Всички животни са равни, но някои са по-равни, отколкото другите.
Книгата е чудесна, защото в кратък (110 страници) и опростен вид с примери показва негодността на комунизма. Колко бързо се опропастява една уж изначално добра (пък макар и недомислена) идея, която обаче неминуемо има потресаващи последици, защото тя естествено предлага среда за подмяна на ценности, злоупотреби, терор и отнемане на основни човешки права. На всеки нормален човек му се е случвало да не може да убеди събеседниците с логични аргументи, че комунизмът е вреден. С примери с животни като от детска книжка всичко вече е много по-разбираемо и убедително. Затова книгата е ценна и трябва да се прославя и популяризира. Нещо повече, тя трябва да бъде сред задължителните четива в училище. И това не е просто лично мнение, а принципна позиция.
Ето някои неща за книгата и автора, които знаете, и някои, които не:
Ето някои неща за книгата и автора, които знаете, и някои, които не:
- Авторът е роден в Индия и по паспорт се казва Ерик Артър Блеър, Джордж Оруел му е псевдоним и е завършил в Итън.
- Като млад интелектуалец Оруел има комунистически убеждения за социална справедливост и дори воюва в Испанската гражданска война срещу Франко. Когато вижда обаче в какво се изражда комунизмът, става от най-убедените му и сериозни критици.
- „Животинската ферма“ е писана през войната (1943-1944), когато много хора в Англия, включително интелигенция, са се възхищавали от Сталин като силен съюзник срещу германците.
- Романът има награда „Хюго“.
Преводачката Албена Димитрова като цяло се е справила, но има отделни моменти, които говорят, че има склонност да пише без да разбира какво пише. Можеше или да попита някой ловец или военен, или просто да не споменава маловажни детайли като калибри и пълнители в това изречение:
„Той грабна пушката, която винаги стоеше в единия ъгъл на спалнята му, и изстреля в мрака шесткалибров пълнител.“
Смешно е и текстът олеква като компетентно преведен в очите на читателите.
6 коментара:
в последните години развих някаква алергия към Оруел и неговите примери. и колкото повече ми го навират в носа някакви "интелектуалци" и журналисти-хипстърчета, толкова повече се обостря.
Аз съм имал само един сблъсък с Оруел, класическата '1984' (първи резултат в google).
Помня, че дотолкова силно ме покърти с неизбежността на описаното и неговата безсмъртна всеобхватност, че никога повече не пипнах книгата или друга от този автор. Но завинаги признах Оруел.
А
Лесно се схващат неговите примери дори от журналисти, това е.:)
Тази не е чак толкова всеобхватна и безсмъртна, може да се чете и като по-дълъг фейлетон. Абе смешно си е дори само това, че е избрал да направи комунисти = свине.:)
Re: almaak Както е казал Зонко, "Лесно се схващат неговите примери дори от журналисти, това е.:)" - това му е ценното на Оруел, доста хора го четат и ако имаме шанс ще го разберат!
Иначе Животинската ферма според мен е много по-добра от 1984! Годишната книга разчиташе доста повече на преки заплахи и страхове (сцената с плъховете никога няма да я забравя), а тази ти дава по-добър поглед върху израждането на идеята.
И една дума в защита на комунизъма ;-) Не е само той! Много сме способни да изкривяваме добрите хрумвания.
Аз имах да правя проект по тази книга и в началото ми беше безинтересна, но като разбрах, че от това зависи половината или четвърт от срочната ми оценка, просто я прочетох в оригинал и изгледах филма два пъти - на български и на английски. Сега вече смея да кажа, че ми харесват стила на писане на Джордж Оруел и мъдрите му мисли. Баща ми каза, че е чел 1984 и за да придобия впечатление за стила на писане, трябвало да прочета 1984, но аз мисля, че дори Животинска ферма или както се превежда, дава достатъчно представа за перфектните му творби. Не разбирам хората, които ги критикуват. Той е бил много против комунизма, но това си е негово право или поне е било. Ако още беше комунизъм дали на милите хейтъри щеше да им е приятно? Оруел е говорел не от собствено име, а от това на народа. Размишлявах много по творбите му и се убедих в това. Пробвайте и вие и ще ме разберете
Няма да чета повече негови книги, защото ме подтискат, но все пак не мога да не призная колко иключително прав е Оруел.
Публикуване на коментар