Това е малка приключенска и познавателна книжка от далечната 1963. Казвам го така, защото е разказана в онзи позабравен стил, в който възрастните са писали за деца, във възраст, когато явно вече добре са забравили как мислят въпросните деца и какво ги вълнува. Съвсем накратко действието може да се предаде така:
Момче в зората на тинейджърските си години бяга от къщи и се озовава на остров в Тихия океан близо до Големия бариерен риф и съответно до източния бряг на Австралия. Не е важно как и защо. Важни са неговите приключения там и делфините. Двете неща са много тясно свързани, защото и самото му пристигане там е свързано с делфини, които го спасяват от корабокрушение, като го избутват до брега на острова. А островът не е никак случаен - той е научно-изследователска база, която се занимава почти изключително с опознаването на тези същите делфини. Главният герой заживява безгрижно там, намира си приятели, там учи и опознава тропическите флора и фауна, като за финал дори извършва нечуван подвиг, като рискува живота си за спасението на другите.
Приятно кратко четиво, което обаче изглежда безвъзвратно остаряло от техническа и стилистична гледна точка. Трудно днешни момчета биха се запалили да четат още книги от Артър Кларк, ако са започнали с тази, макар пък за поостарелите момчета като нас да е все така приятна и дори романтична. Кой не би искал да прекара детството си сред делфини в южните морета?:)
1 коментар:
Цонко, благодаря за подсещането за това интересно и забавно четиво.
Във всички времена и култури се е говорило, че делфините са морските хора. :)
Ето какво още намерих в нета от романа „Островът на делфините“ току що:
„Мик Науру имаше един-единствен недостатък като екскурзовод – склонен беше да преувеличава. Повечето от измислиците му звучаха така невероятно, че нямаше опасност да ги приемеш за истина, но понякога Джони започваше да се колебае. Беше ли вярно например, че сестра Теси (или както я наричаха островитяните Двутонната Теси) е напуснала Тонга, защото тамошните едри момичета й се подигравали, тъй като била много дребна? Джони не повярва, но Мик го увери, че било чиста истина.
- Питай я, ако искаш – рече той и погледна важно-важно изпод огромния си къдрав чер перчем.
За щастие останалата информация лесно можеше да се провери, а по важните въпроси Мик беше напълно сериозен. Щом доктор Кийт предаде Джони в ръцете му, Мик го поведе на бърза обиколка из острова.
На това малко късче земя имаше толкова много за опознаване, че на Джони му трябваха поне няколко дни. Първо научи, че на Острова на делфините живеят две общности - учените и техниците от изследователската станция, и рибарите, които изкарваха прехраната си с лодките в морето. Освен това риболовната общност осигуряваше работници за електростанцията, водоснабдяването и другите необходими дейности, като например кухнята, пералнята и малкото стопанство от десет разглезени крави.
- Докарахме кравите, след като професорът се опита да преработи делфиново мляко - обясни Мик. - Това е единственият случай, когато на острова сме стигали до бунт.
- Откога си тук? Тук ли си се родил?
- О, не, семейството ми е от остров Дарили, който се намира в Торесовия проток. Преместихме се преди пет години, когато бях на дванайсет. Заплатите бяха по-добри и изглеждаше интересно.
- А интересно ли е?
- И още как! Не бих се върнал в Дарили, нито пък на континента. Почакай да видиш рифа, тогава ще разбереш защо.“
Публикуване на коментар