сряда, юли 02, 2008

Хотел “Берлин” – Вики Баум

Става въпрос за Втората световна и ако не си чел нищо от авторката, при такова име не е трудно да се плъзнеш по наклонената плоскост на предразсъдъците. Нима жена с такъв псевдоним (“Вики”, какво въображение, а?) би могла да напише нещо сериозно по толкова позната ни тема?

Ок, добре. Но какво знаеш ти, ами ако през 19ти век Вики е било модерното и напредничаво съкращение за Хедвиг и всъщност тя е била съвременничка и лична свидетелка на всичко описано? А то е представено живописно и емоционално. Голяма майсторка е в предаването на читателя на емоциите на героите. Много умело може да те води от истерична нервност до меланхолична самосъжалителна заблеяност без да забележиш нищо странно. На места може би пише леко недостоверно, но едва ли някой би претендирал за достоверност, когато схване общата картинка и се увери, че наистина финалът на една война е крайното време за прелом в чувствата и нагласите на хората, които са я повели и първоначално подкрепили.

Книгата се разправя за обитателите на един луксозен хотел в Берлин. Той е последното убежище на дипломати, висши военни, партийни лидери и въобще върхушката на властта и техните високопоставени (ако думата не беше натоварена вече със съвсем друг смисъл, бих казал ВИП) чуждестранни гости. Лицето на Германия пред света. Само че през 1943та лицето на Германия вече не е никак за пред хора, повсеместната разруха е засегнала и този хотел, както като сграда, така и като посетители. Един от основните мотори на действието е бягството и укриването на Мартин Рихтер – издирван от Гестапо младеж, който по стечение на обстоятелствата се оказва символ на съпротивата срещу режима. Кой, как и защо би му помогнал именно в щаб-квартирата на враговете му?

Предполагам, че образите на “променилите се” поддръжници на властта са изкупили донякъде “вината” на авторката пред немската общественост, защото като цяло тя доста люто плюе по Германия от онези времена, а германците са меко казано докачливо племе.:)

Това, че е австрийска еврейка, сигурно доста и е помогнало хем да е близо до нещата, да почувства какви са немците, и същевременно и е било от полза да се дистанцира и да може да опише въпросните черти като у страничен човек, а не като в автопортрет. Според някой може и евреите да не са най-подходящите хора, които да правят портрет на германците, но гледната точка си струва, защото според мен е много, ама много вярна.

И малко интересни цитати.

“Знаеш ли какво е най-големият лукс в живота на една жена? Това е правото да може да спи сама.”

***

“Лиза беше най-хубава, когато се събудеше. Млади жени, топли още от съня, които си търкат очите и се усмихват от възглавницата, бяха божи дар.”

***

“Лиза се опита да си държи ръцете спокойно. Изглежда, че те имаха непреодолима нужда да чупят кибритени клечки, да късат книжни салфетки, да пушат цигара след цигара.”

***

“Немците имат особено доверие във всичко, което е немско. Тъй като те никога не бяха третирани като възрастни, свободни, самоуправляващи се граждани, те чувстваха същата фалшива сигурност, както децата и робите. Тяхната роля беше да бъдат добри подчинени, да не задават въпроси или изказват мнения, а само да изпълняват нареждания. Държавата отговаряше за защитата, сигурността и благосъстоянието им.”

***

“Самосъжалението е една от най-главните черти в характера на германеца. В тях има една тесногръда вяра, че страданията, мъките, нещастията и бедствията са нещо определено специално за германците и непознато в другите страни. Прекалените им грижи за тях самите ги правят студени към другите хора.”

***

“Това беше първият сериозен урок за един незрял народ, който беше отказал да порасне и да живее в общност с другите народи. … Те горяха от жажда за отмъщение и бяха луди от страх.”

13 коментара:

Анонимен каза...

заплювам си я тази книга. цитатите до един са верни. дано да има още такива.

Стоян Христов каза...

Книгата наистина е хубава дори и само като приказка, без да се вглежда човек в историческия контекст. Аз даже се опасявах да не прекаля с анти-немските цитати, защото те съвсем не са най-главното, макар, както казваш да са доста точни, и така да не отблъсна евентуални читатели.:)

Анонимен каза...

Отблъсна бате, отблъснаааа.

А

ПП. Нема да споменавам, че изпускаш адското пиене ;)

Стоян Христов каза...

@A
Дотук два повода да чувствам вътрешно удовлетворение от добре свършената работа. Книгата и без това не е като за теб.;)

п.п.
С най-добри чувства - намали количеството.

Анонимен каза...

Е те тва е. Щом и ти взе да гледаш на мен като на прошляк.. хаха

Бих те питал много ли зле изглеждам отстрани като пия, но то отговорът май е в горните редове, хаха.

А

ПП. В тази тема ще коментирам пак.

Стоян Христов каза...

@A
Джентълмен, не прошляк, джентълмен. Май изобщо не ми вярваш, когато го казвам.:)

А иначе книгата си е хубава, но няма кой знае какво напечено действие, загадки и освен един удар с юмрук никакъв друг екшън. Стара история, разказана по нов (за мен) начин. Просто разказва приятно и донякъде увлекателно. От тези книги, които можеш да си четеш вечер за приспиване, да си сложиш бележка и спокойно да ги продължиш следващата седмица.

п.п. За пиенето няма да ти казвам, защото ще прозвучи като комплимент, суетни ми сър.:)

Анонимен каза...

Сега, на трезва глава, оставям зулумите настрана и казвам, че искам някой ден да си мерим пишките за книги, *извън* областта на фантастиката/фентъзито и чистия екшън :)

Да ми кажеш, на мен! :D, че книга нямало да ми хареса, защото нямало достатъчно "напечено действие" си е по-зле от спора за баскета (са кво, да не счупя пръст? :)

А

Анонимен каза...

A., Цонко:-)

Та кога казвате ще дискусията за книгите:-) и приемате ли кибици?

Горан

Стоян Христов каза...

Естествено, добре си дошъл!:)
Само ще го изчакаме да си счупи пръста.;)

Flight каза...

уха! :)

отивам за пуканки :)))))

Flight каза...

за антинемските цитати- абе не дейте така, германците могат да са готини хора, ако поискат, проблемът е, че не искат. нали са заети там с твърде единствените им грижи... много точно, факт.

Анонимен каза...

грижа #1: националният отбор по футбол

грижа #2: как да нагласим разхода на БМВтата, така че да изглеждат много екологични

грижа#3: как да покажем, че сме по-велики от франсетата

грижа#4: как да подхвърлим на Путин, че сме го закъсали с газта и бензина, без да си загубим немското достойнство

...

slt

Flight каза...

днес в новините по RTL тъкмо се оплакаха как някакъв руски цар подхвърлил на немски владетел преди години като подарък растение което се оказало силно отровно и се разпространява с бясна скорост из германия в момента :)