Повелителят на осите - Михаил Вешим

Зa Михаил Вешим кoлeгитe му oт вестник "Стършeл" кaзвaт, чe e нaй-звучнo смeeщият сe рeдaктoр в истoриятa нa вeстникa. Кoгaтo Вeшим сe зaсмee в рeдaкциятa, счeтoвoдитeлкaтa, кoятo живee прeз три прeсeчки, гo чувa и тръгвa нa рaбoтa.

Михаил Вешим е истински класик в българската хумористична проза, или поне много скоро ще се превърне в такъв. Разказва много смешни истории и вече е достолепно плешив - две основни изисквания са налице. Трябва да му се признае също, че си разбира от работата и хуморът му е професионално изпипан. Умее да се шегува с всичко, но най-добре със себе си и собственото си семейство. С такава серия фейлетони открива той този си сборник. После под ножа на безпощадния му хумор падат приятелите, лекарското съсловие, животните, криминалната действителност, а последен е разнородният цикъл "Капризи на съдбата". Общо 56 фейлетона - весели, симпатични, благовъзпитани и премерени.

Браво, г-н Вешим, продължавайте все така, а пък ние в замяна ще продължаваме да ви четем книгите и да се абонираме за вестник "Стършел"!:)

Животът ми така се стече, че в свободното си време, когато други ходят на Витоша или пийват с приятели, аз отглеждам дете. Детето е само на месец и отказва да се грижи само за себе си, а се е оставило на моите грижи. Най-странното е, че иска и да яде - не само през деня, ами и нощем. Нощното му хранене е моят кошмар. Когато си потънал в най-сладките бездни на съня, изведнъж те стряска бебешки рев, ставаш като сомнамбул, за да премериш в разграфено шише с мерителна лъжичка нужните 60-70 грама. Аз по принцип имам набито око за милилитри - без проблем различавам малката водка от голямата. Така сервирах и на детето, на око - малко петдесет грамово мляко, ако продължава да реве - сипвам му сто грама. Но оптималната доза на мойто бебе се оказа по средата - някъде около 70 грама. Много трудно уцелвам тия 70 грама на око, на заспало око нощем.
- Откажете нощното хранене! - посъветва ме една позната.
Лесно е да се каже: откажете! Как да обясниш на едномесечно бебе, че не е здравословно да се тъпче нощем. Познавам човек на петдесет и осем години, който не може да откаже нощното хранене, та бебето ли!

Тази книга ми беше любезно подарена от Ицо Блажев. Коментарът след неговия прочит може да се види тук.

Ваканциите на малкия Никола - Госини и Семпе

Трудна работа е да се открехне някой подрастващ към четенето. Тази година обаче бях свидетел как едно такова полунеграмотно дете се зариби по книгите чрез щуротиите на малкия Никола. Така че вече може да се счита за доказано и клинично изпитано - смешките за Никола действат на всички възрастови групи.:)

Тук има едно писмо от Колибри с малко подробности за българското издание и предстоящите за издаване части.

Следват два дребни фрагмента за илюстрация на гения на Госини да окарикатурява френския темперамент.

Неприятното с момичетата е, че хич не умеят да играят, плачат непрекъснато и винаги оплескват нещата.
***
Татко ми показа как да намокря памучето и как да сложа лещата отгоре.
- Сега - каза татко - слагаш това нещо в чинийка на перваза на прозореца и след време ще покарат стъбла и листа.
И той отново легна на канапето.
Аз направих, каквото каза татко, и зачаках, обаче не виждах от лещата да излизат стъбла и започнах да се питам какво се е объркало. Понеже не знаех, отидох при татко.
- Какво има пак? - извика татко.
- От лещата не излизат стъбла - казах аз.
- Абе ти бой ли искаш? - извика татко, а аз казах, че ще се махна от къщи, че съм много нещастен и никога няма да се върна, че ще им бъде мъчно за мен, че това с лещата са глупости, и накрая мама дотича в хола.
- Не можеш ли да бъдеш малко по-търпелив с детето? - обърна се мама към татко. - Аз трябва да подредя къщата, нямам време да се занимавам с него, струва ми се...
- На мен ми се струва, че човек поне вкъщи трябва да има право на спокойствие! - отвърна татко.
Права беше бедната ми майка - каза мама.
- Няма какво да месиш тук майка ти и нейната беднотия! - извика татко.
- Добре - каза мама, - можеш да обиждаш и майка ми!
- Аз ли съм обидил майка ти? - викна татко.
Мама се разплака, татко започна да обикаля из хола и да вика, а аз казах, че ако веднага не накарат лещата ми да порасне, ще се самоубия. Тогава мама ме напляска.
Тия родители са наистина непоносими, като се върнат от почивка!

