четвъртък, ноември 04, 2010

Човекоядците от Кумаон – Джим Корбет

Кумаон е област в северна Индия, която от север граничи с Тибет, от изток – с Непал, а човекоядците са тигри, които заради някакви необичайни обстоятелства са започнали да убиват хора, а не естествената си храна. Често пъти тигрите стават човекоядци, когато по тях е стреляно и тигърът е ранен, но не е доубит. От зле зараснала рана тигърът може например частично да окуцее и вече да не е в състояние да гони естествената си плячка. В началото на миналия век в тази област в Индия е имало доста такива тигри, които са издавили стотици хора. Местната власт се принудила да извика и наеме ловци, които да избият тези тигри, като най-прочутият от тези ловци е Джим Корбет. В тази своя книга в отделни разкази той описва ловът на всеки един от тигрите, които е бил натоварен да убие.

Книгата съм я чел и препрочитал няколко пъти и всеки път ми е много интересна. Това обаче не се дължи на писателските похвати или на стила на автора. Напротив, на много хора може би няма да им хареса как сухо обяснява, все държи да описва с точни факти каква е била ситуацията, колко високо дърво е имало там, на колко метра разстояние е било, по коя пътека се стига до него. Няма я художествената измислица. Има прости, но страхотно красиви и истински места, хора и събития. Има преследване на ранени тигри в джунглата, засади, дебнене по цяла нощ край някой труп. Има истории за обикновена човешка смелост и необикновено голяма такава. И има тигри, много тигри!

И един тотално нехарактерен за книгата цитат, който обаче много ми хареса:

Когато в Индия се срещнат непознати хора и искат да узнаят един от друг нещо по някакъв въпрос, те по стар обичай се въздържат да говорят по този въпрос, който ги е събрал – било случайно или нарочно, - до последния момент. Междувременно те си задават въпроси за частните и семейните си работи, като например дали сте женен и ако сте женен, колко деца имате, момчета или момичета и по на колко години са те, с какво се занимавате, каква ви е заплатата и пр. Въпроси, на които другаде по света едва ли биха ви удостоили с отговор, в Индия, а пък особено в нашите планини, се задават така просто и на всяка крачка, че на човек, който е живял с тези хора, и през ум не му минава да се обиди от тях.

8 коментара:

Nightwish El каза...

Имам точно това издание.
Наскоро гледах и документален филм, който си беше почти едно към едно към тази книга. Или сериал май беше..."Ловци на хора"
Имах "Лъвицата Елза" обаче някъде съм я затрила...
"Пияната гора. Шепнещата земя" на Даръл също е много интересна.
:)

Хубаво, че няма тигри тук...
:)))

Стоян Христов каза...

Като чуя за лъвицата Елза и веднага се сещам за "Зовът на Пипа".:)

Jen каза...

Четеш най-странните книги на света, кълна се.

Сетих се за един разказ на Хемингуей - ловци се опитваха да отстрелят един лъв някъде из Африка. От средата нататък гледната точка на ловците се преобръща с тази на ранения лъв. Много беше хубаво, от малкото неща, които съм му харесала истински на Хемингуей.
Не мога да си спомня как се казваше...

Анонимен каза...

"Краткото щастие в живота на Франсис Макомбър".

А

Стоян Христов каза...

Чак пък странни, просто са хубави.:)

Прочетох предложението на Амбъра, може би наистина това е разказът, макар да ми липсваше гледната точка на лъва. Но беше много хубава история - приятна, съдържателна и звучи истински.

Jen каза...

а, не, ако няма гледната точка на лъва, значи не е това. Дали пък да не е било на Хемингуей, или да съм го омесила с нещо друго? Или да не е разказ?
Абе, въобще - аналогичен случай в наше село, както се казва. :))

Black Wolf каза...

Една от любимите ми книги още от юноша! ;-) Бих препоръчал изданието на "Земиздат" от 1968 г., което е със страхотни илюстрации.
В момента чета "Тигърът от храма и други човекоядци" и "Науката на джунглите" - две други чудесни книги на полк. Корбет, когато местното население не случайно е считало за садху, т.е. свят човек.
И май ще седна да преведа някои от разказите... ;-)

Бих искал да спомена един друг известен англо-индийски Ловец - Кенет Андерсън, който също е убил (официално, неофициално са повече) 7 леопарда и 8 тигъра, започнали да ядат хора. Той е живеел на другия край на Индия, на юг, и е ловувал в тамошните джунгли. И той като Корбет е бил викан от властите да се справи с различни човекоядци. Най-известна е книгата ме "Черната пантера от Шиванипали" (издавана е на български, но май е превод от руски, не от оригинала.

Стоян Христов каза...

Еха, чудесни новини! Много благодаря за насоките и препоръките, ще се пробвам задължително, още повече щом някои от заглавията ги има и на български.:)