Утре ме няма - Лий Чайлд

Когато обявиха, че четвъртият сезон на сериала "Ричър" ще бъде по романа "Утре ме няма", реших, че няма за кога да се отлага, и той ще бъде част от списъка ми с прочитна литература за през лятото. Е, циганското лято.

Добрата новина е, че Лий Чайлд (известен на паспортните служби като Джим Грант) продължава да пише интересно и романите му те държат до последно. Този специално е от 2009 е другата добра новина е, че в момента също изглежда някак актуален, или поне има някакви пресечни точки със събитията от последните години. В личен план Ричър продължава да бие, да го раняват, да бъде уреден с отзивчива полицайка, но като цяло се справя сам с цяла банда. По-важното от екшъна обаче, беше разкриването на случая. Какво се е случило и защо. Как - той и ние знаехме от първа глава - една жена се гръмна в метрото. Може ли три агенции да те гонят за едното нищо, заради флашка с една снимка?

Макар действието да се развиваше почти изцяло и само в Ню Йорк с всичките му авенюта, спирки на метрото и помпозни хотели, приключенията и историите на героите, някои от тях истински, ме накараха да прочета повече за долината Коренгал, където са си патили повече или по-малко зловещо три империи - Великобритания, СССР и Щатите. От кого? Ако не познавате историята, няма да повярвате - от едни мършави фанатични козари.

За пореден път се уверих, че заглавията и кориците на тази поредица нямат никакво значение, нито можеш да ги запомниш, нито идеята им е била да ти говорят нещо. Важното е авторът да пише като часовник и всяка година да има нов роман за Ричър.

Ричър е класа, макар понякога да прави тъпанарщини и да не разбира грам от компютри и всичко свързано с тях.

Най-хубавото сбиване е онова, в което не участвате. 
***
Сервитьорката донесе кафето и известно време мълчахме. Не бързах — давах му време да осъзнае действителността малко по-добре. Психолозите от семинара твърдяха категорично, че коефициентът на интелигентност на хората, току-що научили за загубата на свой близък, е колкото на лабрадор. 
***
В „Делта Форс“ има много мъже, които могат да стоят будни цяла седмица, да изминат пеша двеста километра и след това да свалят с изстрел топките на мухата цеце, но й липсват хора, които правят разлика между шиит и термит.
***
Храненето в ресторант във Вашингтон рядко трае по-малко от час и повече от два. 
***
Преди да критикуваш някого, трябва да извървиш един километър с неговите обувки. Тогава, когато започнеш да го критикуваш, той ще е на километър зад теб и ще трябва да те гони по чорапи.
***
Ходенето пеша в града е много по-удобно от шофирането, независимо кой си.
***
Политиката е минно поле. Лошо, ако го направиш, лошо и ако не го направиш.

Лъжите на Локи Ламора - Скот Линч

Парите разведряват човека.

Това е дебютният роман на някой си Скот Линч, с който той изведнъж добива голяма популярност през 2006. Чуйте само мелодията на заглавието - "Лъжите на Локи Ламора". Не ви ли звучи вълшебно?

Веднага прави впечатление колко усилия е положил авторът да развие интересна и различна вселена, с оригинални географски понятия, гилдии, религии, дори календар и летоброене, с намеци за история, която ни става неудобно, че не помним. Не знам дали е някаква мода във фентъзито, но отново ("Песен за огън и лед") има подробни описания на това как се обличат героите и детайли от кулинарията на този свят. А това, за което всички майстори често опяват - да има интересни герои, вече е нещото, което се добавя и прави разликата. Локи обича да лъже. Той така диша. Очите му шарят, сърцето му бие, умът му щрака. Измисля схеми, увлича се, понякога и без причина, и играе роли с лекота. Безобиден ли е? Не сме сигурни. Рискува ли нещо или играе на сигурно? Думата сигурност я има някъде в речника му, но на рядко отваряна страница. И така е още от първите му дни на сираче, осиновено от гилдията на крадците, но и през годините му на възрастен, когато дава тон на другите сираци. 

И пак да се върна на света, в който се развива всичко, защото той провокира и изкушава. Иска ти се да знаеш за нещо, за парите, за забавленията в този град, за богатите и бедните, за греховете им. За престъпниците и благородниците. Има някакъв полъх от чара на средновековни италиански градове-държави, алхимия, която е поела по много странни пътища, и малко, но пък доволно зловеща магия.

Да го оприлича на друга книга - не мога. Да го препоръчам - длъжен съм.

Смятайте вършеното от нас за, хм, нещо като таен данък за благородниците, които притежават повече пари, отколкото благоразумие.
***
Каже ли ти някой, че навиците умират трудно, Локи, да знаеш, че те лъже - те като че никога не умират!
***
Странно, колко лесно се постигаше власт само с малко нагла простащина.