вторник, януари 15, 2019

Спомени зад оградата. Непознати софийски истории - Искра Ценкова

Това е сборник с истории за различни софийски къщи от близкото минало, които са били построени от (или поне там са пребивавали) различни известни люде. Повечето къщи и сега са си там и човек може да се разходи и да си представи средата, в която са живели тези интересни българи. Историите са излизали в пресата и сега са събрани в сборник. 

Любопитно е да се проследи накратко съдбата на тези известни българи, да се припомни кои с какво са били значими и каква следа са оставили в историята. Има го обаче и известен клюкарски уклон на написаното, т. нар. пикантни подробности, за ухажвания, изневери, кой с коя е живял, какви деца са имали, какви професии са получили те, какво си спомнят за живота на родителите си. Факти, не всички от които извисяват особено образа на когото и да е, но са любима тема за поколения журналисти. В крайна сметка това книга за личностите от началото на миналия век ли е, за къщите им или за това какво е видял някой, който е надничал през оградата?

Трябва да се отдаде и дължимото на авторката, която е събирала материалите си от най-различни източници, архиви, спомени на наследници и каквото друго се е сетила. Книгата е по-добре да се чете бавно, за да не ви се омешат различните персонажи и къщи, защото са доста, а периодът е все един и същ - началото на миналия век, когато София експлозивно расте. Някои от по-известните персонажи са:

Ангел Сладкаров, Ана Каменова, Петко Стайнов, Атанас Буров, Никола Гешев, Александър Балан, Благоев и Жендов, Змей Горянин, Султана и Рачо Петрови, Сирак Скитник, Боян Пенев, Мими Балканска, Райко Алексиев, Йордан Йовков, Кръстьо Сарафов и още много други.

Не е лошо да се припомнят в кратък и неотегчителен вид животите и заслугите на тези личности, защото много от тях на практика са построили съвременна България. Кой останал в историята с университет, кой - с болница, кой - писал, кой - събарял...

3 коментара:

Анонимен каза...

Паметта е важна, но кое е градеж, а кое е клюка??
Затова напоследък избягвам „историческите“ книги.

Цонко, браво за интензивното четене и разнообразните сюжети – смайваш!
Дано не си бил болен, че грипа тази година наистина е кофти.

Поздрави.
http://trakietsadobri.blog.bg

Стоян Христов каза...

Прав си, че разликата е тънка и вероятно субективна, затова, както подобава на личен блог, изразявам моята гледна точка.:) А колкото повече остарявам, все повече започвам да споделям твоето схващане за историята...

Наистина изкарах миналата седмица някаква настинка ли, вирус ли, не знам. Такова е времето, но наскоро ми хрумна идеята, че на тези ежегодно върлуващи вируси може да се гледа като на обикновено обновяване на вирусните дефиниции на антивирусната програма. Което си е полезно, защото като дойдат марсианците един ден и решат да ни изтребват, единствено ще трябва само да се скрием някъде за една седмица и вирусите ще ги довършат до крак.:)

Анонимен каза...

Много достоверно си го казал - "на тези ежегодно върлуващи вируси може да се гледа като на обикновено обновяване на вирусните дефиниции на антивирусната програма"

И аз така 10-на дни обновявах програмата!
Определено бях прихванал грипа. Сигурно заради това изгледах и един фентази филм за марс, сини лъчи и марсианци. Гледах и един фентази филм за юпитер. И след като ги видях по нета и киното - ако питат мен, май по-предпочитам да не идват.:)
http://trakietsadobri.blog.bg