При все, че не съм от най-заклетите почитатели на Епъл, мога с чиста съвест да кажа, че книгата беше доста интересна. Убеден съм, че ако бях я прочел, когато ми я подариха (мисля, че преди 5-6 години), нямаше да я оценя толкова високо. Вродената ми алергия към изкуственото възхваляване на разни хора и продукти щеше да ми попречи да се концентрирам върху по-техническата част на книгата. Доволен съм също, че я оставих да отлежава години наред, преди да я прочета, защото нека не се лъжем, Епъл е култ, а не просто фирма и е много лесно човек да откаже да погледне отвъд това. От книгата става ясно и защо това Епъл е култ. На практика този подход се оказва може би единствения начин компанията да си намери място в Златната ера на персоналните компютри, преборвайки гиганти като IBM, Hewlett Packard, Dell, Compaq, Motorola, за да се превърне самата тя в гигант. Приносът на Стив Джобс eдва ли може да бъде оспорен. Авторът е убеден в това, като в същото време дава и доста факти за по-недоброжелатилните читатели, с които те да затвърдят не толкова добрите си виждания си за човека.
Погледнато от моята камбанария, бизнес успехите, фирмената политика, манипулаторските умения на Стив Джобс в корпоративния и в личния му живот при този прочит бяха просто второстепенни детайли. Изобщо не ми се стори изненадващо това, че за да успееш като шеф трябва да си безцеремонен и да взимаш спорни от морална гледна точка решения. Поради липсата на опит в управленито на компания с такава стойност, естестевено, съм склонен да мисля, че има и по-човешки начин да водиш една фирма. Но пък като се замисли човек, какъв би бил "човешкия" начин да уволниш някого, защото от твоя гледна точка не си върши работата, като хората? Лесно е да раздаваш оценки, когато не си в ролята. Със сигурност по всеки отделен казус може да се разисква много.
Това, което за мен беше най-впечатлявощото в книгата, беше яростното желание и порив на Стив Джобс и на хората около него (и може би от неговото поколение) да генерират идеи (без значение дали оригинални или просто откраднати и/или основаващи се на вече съществуващиа продукти), да създават прототипи, да ги изпилват до последния детайл, без да се съобразявят с бюджети, крайни срокове и желанията на клиенти. Ако приемем, че това наистина е било така, а не е някакви идеалистична представа на автора за процеса на създаване на продукти в Епъл, това желание е наистина достойно за възхищение. Отчитам, че това мое възхищение е силно повлияно и от собствения ми опит в последните години и разочарованието от това, че много малко хора от индустрията вече мислят в продукти. Много бих искал, хората които четат тази книга сега, да вземат и запомнят точно това от нея, за да излезем от батака, в който сме се забъркали.
Това, което не ми хареса толкова в книгата e, че си личеше, че авторът не е много в час с техническите подробности. Трудно ми беше да си представя, например, как Самсунг са имали миниатюрен хард диск, който се е въргалял из фабриката им, докато не дойдат хората от Епъл и не поискат да им го дадат, защото са му намерили идеалното приложение. Ако има книга, която навлиза в повече детайли при подуктовите решения, бих я прочел с удоволствие
Другото нещо, което не ми допадна беше, решението на автора да илюстрира всяка отделна случка с няколко директни цитата от действителни разговори между хората. Със сигурност това придава достоверност при педаването на случките, но пък накъсва разказа.
Някои казват: „Да дадем на клиентите каквото искат.“ Моят подход не е такъв. Работата ни е да се досетим какво ще поискат, преди още да са го поискали. Мисля, че Хенри Форд навремето е казал: „Ако бях попитал клиентите какво искат, сигурно щяха да ми отговорят: По-бърз кон!“ Хората не знаят какво искат, докато не им го покажем. Затова никога не разчитам на пазарни проучвания. Нашата цел е да прочетем нещата, които още не са написани.
Няма коментари:
Публикуване на коментар