Христо Пимпирев е лицето на българските експедиции до Антарктида. В тази книга той е разказал за континента и първите му откриватели, както и за първите 25 български експедиции до нашата база на остров Ливингстън. Книгата е наистина луксозно издание в голям формат, твърди корици и плътни гланцирани страници с великолепни фотографии от българските следи из студения юг. За трудното начало на ентусиастите, за безкористната помощ от страна на съседите, за какви ли не открития и перипетии в борбата с природата, даже и за един пингвин на име Гошо.
Много българи са имали шанса да видят лично суровата красота на Антарктика, сред тях учени, политици, фотографи. Благодарение на последните и текста на Пимпирев и ние простосмъртните можем да придобием поне бегла представа за това колко различна може да бъде природата на същата тази планета. От първа ръка ще научите за животните, планините, върховете, снеговете и ледовете, за базите и постиженията на другите държави, за ожесточената надпревара до полюса и съдбите на първите изследователи, за трудностите и жертвите.
Знаете ли, че средно Антарктида е най-високият континент от всички? Или че някога през палеозоя част от нея се е намирала на екватора? А че е по-голяма по площ от Европа? А че температурите там приличат на тези на Марс?:)
Много приятна книга, която основно се разглежда и по-малко се чете. Вероятно това също помага възприемането й да бъде толкова емоционално и на всички да ни се приисква още повече някой ден лично да видим всичко това.
3 коментара:
Със сигурност е интересно четиво. :)
Иначе казано: „Сподели поне седем-осем реда цитати от книгата и думите на професор Христо Пимпирев“
Наскоро научих, че нашата база на остров Ливингстън е съвсем близо до няколко действащи вулкана. Какво пише в книгата за тези и за другите изпитания, там най на юг?
http://trakietsadobri.blog.bg/
Бе той Пимпирев не е някакъв литератор или да е много забавен, та чак да става за цитиране. Повечето са картинки за гледане.:)
А за вулканите не знам, но като се има предвид какви разстояния са там, нашите на практика почти не ходят никъде и си стоят на брега на островчето да се снимат с пингвините.:)
Да, за съжаление нашата база не е на континента, а на остров Ливингстън, който все повече се отдалечава от Антарктида. Едно заради веригата действащи вулкани, между островът и континента, които неуморно „отбутват“ Южно Американската континентална плоча от Антарктическата. Второ заради топенето на ледовете около Антарктида, което все повече отдалечава антарктическата ледо-суша от наша база.
Дано тези процеси да не доведат до изчезването на много симпатичните и много фотогенични пингвини от остров Ливингстън, който така гостоприемно е дом на българската полярна база от десетилетия.
Пише ли нещо за топенето на „близките антарктически ледове“ в книгата?
http://trakietsadobri.blog.bg/
Публикуване на коментар