неделя, май 04, 2008

Малкият принц - Антоан дьо Сент-Екзюпери

Така. Редно е човек все някога да се изпокара с останалите хора. Според мен това си е в човешката природа. Обещавам да не споменавам общоприетите клишета, не защото се стремя да съм оригинален (а аз и без друго съм, всеки е), а защото наистина ми хрумват различни неща преди и след прочита.
Защо изобщо я четох тази книга? Защото не я бях чел, защото е от тези, които останалите хора четат и цитират под път и над път, защото е малка, защото ми бяха омръзнали прехвалени четива, които не спорят, защото имах 3-4 неща наум за нея, защото имам по-добра представа от повечето хора кой и какъв е бил Антоан дьо Сент-Екзюпери. И понеже мисля, че го разбирам, реших, че ще знам защо е написал това, което всички цитират, при условие, че той е бил доста различен от тези всички.
Аз предпочитам да гледам на него другояче, в друг контекст. Дьо - Тулуза - “Казабланка” – Латекоер – Консуело де Гомес.
Чувствителен и благовъзпитан млад човечец е в изгнание няколко години далече от родината си и си драска равносметка на последните пет години. Нищо особено, само дето го е казал културно, на моменти забавно и с ясно четим болдван подтекст на метафорите. Халва за народа.
А книгата е женска лиготийка. Не детска, не мъжка. В нея няма дълбок смисъл според това, което аз влагам в думата, и нова философия за живота, което пък е любима залъгалка на повечето мъже.

42 коментара:

Анонимен каза...

не обичам да реагирам, но сега ще го направя.
1.това твоето са предразсъдъци: 'Чувствителен и благовъзпитан млад човечец...и си драска' - не казваш нищо за автора, ама нищо!
2.критикуваш не точно книгата, а читателите: 'женска лиготийка'
не че искам всеки да боготвори тази книга, пометен от общото мнение, но в твоето мнение няма нищо съществено освен 'Халва за народа'.

Анонимен каза...

Не знам, аз от тази книга успях да взема и все още да нося.

А

Стоян Христов каза...

@детското
1. Разбира се, че няма да казвам. Мога да казвам, когато не ми пука за някого, но когато е толкова интересен като него мога само да загатвам. Недомлъвките трябва да са толкова бегли, че да накарат само малцината, на които и без друго нещо им мъждука под шапките, да се разровят и да намерят какъв е бил този човек, та ги плещя такива "загадъчни" за него. Аз не съм учител-просветител за масите; който разбрал - разбрал, който не - да е (или другата версия на акъла ми беше "да вземе да порасне").
2. Нима не мога да критикувам читателите?
А в последните си два абзаца говоря точно за книгата или по-скоро против нея.
Според мен в мнението ми има нещо доста съществено и може би различно - това, че книгата заслужава само няколко стотни от приписваната и слава и качество, което си мислех, че личи от написаното по-горе.
Продължавам да държа на своето, че това е един млад образован човек, който пише бърза равносметчица, едва ли не с молив на случайна амбалажна хартия, използвайки изтъркани метафори, без да се стреми да произведе нещо специално. Книжлето би могло спокойно да се нарече и дневник или блог без коментари. А пред "мило дневниче" аз не мога да се прекланям.

Стоян Христов каза...


Ще носиш ами, как няма да си я носиш с теб, като е 93 страници А6...;)

almaak каза...

@множеството

Не съм от просветените за Екзюпери, но книгата съм я чел и мога с чиста съвест да кажа, че Малкият Принц е пич. А тъй като съм гледал и мюзикъла, мога също така най-отговорно да заявя, че Боб Фос е гений.

@цонко

Ти пък си намерил, кога да четеш "Малкият принц"! :-p

Flight каза...

Спомням си, че се опитах да я чета когато бях дете и не ми хареса- стори ми се глупава и наивна.

