Романът има особена постройка. Той не предлага интригуваща история, привлекателни герои, наука, изобретения, роботи, логика, загадки. Той предлага разсъждения върху една схема - през какви етапи протича развитието на една цивилизация, независимо в коя епоха, планета или галактика се намира. И за да онагледи разсъжденията си по темата Айзък Азимов прави така:
Настоящата империя, която е просъществувала в разцвет 12 000 години, ще рухне. Това прогнозира видният учен Хари Селдън, който е измислил науката психоистория. Чрез изключително сложни изчисления, той определил с много голяма доза на вероятност защо това ще стане и колко продължителен ще е хаосът, докато се въздигне нова империя. За да намали срока на хаоса и благоденствието да дойде по-скоро, само след нищо и никакви 1000 години, той предлага да се изпратят учени на една затънтена и иначе безлюдна и бедна на ресурси планета и да ги оставят там да систематизират човешкото познание. Той записва няколко послания до тези учени, които те ще получават в точно определени моменти от времето, когато според неговите изчисления там настъпи някаква предречена от него криза. Все в повратни моменти от покълването на това зрънце човешка цивилизация, което е в крайно неизгодно положение спрямо съседите си. И действието започва да прескача във времето напред и ние като читатели надничаме любопитно, за да видим какво се случва с учените. Как науката по планетите около тях запада и настъпват тъмни векове. Как тъмата по-лесно се разпръсква, а масите лесно се контролират, когато преоблечеш науката като религия. Как религиозната власт може да бъде победена от взаимоизгодната търговия. Как търговските ползи могат да бъдат надвити от...
Не бих се учудил, ако теорията на Азимов е вярна и това се окажат напълно естествени процеси. Само че така фрагментирано поднесени, без да се задълбочаваме никъде, без да опознаваме героите и без да се наслаждаваме на някакви техни по-интересни действия или поне разговори, не намерих какво да ме притегли към историята. Затова прекратявам опитите и си отдъхвам, че поне продълженията няма да ми се налага да ги чета.
Не бих се учудил, ако теорията на Азимов е вярна и това се окажат напълно естествени процеси. Само че така фрагментирано поднесени, без да се задълбочаваме никъде, без да опознаваме героите и без да се наслаждаваме на някакви техни по-интересни действия или поне разговори, не намерих какво да ме притегли към историята. Затова прекратявам опитите и си отдъхвам, че поне продълженията няма да ми се налага да ги чета.
13 коментара:
"Фондацията" явно не само звучи много добре. Имам предвид бгРОК динозаврите. Книгата на Айзък Азимов май също е доста интересна. Ще потърся да е прочета. В нет видях, че сагата е от 6 книги: 1.Прелюдия за Фондацията,1988; 2.Битката за Фондацията,1993; 3.Фондацията,1951; 4.Фондация и Империя,1952; 5.Втората Фондация,1953; 6.Острието на Фондацията,1982.
Ти от коя книга си почнал? Може би е по-интересно е да се четат по-реда на написване. И защо си избрал, да я четеш като "аудио книга"?!
Привет и благодаря за коментара!
Надявах се да има, за да се осветли малко това, което ми е останало неясно от книгата.
Аз започнах от първата по ред на написване - "Фондацията" от 1951. А я изслушах на аудио, защото в момента съм се затрупал с други хартиени книги, а с тази можех да уплътня сутрешните закуски и миенето на чинии - дейности, които върша механично и мога да се съсредоточа да слушам.:)
Книгата си е съвсем ясна, всичко си е написано черно на бяло. Осветляването идва от светлината, очите и ума. Тоест ако искаш да опознаеш текста на книгата трябва да го четеш с бистри очи под топла светлина, най-добре под прозореца, в краен случей под лампа. :) Слушането на аудио книги не е четене. Редките случай, в който съм го правил е било само, за да си припомня книги, които вече съм чел.
Стояне, не схванах и как „сутрешните закуски и миенето на чинии“ са дейности, които вършиш „механично“, но явно ти си знаеш. :)
"Осветляването" го споменах в опит да подскажа, че ме интересува мнението на другите хора за същата книга, какво са запомнили, какво им е харесало или просто направило впечатление, а не толкова какво мислят за това как аз съм се запознал с нея, как закусвам и си мия чиниите.:)
В подобен задушевен и богат на информация за книгата диалог също би било от помощ, ако участниците разполагат с някакво обръщение. Нали, Анонимен?:)
Относно книгата и аз съм чел само тази част от поредицата за Фондацията, която показваш като корица тук. Чел съм точно това издание. Четох я преди 6-7 години. Спомям си, че сюжета беше интересен, философски и доста фантастичен. Чудесно четиво. Покрай твоето споделяне видях, че в еБиблиотеката има и останалите части. Изтеглих ги и сега започнах четенето отначало, от 1951г.
Ето до къде стигнах:
" — Ламет, знаете ли, — продължаваше канцлерът тържествено, — ’азглежда нов и извн’едно инте’есен въп’ос, който добавя нови към п’едишните ми знания по „Въп’оса за п’оизхода“.
