! Ами ръцете! Краката! Не жена, а същински чугунен паметник. Бе нея, ако я удариш с юмрук, юмрукът ти ще окапе. Нея с ръжен трябва да я бият!

***

С влаковете винаги е така: пътува, пътува и току се забие в някой толкова затънтен край, че там няма друго освен гори и културни дейци.

***

Нашият живот, ако и да не е столичен, е все пак интересен, възлов живот, понеже при нас стават невероятен брой произшествия, едно от друго по–смайващи.

***

Пред него изплувало личицето на законната Мария и гласчето й попитало:

— Ти к’во се разхождаш по долни гащи бе, идиот?

— Ти само виж, Манюшка, какви ботуши ми отпусна вълшебникът — кротко изписукал Хикин.

— Вълшебник ли?! — извикала съпругата. — Ох, майчице, на тоя пияница вече вълшебници му се привиждат. Не гледаш ли, че си бос като насекомо, алкохолик нещастен. Я се огледай в някоя локва.

За същите произведения коментари можете да прочетете и при други хора – например Копо, Сула и в Книгостен.

Майстора и Маргарита - Михаил Булгаков

Да се готвят световните конспиратори! Книгата е толкова натъпкана с разни знаци и намеци, че няма начин и те да не си открият нещо. За мен просто нямаше никакъв смисъл. След като я прочетох, ме открехнаха, че трябвало да я чета с речник. Е следващия път ще е. Ако се наканя, де!

Тъй като не съм чел тълкуванията, май съм в невъзможност да изразя компетентно мнение. Но пък нищо не ми пречи да си изразя собственото. Ха!

Нямаше да нечана "Майстора и Маргарита", ако не беше "Голямото четене". Паднах в капана на БНТ и реших да се образовам. Руската литература е пълна мъгла за мен. В училище, като че ли, повече наблегнахме на западната. Изборът беше между Достоевски и Булгаков. Е, подариха ми "Майстора и Маргарита".

Пръвоначално ми направи много силно впечатление. Звучеше, като нищо, което съм чел досега. Абсурдно, пародийно, насмешливо. Уж роман, пък много прилича на театър, на сценарий. Четях, нещата се завързваха, а Майстора и Маргарита, никъде не се виждаха. Рекох си, ще чета, пък каквото ще да става. Все нещо ще излезе накрая от цялата тая работа. Е, нищо не излезе! Появи се Маргарита, после Майстора. Заминаха си. Аз останах с прочетената книга в ръце и нищо друго.

И за какво бяха всичките магарии на дявола и неговата свита? Каква беше тази бледа любовна история, която си остана само във въздишките на хартия? Защо ни трябваше да се запознаваме с прототипите на Пилат Понтийски и Йешуа Ха-Ноцри и да четем откъслечни историйки за тях?

Честно казано ми се иска, това което прочетох да е чернова. Ако е така, този, който държи финалната версия, да се яви немедлено!