Спомням си, че много дълго време след това я отворих за втори прочит. и не се сещам заради прехвалите да съм очаквала нова житейска нагласа или нещо такова(а трябваше ли?). даже си носех доза скептицизъм (тая дума има ли я, хм)

Метафорките не са нови или оригинални, но пък са синтезирани и написани до толкова ясно, наивно и с абсолютна увереност- че чак ти се струват нереални и неприложими. но е хубаво- приятно усещане беше липсата на цинизъм и злоба, ей така, за разнообразие :)

жалко че съм от грешния пол и не мога да противореча на онова за женските лиготиики, их, начи :)

Стоян Христов каза...

@almaak
Що бе, какво му е на времето? Все някога щях да я прочета, пък сега съм млад и държелив. Ти представяш ли си картинката сърдито старче чете МП?

@Arien
Same old story... И при мен беше почти точно същото. Мерси, че ме подсети за приятното чувство от липсата на цинизми, но то като че ли си беше някак естествено очаквано предвид автора и епохата му. Наивна и скептицизъм да хубави думи, точни.
А "грешния пол" в библейския смисъл ли да се чете?;)

princessa каза...

Тази книга не съм я прочела повече от веднъж, но сега като ме подсети май ще я потърся пак. Аз не знам какво е искал да каже авторът, обаче това е номерът, че всеки може да си я тълкува, както си иска. Аз запомних едно впечатление само. Красива и трогателна. Като особено сполучлива модернистична картина дето не знаеш много-много какво е нарисувано на нея, но е без съмнение приятна за окото. М-м-м.

almaak каза...

@цонко

Ти си млад и държелив, спор няма! Но не му е мястото на МП след Пратчет, вярвам, ще се съгласиш. Някъде малко след Карл Май и преди 1ви курс на университета си е тамам.

не по темата: сколаса ли сред многото си ангажименти да изгледаш "Животът на Браян" или пак ше се бием по канчето :-p

almaak каза...

@arien

Приемате ли гостуващи критици във вашия блог? Или само злостни коментатори!? ;-) Забелязах, че някои от любимите ми творби са отбелязани с coming soon, така че с удоволствие бих написал няколко прочувствени слова, ако ми дадете няколко К място.

Стоян Христов каза...

@принчипесата
Като картина наистина бива, но аз обикновено търся отговорите на въпроса "защо", т.е. какъв смисъл има всичко.

@алмаак
Прав си, че може би и друг по-подходящ момент за книгата е имало, но нима това някога ни е спирало да си наваксваме?
Браян е изгледан и мускулната треска на корема вече ми мина.:)

almaak каза...

@цонко

уф, уф, уф! разтекох се от кеф!

Flight каза...

@цонко
за пола- в съвсем буквален- да бях мъж че да кажа нещо по темата и да ме вземете на сериозно, ама от феминистки мнения няма нужда сега :D
а отделно- разочарованието все пак е въпрос на очаквания. вярно може би грешен момент си избрал. аз си знам, че никога няма да седна да чета Карл Май с кеф, просто защото когато трябваше да го чета се занимавах с други книжлета дето не си пасваха заедно...

@almaak
Привестваме всеки ентусиаст!! както си забелязал сигурно- не е лека задачка.. най- тежко ще е да наваксаме филмите до сега, после другото е лесно- гледаш, сядаш пишеш, ама би било жалко да зарежем останалите. За злостните коментатори специално си излях яда в един пост там, ама още не съм му измислила лейбъл- на кратко- само такива НЕ приемаме ;) освен ако не се обосноват де..
(извинения за флуда, мразя саморекламата :( )

almaak каза...

@arien

Много благодаря! Ще се спретна значи идните дни да напиша нещо за душата.

отново извън темата: домакинът е "млад и държелив" джентълмен, винаги отворен към културни начинания. освен това го очаквам скоро да пусне реклами :-p

Анонимен каза...

@алмаки, не мисля, че времето на книгата е между К. Май и 1 курс. Освен това, като човек изчел поне 25+ книги на Пратчет, мога да кажа че не ме кефи. Става, но след 3 бройки вече си му хванал стереотипа и просто не може да предложи нищо кой знае какво.

@Zonec, според мен книгата не е от типа, която трябва да улучи правилния момент. По-скоро може да откликне на нещо в теб, и тук не говоря за конкретна емоция, а по-скоро за цялостната емоционална структура на човек.

