Колелото на времето: Окото на света - Робърт Джордан

Както вероятно добре знаете, и то по-добре от мен, „Колелото на времето“ е едно от най-основополагащите фентъзита, които изобщо съществуват. В началото на 90-те то е дало тон за песен на цялата последвала вълна, която днес имаме за даденост.

Робърт Джордан е почерпил щедро от наследството на Толкин много неща, но това не е кой знае какъв кусур, още повече, че той не го крие. Защото Джордан е развил своите герои, характерите и израстването им в по-друга посока и не се е спрял. Вероятно това прави голямата разлика (освен разнообразието от образи, раси, магьоснически ордени, екшън и загадки), защото „Окото“ със своите близо 700 страници поставя основите и залага нишки за развитие на поредица от 14 тома.

В забутано село, което дори не помни, че преди три хиляди години е било съществена част от последната велика империя на този свят, се появяват странни и ужасяващи същества, които имат описаните в легендите черти на тролоците - изродите от Севера, служили на Тъмния преди да бъде окован и обезопасен. Селото е подложено на сеч и огън и става очевидно, че чудовищата търсят нещо или някого. Подозрително съвпадение е, че малко преди това там са пристигнали двама заможни пътници, които решават да поостанат. За какво им е, та там няма нищо интересно?  Разбира се, и децата ще се сетят, че две привидни случайности едновременно няма как да не са свързани. Пътниците се намесват по чудодеен начин и спасяват селото, и което е по-важно, спасяват три момчета, които са били истинската цел на нападението. Защо слугите на Тъмния търсят тези три момчета? Защо са толкова важни? И купища други въпроси изникват, но няма време за тях, защото трябва да се бяга, да се търси помощ и спасение за младежите, селото и даже целия свят, защото Сянката пак се надига и някой трябва да я спре. Последвалите пътешествия и перипетии сплотяват групата (задругата), и макар да нямат единствен пръстен, който да ги владее, мъките им по нещо напомнят борбата на Фродо и компания. Злите сили срещу тях също изглеждат като орки и назгули, но светът тук изглежда малко по-мащабен от този на Средната земя. Кралства, пророчества, история и магия се преплитат в сложни фигури и до последно никой не знае как и защо, защото Колелото се върти и тъче шарката на времето, както само то си знае.

Фентъзито не е само ескапизъм на уплашените от науката и технологиите, то е още социално и морално точило, което е в състояние да изостря и изглажда страни в характерите на читателите, които трудно друг литературен жанр би докоснал изцяло. Тук акцентът е върху  общуването, взаимопомощта, загрижеността и споделянето на познанието, а не толкова върху фактите на самото познание. Какво би направил, с кого и как, ако имаш Силата, без да се задълбочаваме каква е тя и откъде се е взела. 

Сигурно имаше някаква разлика, прецени младежът, в това, как изглеждат нещата, според това дали сам търсиш приключението, или си принуден да го преживееш.

***

— Имената не означават нищо.

***

Бягай, когато се наложи, бий се, когато трябва, почивай, когато можеш.

***

Светът е пълен с глупаци, в чиито глави няма капка разум да си натискат задниците там, откъдето са.

***

— Бедата е там, че сте се заплели в политиката, момко, макар и да не е по ваша вина. А политиката е като мъгливо блато, гъмжащо от усойници.

***

— Според обичая — каза Елейн — придружаваме гостите до самите врати, но не оставаме да ги гледаме как си отиват. Човек трябва да запомни удоволствието от компанията на госта, а не тъгата от раздялата.

***

По-лесно е да си смел, когато някой се нуждае от твоята закрила.

***
Всички жени са Айез Седай.