Бряг – Станислава Ивкова

Стъпките към прошката са безшумни.

Наскоро четох някъде, че съвременната българска литература страда от хроничен недостиг на къси литературни форми и разнообразие. Споделям и двете. Книгата на Станислава Ивкова притежава и двете изброени достойнства – кратка е (само 126 странички) и е различна (нов за мен маниер на поднасяне на сюжетната нишка и акцентиране на важното). Може да се разказва почти само за жени и техните гледни точки за нещата от живота, но в никой случай няма да ви хрумне да я класифицирате като чик-лит. Защото на никой чик няма да хрумне да чете и хареса такъв лит.

Преразказването на тази книга може да бъде също кратко – две приятелки с кариери и не толкова със семейства периодично си лекуват душите при дърта бабичка-гъркиня на гръцкото море. Тя ги слуша и им говори, а морето някак ги успокоява, за да се завърнат към нормалния си живот. Няма единствена драма, пикове, обрати. Действието се развива преди ние да се включим и ще продължава и след като прочетем книгата.

А може да бъде и по-сложно, ако човек се замисли върху акцентите и смисъла на основополагащата изненада на финала. Описанията на двете главни героини са толкова убедителни и с толкова реалистичен привкус, че човек вероятно с право може да предположи, че голяма част от разказаното е и преживяно. Няма значение дали лично или чрез близки хора, но е факт, че създава ефект на съзаклятническа атмосфера между авторката и читателя. На доверие, че разказаното е истинско, че тези работи ги има и се случват на нормалните хора. Да си създават сами проблеми и да живеят с тях с години. За събиранията и разделите, за децата и родителите, за прошката, за битовата магия на лобното място на разбунтувалите се титани, което днешните българи заобичахме под името Халкидики.

Много приятно впечатление правят стилната корица и положеният труд от страна на редактор, художник, графичен дизайнер. Може би чашата на щастието би била с един пръст по-пълна, ако към тяхната компания е бил привлечен и коректор.

И понеже отвсякъде се вижда колко много авторката обича и умее да разказва за и на хората, вероятно скоро след успеха на тази (виж страничката на книгата във фейсбук) може да очакваме и нова нейна книга. Затова - успех и до скоро! :)

P.S. Благодарностите ми към Станислава Ивкова освен за така любезно предоставената книга са и за сероизното отношение. Най-общо към начинания, хора и дори герои.

Вярваш, че правиш нещо за другите, а те си страдат през цялото време.