— Какъв е този въпрос? — запита Хардин.
— Въп’осът за П’оизхода. За мястото на п’оизхода на човешката ’аса, знаете ли. ’азби’а се, вие знаете, че някога човешката ’аса е заемала само една планетна система.
— Безспо’но, никой вече не знае точно коя система е била тази, загубено и в мъглата на в’емето, знаете ли. Обаче съществуват ’азлични теории. Някои казват — Си’иус, други държат за Алфа Центавър, разбирате ли.
— И какво пише Ламет?
— О, той върви по съвъ’шено нов път. Той се старае да докаже, че археологическите изкопаеми на третата планета на Арктур доказват, че човечеството е съществувало там още преди да се появят космическите полети.
— И това значи, че именно тогава тази планета е била люлка на човечеството?
— Вероятно. Трябва щателно да се изучи всичко и да се претеглят обстоятелствата преди да го кажа със сигурност. Трябва да се провери доколко компетентни са твърденията му.
Известно време Хардин мълча. След това попита:
— Кога Ламет е написал книгата си?
— О, мисля, че преди около осемстотин години. Разбира се, в основното той се е опирал на трудовете на Глин."
Ако искаш, след два-три дни, мога да цитирам още интересни откъси от първата книга за Фондацията.
Казвам се Кирил. :)
Благодаря, Кириле, чудесна работа! Точно този цитат го случайно помня и предполагам, че той е направил впечатление и на други читатели. Беше като стръв и се почудих дали действието ще кривне в тази посока - да търси забравената люлка на човечеството, но това е било оставено за друг том от поредицата.
Ето един интересен цитат и от мен:
"Колко ниско беше паднало предишното величие. Кралства! В добрите стари времена те бяха протекторати, и всички те бяха части от една и съща провинция, която беше само част от сектор, който на свой ред беше част от квадрант, който пък беше част от всеобхватната Галактическа Империя. А сега, когато Империята изгуби контрол над отдалечените участъци от Галактиката, тези малки отделни групички планети станаха кралства, със свои крале и дворяни, подобни на героите от космическите опери, и глупави безполезни войни, и живот, възцарил се сред руини.
Упадък на цивилизацията. Загуба на атомната енергия. Наука, останала само мит."
Поредица "Фондацията" не се отнася за индивидуални герои и развитието на техния характер. Това е по-скоро стратегия и управление на държавно ниво (в случая система от 12 млн планети) и как отделен човек (император, учен и т.н.) взема решения, които засягат голям брой хора. Би допаднала на човек, който харесва компютърни игри като Civilization или АоЕ примерно.
Относно самата книга "Фондацията" - това е първата написана от поредицата, а трета по хронология на събитията. Трябва да се има предвид, че книгата е писана през 1942 г. (според Азимов), космосът е бил нещо теоретично, е и ВСВ е в разгара си.
По-долу копирам подредбата на поредицата направена от Азимов (може да се намери в предговора на "Прелюдия на Фондацията)
1. "Прелюдия за Фондацията" (1988). Това е първият роман за Фондацията (при все че засега е последният написан).
*
2. "Фондацията" (1951). Вторият роман за фондацията.
3. "Фондация и Империя" (1952). Третият фондационен роман, изграден от два дълги разказа, издадени за пръв път през 1945 година.
4. "Втората Фондация" (1953). Четвъртият фондационен роман.
5. "Острието на Фондацията"(1982). Петият фондационен роман.
6. "Фондация и Земя" (1983). Шестият фондационен роман.
* След смъртта на автора излиза "Битката за фондацията" (1993), която по хронология е между 1. и 2.
Приятно четене/слушане :~)
Вече "преполових" романа. :) Ето следващия цитат, който ми направи силно впечатление:
"Светлината помръкна! Тя не угасна съвсем, остана слабият жълт отблясък на лампите, но това стана с такава бързина, че Хардин подскочи на стола си. Той изумено погледна лампите, висящи на тавана в старинни старомодни обковки, и когато отново премести погледа си, стъкленият куб вече не беше празен.
В него имаше фигура — фигура в стол за инвалиди!
Няколко секунди човекът мълчеше, но после затвори книгата, която лежеше на коленете му и бавно почна да я върти между пръстите си. След това той се усмихна и сякаш цялото му лице оживя.
Фигурата каза:
— Аз съм Хари Селдън.
Гласът му беше стар и мек.
Хардин усети, че се е приготвил да стане от стола и да се представи.
Гласът продължаваше, без да бърза:
— Както виждате, прикован съм към това кресло и не мога да стана, за да ви приветствувам. Вашите баби и дядовци отлетяха на Терминус само преди няколко месеца по моето време и оттогава ме удари доста неприятен паралич. Аз не мога да ви видя, така че, както разбирате, не мога и да ви приветствувам истински. Не зная дори колко души сте тук, така че днешната ни среща не бива да има формален характер. Ако някой от вас стои прав, седнете, ако обичате, и ако някой от вас иска да пуши, също не възразявам.
