Годината е 1967. Двама студенти, Неда и Боян, се събират и изживяват десет страстни дни в импровизираната му квартира. Отбелязват ги като затворници - с драснати чертички. Един ден седемнайсет години по-късно се срещат случайно в провинцията и той я закарва до София. Това е всичко, действието в този роман не е най-впечатляващото нещо, а останалите двеста страници са изпълнени с размисли. Какво не е казала тя, какво не е казал той, защо, как. Облаци, небеса, клони и листа сред руините на следвоенна София. Единствена рокля, грозни обувки, красиви мигове, другарски съд, сълзи.
Изслушах тази аудио-книга, но я завърших само и единствено, защото беше такава. На хартия никога не бих я завършил. Когато прочетох какво са харесали в нея възторжените читателки, та я определят като най-обичания роман на Блага Димитрова, установих, че точно тези неща мен са ме дразнили най-много. Безкрайни описания на чувства и мисли, романтични детайли от една епоха, която не обичам особено, комсомолски плам и фалшиви приказки за качествата и делата "новия човек". Моля?!
Изслушах тази аудио-книга, но я завърших само и единствено, защото беше такава. На хартия никога не бих я завършил. Когато прочетох какво са харесали в нея възторжените читателки, та я определят като най-обичания роман на Блага Димитрова, установих, че точно тези неща мен са ме дразнили най-много. Безкрайни описания на чувства и мисли, романтични детайли от една епоха, която не обичам особено, комсомолски плам и фалшиви приказки за качествата и делата "новия човек". Моля?!
Любовната история на Неда и Боян, която е хем в миналото, хем в бъдещето, а това обикновено значи, че е никъде. Започнати и недовършени отношения, студентски трепети и страсти, броени дни от две младости, а по-късно и един от зрелостта на същите тези двама - клиширани прагматик и романтичка.
Вероятно за любовните истории изобщо не бива да се мисли и коментира трезво и да се търси смисъл там, където и без друго вилнеят предимно чувства. Сигурно тя е като поезията, която също не разбирам и съответно не ценя. Изобщо пък няма да коментирам подобни случки през мирогледа на днешните студенти или които и да е други по света.
Както и да е, скоро мислех да чета "Лавина", но ако стилът е същият, най-вероятно ще пропусна.
4 коментара:
Не съм чел нито един от романите на Блага Димитрова.
Цонко,
Благодарение на твоето развълнувано споделяне и на линковете, които си дал прочетох три-четири страници с откъси от романа „Отклонение“. Няма от къде да съм сигурен дали наистина е така, но ми се струва, че в тази книга има доста автобиографични думи и дори изречения от истинският личен дневник на Блага Димитрова, ако тя си е водила такъв като млада.
Очевидно в романа за жалост има и огромно количество „комсомолски плам и фалшиви приказки“, но това в онези години е било неизбежно. Явно това е бил компромисът, който Блага Димитрова е направила, за да издаде тази книга.
Другото, което забелязвам, е че книгата е „леко римувана“ и според мен си сбъркал като си я „чел“ на аудио книга. Ако след година-две се престрашиш да я прочетеш от хартия ми се струва, че впечатленията ти ще бъдат поне малко по-позитивни.
Ще цитирам няколко от току що прочетените откъса от романа, за да онагледя учудването си, че си избрал да четеш текст като този в „Отклонение“ като аудио книга:
„ДЕН ПЪРВИ
Сама идвам и сама ще си отида.
Идвам да позная любовта не от формули, а с риск да получа рани от изгаряне. Дори да са неизлечими.
[...]
Лудешки весело! Да имам самоинициатива в собствения си живот, да направя един експеримент в любовта, да измисля нещо, да закопнея за нещо и да имам смелост да го осъществя.
[...]
Не мога да понасям протегнатите ръце, прибързващи да ме откъснат като плод и да ме направят своя собственост. Жадувам за едновременно прострени едни към други ръце, които искат не да вземат, а щедро да дават.
[...]
ДЕН ВТОРИ
[...]
Ти планираш стъпка по стъпка своя ден. Само мене не си ме запланувал. И аз нахлух в деня ти да го объркам и пренаредя.
Кожата ми ме боли от целувки като изгаряне от слънце.
Потапям се в утринната прохлада като в отрезвителна езерна вода.
[...]
Случва се такова чудо: да се промениш за една нощ и да се събудиш нов и непознат на самия себе си.
Една сладка тревога: да не проспим новия ден, новото раждане на любовта.
[...]
Ти си мечтата към бъдещето.
Аз съм паметта за миналото. И двамата не живеем в днешния ден. Странно, ти си устремен напред към по-красивото, а си малко сух. Ти си копнежът, а си суров. Навярно такива трябва да бъдат мечтателите, за да устояват своята мечта.
Всичко се изявява в своята обратна същност.
Аз съм поглед, обърнат към миналото, към по-трагичното. Аз нося сянката на паметта, а съм по-поетична и светла. Това е не само до характер. Кръгът на интересите, професията, мислите на човека определят неговата тоналност. На моя мечтател му липсва измерението на паметта, а то е поетичният живец. Защото в паметта има винаги тъга по загубеното. А тъгата е поезия.
Въображението и паметта си дават среща в нас двамата.
Навярно това е любовта – без вериги, без решетки, без клетви. Без гаранция. Истинската любов, най-хубавата-това е свобода.“
[...]“
Спирам с цитирането.
Надали скоро ще стигна до четенето на целия роман „Отклонение“, но ще се опитам в рамките на годината да го направя. Струва ми се, че тук-там между редовете на тази книга има доста-доста какво да се прочете, но това няма как да се случи от леко и удобно слушане на плейбек-аудио.
Послепис:
Цонко,
Не четейки поезия може би пропускаш цяла фантастична вселена.
Щом поезията съществува и е жива още от времето преди Орфей и Аристотел все ще да има някаква човеко-еволюционна причина за това ;)
http://trakietsadobri.blog.bg/lichni-dnevnici/2018/03/16/iz-za-poeticheskoto-izkustvo-ot-stefan-canev.1599139
Сигурно за поезията наистина си има причина, но засега съм напълно доволен като я пропускам. Това може и да се промени някой ден, но засега съм я поместил в категорията "Не е за мен".:)
Интересен факт е, че през 1967 г. филмът е излязал малко преди книгата, по която е направен.
:)
Явно първо е бил написан сценария за филма.
Това е то поезията да озари киното!
Публикуване на коментар