Родени да тичат - Кристофър МакДугъл

Защо ме боли кракът?

По принцип не обичам да чета такива книги. Писани от журналисти, които с характерния си евтин маниер обичат да грабват вниманието на публиката като премълчават това, което не им изнася, и патетично засилват ефектите от действително подкрепящите тезата им факти. Поддадох се обаче на рекламата, намалението на издателство "Вакон" и една от любимите ми теми - бягането.

Историите в книгата най-общо са две - лична и обща. Личната е за трудния път на един едър и възрастен американец към мечтата му да може да тича десетки километри наред в едно жестоко състезание, събрало някои от най-добрите бегачи на света. Общата е за неуморните бегачи тараумара, за вредата от модерните маратонки, за хората, бягащи супермаратони (50, 100, 150 km или повече), за еволюцията на хората, и май най-вече за удоволствието от тичането. Представяте ли си тази изчезнала вече форма на праисторически лов, в който хайката бяга и гони животното десетки километри, докато то не падне от изтощение, а хората могат да тичат още и още? Последното мен ме привлече най-силно, изкушението лично да докажа на себе си нещо неверятно - че човешкото тяло е най-съвършената машина на тази земя - и през цялото време да не спирам да се забавлявам. Да мога да бягам толкова дълго, колкото не може никое друго животно.

Предполагам, че ще бъде трудно човек да е достатъчно постоянен в такова начинание, но нищо не ми пречи да опитам. Това би могло да бъде едно от моите предизвикателства за 2014.:)

Ето тук можете да изгледате една реч на автора, изнесена на ТЕД-конференция, където в 15 минути разказва накратко цялата си книга.

Яжте така, сякаш сте бедни, и ще се виждате с лекаря си само на игрището за голф.