Луната е наставница сурова – Робърт Хайнлайн

TANSTAAFL

Няма безплатен обяд. Той не го е измислил, но е разнищил фразата, обмислил, претеглил и я е наситил с тонове допълнителен смисъл. И като казвам той, имам предвид Той.

Този човек е толкова способен, че талант като неговия обикновено се нарича гениалност. Смущаващо прецизен, все едно е майстор-готвач, който единствен знае секретна рецепта за готвене на шедьоври. Всички се размазват от кеф като ги ядат (в случая - четат), ама не могат да ги наподобят в домашни условия.

В тази пише едновременно за войната (виж Рейнджърите) и за любовта (виж Странника). Как е възможно? Какъв може да е този емоционално ангажиран въоръжен конфликт? Революция, разбира се!:) Човекът е разработил съвсем детайлна картина какво може да доведе до революцията, как да се организира, подготви и осъществи. Дотук изглежда лесно, и други са писали за нелегални квартири и партизански акции срещу властта. Тази част от революцията е дори донякъде романтична. Обаче хората избягват да свързват тази част от революцията с това, което следва непосредствено – хаос, липса на държава, война със съседите. На кандидатите за ръководители тепърва им предстои да карат курсовете за категория „Държава”. Събитията от такива размирни времена обикновено не са никак красиви, вдъхновяващи или пък привлекателни за четене. Но за Хайнлайн това не е никаква пречка.

Представете си своя идеал за роман. Много хора държат на смисъла на историята, на достоверността на сюжетната линия. Ок. Други ги влече екзотиката – да четат за нови места, красиви жени, приключения, опасности. Ок. Искате сериозна философия? Ок. Искате оригинални смешки, качествен хумор, който не е изсмукан от пръстите? Ок. Влече ви там, където има кръв, оръжия и насилие? Ок. Отвращава ви всичко дотук, искате просто чиста човешка любов без вулгарност и показност? Ок. Не ви пука особено за тези неща, а държите само четивото да ви увлича до степен да не можете да го оставите? Ок. Търсите дълбочина на проблемите, за които да продължите да разсъждавате дълго след като сте затворили книгата? Ок. Е, в този роман има всичко и то на изключителна висота.

Книгата е страхотна от всички страни. Невъзможно е човек да я забрави и след години да не може да се сети за какво се разправяше.

Личат прилики със Странника, много обича да разказва за семейството и брака на бъдещето. Още през 1966та му е било ясно накъде отиват нещата, които ни правят впечатление едва от 10-15 години.

И какво заглавие! Не знам чия е заслугата, за да бъде преведено по този начин, но това как звучи е една от големите причини да захвана книгата.

По навик си отбелязвах ключови, философски или просто забавни цитати. И защо, на какво ще заприлича този блог, ако препиша половин книга?

Не се впечатлих. Както е казано в Библията, Бог се сражава на страната на онези с тежката артилерия.
***
Умре ли човек, новината не ме засяга толкова навътре. Чуваме си смъртните пристъпи още в деня, когато се раждаме.
***
— Проф, както аз схващам нещата, _няма_ обстоятелства, при които държавата е в правото си да постави своето благополучие над моето. — О’кей. Значи имаме с какво да започнем.
***
… при какви обстоятелства е нравствено една група да направи онова, което е безнравствено за отделен член на тази група?
***
От морална гледна точка _такова нещо като държава не съществува_. Само хора. Индивиди. Всеки е отговорен за собствените си постъпки.
***
Нищо не пресушава алкохола по-бързо от политическите спорове. Поръчах още една бутилка.
***
Виждах ги тия разкошотийки на Земята. Не си струваха напъните. Не говоря за голямото притегляне, с него са свикнали, говоря за глупостите. За вечните им врели-некипели. ... Прави това. Не прави онова. Не се пререждайте. Къде ви е данъчната декларация? Попълнете формуляра. Я да видим позволителното. Представете шест екземпляра. Само изход. Забранен ляв завой. Забранен десен завой. Застанете на опашката да си платите глобата. Върнете се да ви ударят печат. Пукнете, но първо получете разрешение…
***
— Но ти май не желаеш _никакви_ правила!
— Вярно. Обаче ще приема каквито и да било, които _ти_ смяташ необходими за _твоята_ свобода. Аз съм свободен, независимо какъв порядък цари наоколо. Ако го намирам за търпим — търпя го. Ако е прекалено омразен — нарушавам го. Свободен съм, защото знам, че _единствен аз_ съм морално отговорен за всичко, направено от мен.
***
Казах на съвестта си да ляга и да заспива.
***
— Не, драга сеньорита, колкото и да ме отвращава насилието, с врага си можеш да постъпиш само по два начина — убий го или го направи свой човек. Всичко останало просто трупа неприятности за бъдещето.
***
… повече от шестима изобщо не могат да се споразумеят, трима са къде по-добре, а пък един е идеален за работа, която е по силите на сам човек. Затова в цялата досегашна история парламентите, сторили нещо свястно, го дължат на неколцина силни личности, които са се налагали над останалите.
***
— На враждебен въпрос винаги отговаряй с друг въпрос.
***
Хе, най-безмилостното нещо, което можеш да направиш на гладния човек, е да му дадеш храна. _Да я дадеш._ Прочети Малтус. Никога не е безопасно да се присмиваш на тоя доктор, защото той винаги се смее последен. Потискащ тип — радвам се, че е мъртъв.
***
Въпросната форма е възможно най-силното средство за съхранение на капитала и обезпечаване благополучието на децата — двете главни функции на брака, където и да било.
***
— Мануел, когато се изправяш пред проблем, който не разбираш, разнищвай понятните за тебе части от него, после пак го огледай.
***
В революциите почти всеки е аматьор.

Други по същата тема.

A poet who reads his verse in public may have other nasty habits.