Освен това отговор на въпроса "защо", малко неща могат да ти дадат, а съдейки по личния ми опит, това по правило става от самосебе си (изключение - Голямата теорема на Ферма). Но... лошо няма.

А

crash test dummies

Flight каза...

Amber- емоционална структура, или как си настроен в момента? това не е даденост, и точно за това става дума за периоди, книгата е важна, сто на сто, но и най- вече ако може да ти даде нещо в което ти (вече) така или иначе си повярвал. It's all about believing, нъл тъй ;)

almaak каза...

@amber

Може и да не му е там мястото. За всеки е различно явно. Също е вярно, че подходът към всяка книга е различен. It's all about attitude, бих казал аз. Ако подхождаше към Пратчет като към чаша портокалов сок, сигурен съм, че нямаше да те е еня за стереотипа. Скоба. Така като ме гледаш, приличам ли ти на човек, който прочита всяка година поне веднъж "Нежна е нощта"!? И се разчувства при това ;-) Вярно, че съм лигоч, ама не се трогвам лесно. Избираш момент и четеш, да го еба ;-) Ще видиш, как Зонецът след някоя година ще чете Ль Пети Принс на Първородния си.

пп. Такова съм диване, 'начи! rofl

Стоян Христов каза...

Ама какви отбрани веселушки се събрахте...:)

Анонимен каза...

18-ет коментара!
Малък Принц - голяма дискусия

И всички са чели книгата!, само аз не съм:-(

Горан

Пс: Карл Май обаче съм чел и твърдо заявявам, че да се чете по едно и също време Винету и Малкият принц ми се струва доста неудачно.

Анонимен каза...

не.

Стоян Христов каза...

;)

Анонимен каза...

Zonko, Pillsofdete, Almaak, Arien, A., Princessa - благодаря за зарибявката:-)
Прочетох книжката.:-)

Хареса ми – и текста, и картинките си ги бива:-) – дори мисля някой ден, да кажем „след десет години” да я препрочета.

Докато четях Малкият принц „открих”, че не случайно всички се прехласват по Антоан дьо Сент-Екзюпери, не че книгата е гениална, но още от първите и редове се вижда, че автора и има какво да каже и, че знае как и кога да го каже.:-) С две думи, зарибих се да прочета и други негови творби – усещам, че те ще ми бъдат още по-интересни.:-)

Другите ми две „открития” са: Че се присъединявам към думите на Цонко, че Малкият принц е книга написана от: „един млад образован човек, който пише бърза равносметчица” ... „Книжлето би могло спокойно да се нарече и дневник или блог без коментари”, както и че книгата е насочена навътре към автора и към девойките. (Спомените от детството, рисунките, поредица от мисли за единствената за Екзюпери жена (Розата) и тн.)

Сега остава да попрочета нещичко и за самия Антоан дьо Сент-Екзюпери – усещам, че си струва:-)

Горан

hazel каза...

Един глас за "правилния момент". Като дете я намерих отегчителна, нямаше достатъчно екшън (все пак си говорим за човек, чел над 20 пъти първи том на "Винету":P). Препрочетох я на 30 и много ме трогна, вече бях видяла пияница, бизнесмен, роза, лисица. :) Бях пораснала. Време беше да си преосмисля отношението към приказките.

Струва ми се, че на едно ниво обаче съм съгласна с Цонко с женската лиготия, иначе казано прекалена емоционалност. Чела съм и "Южна Поща" и "Земя на хората" - доста приличат на Принца по чувствителност, но Принцът е много по-добър, не на последно място заради краткостта/блогоподобността си. Антоан е мъж, който е толкова мъж, че не се срамува да плаче. Respect.

Flight каза...

хей! това беше важно- приказките в никой случай да не се подценяват!

особено някои невероятни АВТОРСКИ приказки- визирам андерсен, оскар уайлд също. като че ли във формата на приказка/история "за деца", авторите си позовляват откровенност, нямаща нужда от задушаващ цинизъм и сериозност, с прости, ясни и важни думи, които другаде биха били осмени..

Стоян Христов каза...