Мисия Земя: Планът на нашествениците - Л. Рон Хабърд

Лека и ненатоварваща. Липсва всякакъв гъдел от неизвестното, но това е нарочно, защото от самото начало ни е казано какво ще се случи, само не знам през колко и какви перипетии ще мине главният герой и разказвач Солтан Грис, докато се провали окончателно. Логиката е на нивото на детски анимационен филм, заснет от името на някой като Уили Койота. Вечните му зли планове се провалят гръмовно, а в повечето случаи дори се обръщат срещу него, докато наивният и симпатичен на всички Роуд Рънър безгрижно си бибипка и цепи хоризонта.

Такива са взаимоотношенията между офицера от Апарата на Волтарианската империя Солтан Грис и чаровния и нищо неподозиращ Джетеро Хелър – прочутата звезда от флота. Солтан е мразен от всички, като повечето му познати се опитват и съвсем заслужено да го убият, докато щом някъде се мерне Джет и моментално притичват репортери, жените започват да припадат, а мъжете се натискат да са му приятели.

Та на тези двама сладури е възложена мисия да заминат за планетата Блито-3, наричана от местните Земя, и да проведат там секретна акция по дискретно ограмотяване на населението преди то да е изчерпало ресурсите и да е отровило собствената си планета до дупка. Някои волтариански интриги за трона внасят и допълнителни подусловия, които още усложняват живот на главния разказвач и подготовката за заминаването. Точно така, в този том само се подготвяме, защото Л. Рон Хабърд си е направил труда да напише още цели 9 книги по темата "Мисия Земя", които аз едва ли някога ще прочета.

Малко цитати за илюстрация на типа хумор:

А този ми се стори такъв здравеняк, че вероятно се бръснеше с бластер.
***
Полковник Стинкинс остави след себе си пет чудесни деца. Не можахме да се свържем с двете най-големи, тъй като са затворени в изправително училище.
***
Снощи машина, заявена преди това като открадната, се е стоварила от небето върху Болницата на добросърдечното милосърдие. Нейният управител, доктор Мъф Чъф, който не е бил там по време на инцидента, каза, че щетите са минимални и се ограничават само с отделението за бедни деца. Тъй като покривът е рухнал, точният брой на жертвите още не е известен. «Все едно, смятахме да зарежем това отделение, сподели управителят. Нужни са ни повече средства и повече лекари. Сега ще подадем искане за увеличаване на фондовете.»…

пп. Весел момент беше, че по технически причини във всички псувни най-нецензурните думи са заменени с „бибип”. Например:

Всъщност си беше тъпак, да го „бибип“. *** И без номера, да ти го „бибип“! *** Ти, отвратителен „бибип“ такъв! *** Махнете си тия „бибип“ ръце от моя „бибип“ врат и свалете тия „бибип“ белезници от моите „бибип“ ръце!

Един наивник на средна възраст – Богомил Райнов

Историята беше просто кошмарна – злият агент на вражеското разузнаване, който разказва от първо лице, беше наказан от собствената му разузнавателна структура да отиде да работи в забравеното от Бога посолство в София, след като се провали да организира елементарен преврат в размирна африканска държавица и задигна торба злато. (Чуждите разузнавачи така правят, не като нашите - да се борят на тихия фронт за едната чест.) За негова изненада се оказа, че в София контраразузнаването е толкова силно, а гражданите толкова съвестно се борят с подмолните действия на агресорите, че е на практика невъзможно да се направи каквато и да е завера! Беше му останало да вербува само отявлени отрепки като малкото наркомани, които тогава са се броили на пръстите на едната ръка. Разбира се, причините тези нещастници да изпаднат до там са пак западни, откъде-накъде на българите да са им присъщи такива слабости?

Пак ги има любимите ми философско-цинични лафове, но оставени сами за себе си без да го има вълнението от напрежението и обратите в сюжета, смешките остават кухи.

Слаба работа. Изглежда като нещо, писано за бройка. Да е над n страници, само за да може да се каже където трябва, че професионалният писател Б. Райнов и тази година е издал роман(че). А най-лошото е, че чак към края се усетих, че и друг път съм си губил времето със същата книга.

Старгейт - Дийн Девлин, Роланд Емерих

Книгата е написана по филма от самите му автори. Има си всичко като за блокбъстър – древна загадка, смотан гениален учен, глупави военни, всемогъщ злодей, нови светове, екзотична хубавица за очилаткото, катарзис за тъпия военен и хепиенд за всички. А, да не забравяме и че спасихме света!

Елементарна история, която Девлин и Емерих сигурно са скалъпили в малкото междучасие, но пък е лека и забавна – точно като за кино с кола и пуканки. Ще ти бъде интересна, ако не си гледал филма, иначе почти няма тръпка.

Естествено, от такова четиво не може да се очакват крилати фрази, освен в ироничен смисъл.