Отклонение - Блага Димитрова

Годината е 1967. Двама студенти, Неда и Боян, се събират и изживяват десет страстни дни в импровизираната му квартира. Отбелязват ги като затворници - с драснати чертички. Един ден седемнайсет години по-късно се срещат случайно в провинцията и той я закарва до София. Това е всичко, действието в този роман не е най-впечатляващото нещо, а останалите двеста страници са изпълнени с размисли. Какво не е казала тя, какво не е казал той, защо, как. Облаци, небеса, клони и листа сред руините на следвоенна София. Единствена рокля, грозни обувки, красиви мигове, другарски съд, сълзи.

Изслушах тази аудио-книга, но я завърших само и единствено, защото беше такава. На хартия никога не бих я завършил. Когато прочетох какво са харесали в нея възторжените читателки, та я определят като най-обичания роман на Блага Димитрова, установих, че точно тези неща мен са ме дразнили най-много. Безкрайни описания на чувства и мисли, романтични детайли от една епоха, която не обичам особено, комсомолски плам и фалшиви приказки за качествата и делата "новия човек". Моля?! 

Любовната история на Неда и Боян, която е хем в миналото, хем в бъдещето, а това обикновено значи, че е никъде. Започнати и недовършени отношения, студентски трепети и страсти, броени дни от две младости, а по-късно и един от зрелостта на същите тези двама - клиширани прагматик и романтичка.

Вероятно за любовните истории изобщо не бива да се мисли и коментира трезво и да се търси смисъл там, където и без друго вилнеят предимно чувства. Сигурно тя е като поезията, която също не разбирам и съответно не ценя. Изобщо пък няма да коментирам подобни случки през мирогледа на днешните студенти или които и да е други по света.

Както и да е, скоро мислех да чета "Лавина", но ако стилът е същият, най-вероятно ще пропусна.

По романа има филм с Невена Коканова и Иван Андонов.
По-мили думи за същата книга са писали Йоланда, Мария, а цитирани откъси има тук.