@хейзъл
Пак обираш овациите за точен изстрел. От коляно.;)

леко страничен п.п.
Аз само "Съкровището в Сребърното езеро" съм чел 10+ пъти, защото когато започнах да ги харесвам и събирам вече бяха стигнали до четвърти том. Трите Винету-та съм ги взимал от братовчедките ми, които са и главните и единствени виновници за да се прехласна по Карл Май. Изкушавал съм се да си намеря от някъде на старо първите три тома за колекцията, но всеки път решавам, че няма да е честно. Това няма да съм аз и това няма да е "онази" колекция.:)

Анонимен каза...

Хейзъл, прочела си Винету над 20-ет пъти! – удивително, невероятно! Май няма смисъл да питам, коя е любимата ти книга на Карл Май;-)

На мен на й любима ми е „Олд Шетърхенд”, сигурно защото това бе първата книга на Карл Май, която прочетох. А книгите от поредицата „През пустинята” бяха последните, които прочетох. Другите от, които имам спомени са трите тома на „Винету” и „Капитан Кайман”:-)

Горан

Анонимен каза...

Аз пък най-много харесвам "Пътуване през Ориента". После "Ляно Естакадо", но много после.

А

Анонимен каза...

А.:-)

"Пътуване през Ориента" и "През пустинята" са една съща поредица:);)

"През пустинята" е първата книга от поредицата "Пътуване през Ориента" в поредицата има още пет книги
"През дивия Кюрдистан", „От Багдад до Истанбул“, „В дебрите на Балканите“, „През страната на скипетарите“, „Жълтоликият“ (Имам и шесте книги).

А „Призрака на Ляно Естакадо“ и „Синът на ловеца на мечки“ са си класика, също както останалите книги на Карл Май:-) (Ако спомените ми не ме подвеждат героите и в двете книги са едни и същи.)

Горан

hazel каза...

Мили хора, по времето, за което говорим, беше излязъл само първи том на Винету:Р На втори също бях фен, за трети вече бях пораснала;)
От изброените съм чела само "Ляно Естакадо". Карате ме да се чувствам много древна:)

Анонимен каза...

Много коментари и пр., нямам сили да ги чета, да ме прощавате, ама Малкият принц си го бива, от първата до последната буква. Това не е книга за деца, чете се на спокойствие и с кеф. В едно си прав, Глухарче, че все някога идва времето, когато се изпокарваш с всички, но няма страшно, нали сме роднина :)
Глухарче

Стоян Христов каза...

Ей, Глухарченце, много се радвам като се обаждаш напоследък. Може така да ме провокираш да се ориентирам към книги, за които знам, че ще се намесиш.:)
Иначе за книжката е хубаво дето има много и различни мнения. Значи все пак внушенията и не са били чак толкова еднозначни и все пак за всеки има по нещо вътре.
На мен ми направиха приятно впечатление някои местенца с френски хумор от типа на "Малкия Никола", които много освежават.

Анонимен каза...

Мерси, Глухарче, аз пък се освежавам и зареждам с идеи от твоите коментари. Вече сума книги съм си набелязала за четене под твое влияние. Вчера бях прекалено заспала, но сега си сетих,че за първи път чух част от Малкият принц в детската градина. Видя ми се скучно, но удновато все пак. След години я прочетох като хората и то далеч по-късно след като я бяхме издъфкали в гимназията. Сега като гледам статистиката, това е единствената книга, която съм чела на ВСИЧКИ езици, които знам, без английски. И все със същото удоволствие. Магия ли е, знам ли. Май ще се освежа с поредното препрочитане, за да намеря подходящ цитат за отговор. Да си призная, подарих я на Йоханес за Коледа, с тайната мисъл да си я чета предимно аз. хи-хи.
Глухарче

Анонимен каза...

виж, друже, то си е казано:
"и никой възрастен никога няма да разбере колко важно е това".
един вид, съжалявам(е). (:

а що-годе в контекста на дискусията,
не разбирам защо търсиш в една детска книжка сложен метафоричен апарат и -
още повече - нова житейска философия.
никое дете не би желало да чете за нещо по-сложно от принц и роза, вярвам аз; никой от нас не вярва, че ще ни бъде предоставена нова житейска философия отсега насетне.
защо съм момче-мъж и книгата ми харесва,
е друг въпрос, генетични манипулации и тъ-нъ.

