– Хората са непоправими – цитира го Бьорн. – Упорито повтарят едни и същи грешки.
Някакъв тип си слага старинно желязно чене и хапе до смърт шиите на самотни мацки из Осло, които открива в Тиндър.
Може и да греша, но ми се струва, че чичо Ю изпада в чудене какво по-страховито нещо да измисли и така стига до т.нар. убиец-вампирист. От една страна гледа да вкара нещо супер ново и различно, а от друга не забравя да разтегне и старите дъвки, хората, които се държаха зле с Хари Хуле и все им се разминаваше. Някой стар познайник на детектива му има зъб, Ракел е в кома, а убиецът има подозрително много информация.
Необичайна ми дойде и постройката, в която имаше изненада след изненадата. От една страна това е добре дошло - колкото повече съспенс, толкова по-добре, но пък от друга, когато човек вече е изненадан и адреналиновата помпа върти на пълни обороти, колко повече може да го стреснеш, като му сервираш втора изненада? Не особено много, нали? Хубавото беше, че изненадата беше качествена и единственият признак, по който личеше, че това не е всичко и там има още някой, беше по оставащия обем страници, а те бяха подозрително много.
Като се тегли чертата, имаме пореден супер интересен роман от норвежкия крал на криминалето, чете се за нула време!
2 коментара:
Много любима поредица, в която и да искам не мога да открия кусури, а аз определено не искам :) Жажда е страхотна книга, май ти остана само Нож :) Ще ти хареса, не се съмнявам ;)
Страхотни са, потвърждавам!:) Последните пъти неговите книги ги ползвам като нещо сигурно, с което да се отприщи читателската суша, когато всичко останало започнато не ми е интересно и не спори. Тази я търсих доста време, дано "Нож" да изскочи по-лесно на радара.:)
Публикуване на коментар