От другата страна на стъклото - Михаил Караиванов

Може би знаете, че поезията в общия случай не е моето нещо и старателно избягвам да я чета. Мишо е едно от изключенията, защото сме приятели от години и си мисля, че разбирам и разпознавам някои от образите и емоциите в стиховете му. Даже не знам дали е коректно да ги наричам стихове/стихотворения, защото при него рима няма, което също идва малко модерно за моите представи как трябва да изглежда поезията, но като се има предвид, че мен пък ме вълнуват примитивните ми разбирания за хайку, съм склонен да приема липсата на рима за нещо допустимо.

Както и да е, това е трета негова книжка и в нея очаквано става дума за рок, музика като цяло, италианско кино, жени, а вече даже и за дъщери. За граници, събирания и раздели. За мимолетни картини встрани от руслото. Няма излишъци от тъга или неудачи, а сякаш малко повече философски размисъл и приемане на нещата, които ни се случват, независимо от заряда им. 

Премиерата беше в кафене "Модерен театър", където музикантите от "Модика" допълваха впечатленията от представяната поезия сред аплодисменти от вярна публика и цигарен дим. Последното вече е твърде демоде, да не кажа лош вкус, но както е известно и за този влак си има пътници.

Пожелавам на Мишо да не спира да пише, свири и да търси още изяви да артистичната си натура, защото го умее и си струва. Такива неща пълнят душата на човека и правят разликата между пълноценен живот и просто съществуване с работа от 8 до 5.