с най-добри пожелания да разбереш
колко важно е да опитомяваш, да
биваш опитомен, да можеш да откриеш
щастието в една роза или в малко вода,
да знаеш кое е невидимо за очите,
да останеш винаги малко детински,
да не усложняваш като възрастните
всичко, да нарисуваш една овца,
да видиш боата, глътнала слон,
и как нищо във вселената няма да
е същото, ако някъде, неизвестно къде,
една овца, която не познаваш,
изяде или не една роза,

мартин
(:

Стоян Христов каза...

@мартин
Виж, друже, гордея се, че разбирам много повече неща от "колко важно е да опитомяваш, да биваш опитомен, да можеш да откриеш щастието в една роза или в малко вода, да знаеш кое е невидимо за очите, да останеш винаги малко детински, да не усложняваш като възрастните всичко, да нарисуваш една овца, да видиш боата, глътнала слон, и как нищо във вселената няма да е същото, ако някъде, неизвестно къде, една овца, която не познаваш, изяде или не една роза".

И за пореден път: не, това не е детска книжка. А това, че детското у теб си намира смисъл в нея, си е съвсем отделен, частен въпрос.
Бъди здрав!

lindyhopper каза...

На мен ли се падна финалното тиридири-дай? След толкова коментари виждам, че доста хората ползват книгата за джобно евангелие. Ако не е М.П., то ще е "Вино от глухарчета", "Да убиеш присмехулника", "Мечо пух", Пипи...Хубаво е, че книгата се чете. Но ако свързваш името на Екзюпери само с малкия принц, се получава като в телевизионна викторина. Ще напомня, че и другите книги на същия автор заслужават внимание. Тези истории нямат нужда от приказност, защото са автентични приключения и предлагат пълно обзавеждане (vintage style) за зимна градина (по песента на Анри Салвадор - je voudrais du Fred Aster, revoir un Latecoere). Дано ви харесат.

alvin каза...

Аз съм разлиствал Малкият Принц като малък, нищо не помнех. Затова я пробвах преди няколко години.
Добра. И толкова.
Помня пияницата, който пиеше, за да забрави, че се срамува, защото пие :)

Иначе, щом споменаваме и Винету - Карл Май е ок, но аз се вкарвах в най-сериозни филми с "Тайнствения остров" на Верн. А дори не знаех, че е продължение :)

alvin каза...

Тук па какво се изандоних..

Стоян Христов каза...

@андоналвин
И на мен "Тайнствения остров" ми причини най-много от цялата трилогия. Аз си ги четох съвестно, но без умишлено да се съобразявам с поредност или нещо такова, просто случайно така се получи.

И до сега обаче не мога да проумея защо хората масово знаят и четат Немо и Грант, а за Острова - подозрително мълчание...

Анонимен каза...

@всичко живо
Посипвам си ритуално главата с пепел за изостаналото си духовно развитие - след като бях поруган проявявам интерес...
Май ще взема да го прочета и аз тоя принц...пробал сам кат по млад ма нещо рози бози ... скучно ми стана - змия глътнала слона ... да бе да "конска муха" ...:-)
Всички фенове на Винету а? Ех детство мое...

Стоян Христов каза...

@Фецко
Най-миличък Фецко, толкова пък да ми е драго да те видя, нямаш си представа!:)

Ако те влече по Екзюпери, скоро ще има още негови писания в блога, а ако не - Карл Май няма да ни избяга, и негова поява се готви.:)

zz_benet каза...

Не ви ли се е случвало някога да имате смътен спомен от чуство, не от конкретни събития? Като да харесаш някой и да не помниш как изглежда (сега вече и Секса и Града намесих в Малкия Принц и стана страшно, като изпита в Натфиз дето след Яворов ме накараха да играя проститутка). А лампичката ми е като на СОТ диспечърка - звучите ми като ония възрастни, дето не виждат слона в боата, а то точно тия, дето само търсят отговор защо, откриват там шапки и грабват Дядо Прас. =)

Стоян Христов каза...

хаха, няма прошка :):)