"Неверест" е името на самоделната лодка, с която баща и син Иванови прекосиха Атлантика само с гребане и поставиха няколко рекорда. В днешно време морските пътешествия, предизвикателства и рискове не са много популярна тема и предполагам затова начинанието им беше такъв фурор. Книжното описание на събитията си е писано от самите тях и като цяло не е някакъв литературен шедьовър, грабващото тук е фактът, че двама аматьори в морското дело и гребането могат да си направят лодка, да се подготвят и да прекосят океана сами.
На едно място към края на книгата се споменаваше и това, че хората не са най-силните същества на Земята, нито са най-бързите, но са най-издръжливите. И това какви чудеса може да постигне човек, ако впрегне волята си да помага на физиката, е само по-себе си най-голямото чудо.
Следях приключението на Макс и Стефан от страниците на вестник "Дневник" през онова паметно лято на 2020, най-страшната година на пандемията от Ковид. Затова историята не ми беше нова и съответно четенето на книгата се проточи. В края на годината обаче всички ни облъхва едно настроение за равносметки и разчистване на забатачени неща, ето защо форсирах нещата и я дочетох. През нощта. Дочетох я на зазоряване и после, ако щете вярвайте, сънувах с усмивка синьо-жълти махи-махи.
Предупреждение: Четенето на "Неверест" може да ви вдъхнови да посмеете да извършите някакви свои подвизи.
Няма коментари:
Публикуване на коментар