Мръсната четворка – Майкъл Конъли

Джак Макавой продължава да пише провокативни материали за малък новинарски сайт, който разследва случаи на нарушени права на потребителите, и да любопитства в други по-нездравословни среди. Последното е защото се оказва включен в разследване на ЛАПУ за убийството на жена, с която се запознал в местен бар преди години и е имал еднонощни отношения. Личното разследване на Макавой го отвежда едни гърди пред полицията, за да открие, че още поне три жени са били убити по същия странен начин и всичките четири са участвали доброволно в програма да разчитане на ДНК-то им срещу скромните 23 долара. Съвпадение? Как може такава услуга да бъде толкова евтина и какво се е случило с пробите от тяхната ДНК след това, на кого са предоставени, защото явно някой има нездрав интерес към жени, които генетично са предразположени към разни пристрастяващи рискове като наркотици, алкохол, безразборен секс и т.н.?

За съжаление, Джак Макавой не е единственият, който души за груба спекула с чуждо ДНК, и далеч не е най-опасният. Малка утеха за него и за читателите е подновената му за кратко връзка с бившата агентка Рейчъл Уолинг, която отдавна не се препитава от профилиране на серийни убийци, ала няма да откаже малко помощ на другарче в нужда. Още повече, когато името на това другарче е изписано на единствения куршум за нея.

А това по-долу е част от огромния комплекс на болницата Сидърс Сайнай, където убиецът причака съдружника на този, който му продаваше данни за нищо не подозиращите жени. За илюстрация на достоверността на сюжета, в кадър долу вдясно случайно има същата Тойота Приус.:)

 

Плашило – Майкъл Конъли

Още едно попълнение от кратката поредица с журналистически разследвания на криминалния репортер Джак Макавой.

След сума ти години в „Таймс“ Джак е уволнен и докато си подрежда нещата за напускане и въвежда в работата заместничката си, решава да разчисти един последен материал – с убитата и заключена в багажника на собствената си кола стриптизьорка и уж справедливо обвинения млад гангстер. Обаче ето ти изненада – щом Макавой усеща, че нещата не са точно такива, каквито изглеждат в очите на полицията, и влиза в дирите на истинския убиец, още в същия момент се оказва изолиран от света, с анулирани кредитни карти, изключен телефон, хакнат имейл и лишен всички други блага на електронната цивилизация. Убиецът освен, че идва от най-тъмното на мрака, е и безкрайно предпазлив, планирал е всичко и владее съвременните технологии на изключително ниво. Всяка заплаха се отстранява умно и дори се превръща в предимство. Тук вероятно може да вмъкнем това, че пияните Господ ги пази даже и в Америка, защото освен с късмет и някаква сила свише няма как да обясним защо на Макавой и Рейчъл Уолинг (агентката от ФБР, която работеше с Поета, нали помните?) на два пъти им се размина на косъм.

Малко се подразних на характерния за Конъли момент, когато при обграден убиец и приближаващи сирени на полицията, нашето момче не оставя нещата на професионалистите и вместо да изчака подкреплението, се втурва сам да залавя лошия. Нямам данни това някога да е донесло нещо добро.

Музиката в романа този път беше на The Doors, убиецът често си пускаше техни песни, от което вече Riders on the Storm не ми е особено забавна.

Изключително интересен и притегателен роман, който се чете максимум за два дни.

За по-детайлно представяне на историята може да надникнете при Копо, който всъщност ми я препоръча и на мен.

Задният двор беше толкова малък, че даже чихуахуа би се чувствала натясно в него.

***

Чувствах се като човек без дом и служба. Ала все още имах кола, а в Лос Анджелис колата е всичко.