Под игото – Иван Вазов

Донес ми омбрелата.

Не знам как е при вас, обаче на мен всяка година щом се запролети и спонтанно ми се дояжда зелена салата с репички и печено агънце, започва да ми се гледа „Петко войвода“ и ми се дочитат „Записките“ на Захари за Панагюрското въстание, както го нарича той. Тази година за разнообразие последните реших да ги сменя за „Под игото“ и се получи много приятна изненада. 

Обикновено хората четат този пръв български роман в невръстна ученическа възраст по задължение, когато даже още и хора не са. Най-редовно се случва да не разбират 100% от турцизмите и 99% от диалектните думи, от което им се губи голямата част от кефа. Останалото някакво удоволствие от приключенията изчезва яко дим, когато започнат да те питат със строг тон какво е искал да каже с този роман някакъв достопочтен старец с бели мустаци, който вероятно виси на портрет на стената в същия учебен кабинет. Представихте ли си колко е лесно да се погнусиш веднъж завинаги от тази иначе рядко весела и забавна книга? Е как после на стари години да ти се дочете? Нали ти е набито в главата, че вече знаеш всичко за Рада Госпожина и Бойчо Огнянов, които, апропо, са сред най-скучните и маловажни герои... 

Друго е като го четеш бавно, с наслаждение на всяка завъртяна фраза, всяка смешка. Да се спираш и да ги прочиташ някому. Да си изясняваш значението на думи, неизползвани от един век. Да оприличаваш свои познати на героите от книгата. Да си отбелязваш с подсмихване на ум как основните правила за писане на съвременни трилъри са били ползвани от един 37-годишен сопотчанин преди близо 130 години. Как лесно се запленяват умовете на читателите, когато им разказваш за свобода, любов, война, смърт, бедност и богатство... 

Може да ти направят впечатление и някои силно еретични (спрямо днешните масови представи, насадени от пълчища детски учителки и затъпяла жълта преса) помисли на героите, които се случва да се съмняват в смисъла на въстанието и дълбоко да съжаляват за избухването му. Да бързат един през друг да предават на турската власт разбягалите се въстаници. Да откупуват от турците селата си и да ги предпазват от разграбване и опожаряване. Все интересни неща, които вероятно сме забравили. 

Не е за пропускане и фактът, че сега четох тази рожба на 19тото столетие под формата на електронна книга и на четец, който повече прилича на нещо от 21вото. Нещата са се менили не само през април 1876... 

Цитатите дойдоха повечко, но пък са готини и подбирани с мерак. Да прощава, който не ги обича.:) 

Той беше целокупен човек на миналото. 

*** 

Чувай, ти като идеш днес на училището, хракни, та го заплюй. (Указанията на доктор Соколов към Рада как да се отнася с нежелани ухажори.) 

*** 

Игото има и една привилегия: да прави народите весели. Там, дето арената на политическа и духовна деятелност е затворена с ключ, дето апетитът за бързи забогатявания от нищо не се дразни и широките честолюбия не намират простор да се разиграят, обществото изхарчва силите си в дребни местни и лични сплетни, а разтуха и развлечение търси и намира в мъничките обикновени и лесни блага на живота. Една бъклица вино, изпита под прохладната сянка на върбите, край шумливата кристална речка, прави да забравиш робството; един гивеч, изпечен с алени патладжани, миризлив магданоз и люти пиперки и изяден на тревата под надвисналите клони, през които се гледа високото синьо небе, е едно царство, а ако има при него цигулари, то е върхът на земното щастие. Поробените народи имат своя философия, която ги примирява с живота. Един безизходно пропаднал човек често свършва с един куршум в черепа си или в клупа на едно въже. Един народ поробен, макар и безнадеждно, никога се не самоубива; той яде, пие и прави деца. Той се весели. 

*** 

По-мъчно натъкмиха декорациите, защото трябваше с малко разноски да се набави всичко. Те отидоха само за завесата, съшита от червен кумаш, и за да я украсят, поръчаха на един дебрянски зограф да изобрази лира. Излезе нещо като шестак, с който ринат сено. 

 *** 

Графът се прощава с Геновева, на която припада, и отива. 

*** 

Графът чете всичко това високо и хълца. Той плаче, той е отчаян, зрителите и те преживяват страданията му, и те плачат — някои с глас поимат. 

*** 

А този Мунчо, какво значат тия негови комедии? Мене хвана да ме издува. 

*** 

Ти, Кандовче, тия протестантски мисли да ги извадиш из главата си, дядовата. Бракът е тайнство великое. Без брак може ли се бе, синко? Тогава защо е черквата, защо е вярата, защо са свещеници, когато хората ще се развъждат като свинете — без венчавка, без благословия божия? 

*** 

Юначеството от всичките добродетели най-силно обайва простия народ. 

*** 

Огнянов си скубеше космите. 

*** 

Чакай — спря той пак Стефчова, — той пита за алъш-вериш? Разбрах, сиреч пита: как отиват приготовленията? Не сме толкова говеда. 

*** 

Лошо нещо е смукателството без мярка — забележи поп Димо, като навири плоската. 

*** 

— Хора бре! Да знаете, че ще пукне топчето, за да го опитваме, майка му стара… та да се не плашат жените и дечурлигата, ами рахат да си бъдат… Читаци няма никак още… Не се видят читаци, майка им стара! 

*** 

Нека прибавим, че забравиха да обадят в града, че топчето „пукнало“ вече. Така щото бедните жени и бабички чакаха до вечерта с памук в ушите да заечи въздухът и да потреперят стъклата от гърма. 

*** 

Ако това движение с нещастните си сетнини не бе довело Освободителната война, то неумолима присъда висеше над него: здравият разум щеше да го нарече безумство, народите — срам, историята — престъпление. Уви, защото тая стара куртизанка, историята, и тя се кланя на успеха. 

*** 

На всички юрушки мандри и български колиби беше поръчано да не дават гостолюбие на никой подозрителен скитник. Българите правеха повече: те гонеха подобни и отиваха да ги обаждат на потерите; често даже жестокостта им дохождаше дотам, щото сами довършваха с един куршум някой ранен или полужив от глад въстаник. Преди две недели същите тия колибари срещаха апостолите като най-мили гости. Стара планина не беше вече легендарната добра майка за юнаците, а коварна мащеха. Пусия… 

*** 

Да дават ответ на бога ония, които помамиха народа. Кога не било уредено, защо си не налягахме парцалите?