От устните му се откъсна тих смях.
— Пък и защо да възразявам? Мен ме няма тук.
Ръката на Хардин се протегна към пурите, но той се овладя и продължи да слуша.
Хари Селдън остави книгата настрани, като че ли на маса до себе си, и когато върна ръката си в предишното положение, книгата изчезна.
Селдън отново заговори."
Поздрави,
Кирил.
@Юлиян
Да, и аз така я възприех, като принципна идея за развитие и управление на цивилизации. Но малко повече човешка страна и действие биха я направили по-приятна и по-лесна за усвояване. Може би. А може и така да изглежда само за моя вкус.:)
@Кирил
Ето още един цитат от средата на романа, който ми направи впечатление с драматичното развитие на ситуацията. Дано не съм развалил изненадата.:)
"А след това тронът се разклати. Безшумно се издигна нагоре и заплува от пиедестала надолу по стъпалата, а след това на шест дюйма от пода към широкия отворен прозорец.
С протяжния звук на камбана, обозначаващ полунощ, тронът спря пред прозореца и… кралската аура изчезна.
Част от секундата кралят стоеше неподвижен. Лицето му беше изкривено от изумление, без своята аура той беше най-обикновен човек, а после тронът се разклати и рухна от шест дюйма на пода, и едновременно осветлението изгасна.
През всеобщите викове и започналата паника се раздаде гръмотевичният глас на Венис:
— Факлите! Запалете факлите!
Разхвърляйки тълпата наляво и надясно, той се промъкна към вратата. Дворцовата охрана се движеше като поток в тъмнината.
Донесоха отнякъде факлите. Гигантските факли, които трябваше да бъдат носени от процесии по улиците след коронацията на краля.
Охрана се върна обратно в залата с фенери — сини, зелени, червени, и странната им светлина озари лицата на изплашените придворни.
— Няма нищо страшно — извика Венис. — Останете по местата си. След няколко минути отново ще бъде подадена енергия.
Той се обърна към капитана от стражата, който стоеше в стойка „мирно“.
— Какво има, капитане?
— Ваше височество — последва незабавният отговор, — дворецът е обкръжен от жителите на града.
— Какво искат те? — изръмжа Венис.
— Предвожда ги свещеник. Познали са го. Това е първосвещеникът Павел Вересов. Той иска незабавното освобождаване на кмета Салвор Хардин и прекратяването на военните действия срещу Основанието."
Изненадата е вечна! Не можеш да влезеш два пъти в една и съща река. ("Всичко тече и нищо не остава" - Хераклит.
Чета книгата за втори път, но книгата става все по интересна. :)
Прочетох разказа за кметовете и вече се настройвам за приключенията на търговците.
Ето продължението на предишния цитат:
"— Аз съм Хари Селдън! — заяви образът. Гласът беше старчески и тих. В помещението настъпи пълна тишина и Хари Селдън продължи с разговорен тон: — Тук съм за втори път. Разбира се, не зная дали някой от вас е бил първия път. Всъщност не мога по никакъв начин чрез сетивата си да разбера дали тук въобще има някой, но това не е от значение. Ако втората криза е била преодоляна напълно, вие трябва да сте тук; няма друга възможност. Ако не сте, значи втората криза се е оказала прекалено голяма за вас. — Той се усмихна чаровно. — Но аз се съмнявам в това, защото моите изчисления показват 98,4 процента вероятност, че през първите осемдесет години не ще има значителни отклонения от плана.
Според нашите изчисления сега сте стигнали до господство над варварските кралства в непосредствена близост до Фондацията. Както при първата криза ги възпряхте, като използвахте равновесие на силите, така при втората сте постигнали превъзходство чрез духовната власт срещу светската."
Поздрави,
Кирил
Това е една от книгите, които съм чела твърде отдавна и за които пазя изключително добър спомен, но които предполагам не бих оценила сега. Вкусовете ми (ни?) доста са се порменили през последните години, все търся нещо по-завързано, по-бързо, по-изненадващо, по-гладко написано.
Според мен Азимов не се отличава с кой знае какви писателски качества (ако не броим крими поредицата с Р Данийл), по-скоро е супер генератор на идеи, а Фондацията е изпълнена точно като някакъв мисловен екнсперимент. Темата го е вълнувала, нахвърлил е размишленията си и ги е слепил в книга.
Сетих се за Фондацията наскоро, докато четох Битие на Дейвид Брин. И там е същото - хубава идея, интересни размишления, но някак липсва история, не си ангажиран със съдбите на героите, няма развръзка в истинския смисъл на думата...
Магаренце, благодаря за думите за битието на Дейвид Брин.
Вече чета книгата от еБиблиотеката. :)
Кирил
Брин много го харесах някога с историите му за ъплифта, увлекателно и много емоционално пише, но като нищо да е развил и други интереси.:)
Публикуване на коментар