Не можеш да влезеш в мрака, без мракът да влезе в теб.
Добра, доста добра. В града на злото някой убива хора, като има за модел картини на Йеронимус Бош – мрак, голи тела, изтезания и сови. По същото време детектив Йеронимус (Хари) Бош дава показания срещу известен филмов продуцент по нашумяло дело за убийство. Един вид, сиво ежедневие като за Лос Анжелис. Само че неочаквано нещата започват неприятно да се смесват, когато пенсионираният агент Тери Маккейлъб е помолен от полицията да удари едно рамо на първото разследване. И съвпадението на имената е най-малкото, което започва да му прави впечатление, а ние добре знаем, че съвпадения няма.
За музиката на/в романа.
В хода на четене случайно забелязах нещо, следа. Когато по традиция издирих парчето, което Хари слушаше в момента, и си го пуснах, мудното дотогава действие изведнъж препусна с ритъма на Арт Пепър и хората на Майлс Дейвис. Очевиден факт, който едва ли е случаен.
По-късно в долнопробния бар Маккейлъб слушаше популярни парчета като тези двете, а аз чаках всеки момент Хари да го изненада в гръб и да му докаже, че напразно го подозира.
Когато след няколко дни Тери и Бош седнаха в същото заведение вече като съюзници от автоматичния грамофон Брус Спрингстийн пееше това. По това време на действието увереността на Хари и обвинението, че са хванали голямата вълна и са се наврели в тунела й, вече започваше да се напуква. При Тери съмненията бяха с обратен полюс – въпреки всички псевдо доказателства срещу Хари, вече имаше индикации кой е подредил нещата така изкусно, че да го накисне пред федералните. И в двата случая имаше мрак в края на града.
На улица „Уилкокс” има поща, а пред нея има апарати за таксуване на паркиращите. Поради оживения трафик там може да се спира за не повече от 15 минути. Обаче ако човек се е редил вътре на опашка в дните преди Коледа, има голям шанс да е бил глобен за пресрочен престой. А заподозреният твърди, че по това време не е бил там.;)
После нещата преляха през ръба и вече не можеше да бъдат спрени. Тогава в бара пуснаха Ван Морисън.
Нашите момчета вече имаха посока, в която да притискат престъпника, и се захванаха.
Замислих се и за друго – „дъх на ментови цигари и евтин одеколон” - това е универсално неприятно, нали? Без да се замисля човек. Обаче само извън контекста. Вътре в ситуация, в която този човек ти е спасил живота, совите вече не са това, което са. И нямам предвид совите от Туин Пийкс, а тези от мрака на Йеронимус Бош.
Оригиналното заглавие A Darkness More Than Night в българския превод е заменено с „Примката на совата”, което е прекалено буквално, но върши работа, макар да се губят всички важни намеци за тъмнина и мрак.
Добра и евтина храна. От личен опит Маккейлъб знаеше, че ченгетата са големи майстори да откриват подобни заведения сред множеството ресторанти в който и да било град. Когато от Бюрото го пращаха в командировки, питаше местните улични полицаи къде да обядва. Рядко оставате разочарован.
***
Бог е в подробностите, дяволът също.
***
Далеч по-добре е да знаеш, че си на прав път, отколкото да имаш куп доказателства.
Иска ми се да ми хрумват сравнения като тези на Майкъл Конъли:
Усети как тръпките пробягват нагоре по гръбнака му като падащи плочки за домино.
***
Две жени, седнали до бара отляво — едната черна, другата бяла — го огледаха изпитателно и Маккейлъб забеляза в очите им думата ченге точно в същия миг, когато те зърнаха в неговите думата уличници.
***
Всяко следствие е като автомобил. Можеш да седиш зад волана, до шофьора или отзад. Или пък да висиш край пътя и да зяпаш прелитащите коли. Маккейлъб току-що бе смъкнат от шофьорското място и му оставаше само да подсмърча в канавката.
Няма коментари:
Публикуване на коментар