Моята библиотека, нашата библиотека

Вярвам вече всички са разбрали, но да обърна внимание и аз, защото въпросът е много важен. ГДБОП явно си няма друга работа и си играе неясно на какво, но като резултат "Моята библиотека" на Борислав Манолов и още много други благородни люде, беше атакувана и спряна.

Едва ли има нужда да обяснявам, показвам с примери и доказвам безценността на "Моята библиотека". Там хората напълно доброволно и безкористно полагат огромни усилия за създаването на нещо толкова голямо и стойностно. На което беше отговорено с полицейщина, поръчана от "асоциация българска книга", които умишлено понижавам в чин и букви. В прелестно издържан хумористичен стил антимафиотите обобщават действията си така:

Служители на ГДБОП пресякоха нелегално разпространение на книги в интернет пространството. Операцията на служителите от сектор “Компютърни престъпления и интелектуална собственост” в ГДБОП е проведена под прякото ръководство на СРП, срещу шестчленна група е образувано дознание.
Успешната операция по пресичане на пиратско разпространение на книги в интернет пространството, посредством сайта “chitanka.info”, е проведена от спецполицаите от сектор “Компютърни престъпления и интелектуална собственост” в ГДБОП, под прякото наблюдение на СРП.
Акцията е реализирана след разследване по сигнали на ощетени - Асоциацията “Българска книга”, Съюзът на преводачите в България и редица издателски къщи. В хода му е установена шестчленна престъпна група, която действала при строго изградена йерархия и функции от различни градове в България. При предприетите действия на покрив на обществена сграда в София антимафиотите открили сървъра, на който е поддържан интернет сайтът. Сървърът бил поставен в специална кутия и по този начин достъпът до него бил затруднен. Разследващите установили, че “виртуалната библиотека”, от която се теглели пиратските литературни произведения, е укрита в помещение на печатница в София В хода на претърсванията са иззети сървъри и компютърни системи с пиратското съдържание.
Всеки месец престъпната група добавяла над 600 нови заглавия на книги от български и чуждестранни автори, речници, учебници и др. По данни на спецполицаите, чрез нелегалния сайт, който е действал повече от две години, са нанесени щети на българската култура и книгоиздателска дейност за милиони левове.
Това е поредната успешна операция на ГДБОП в изпълнение на Стратегията на МВР и плана за действие, приет от “Съвета за защита на интелектуалната собственост” към Министъра на културата на България, за ограничаване на интелектуалното пиратство.

Обикновени лъжи и популистки тон.
Съвсем очаквано обаче истината е друга. Разсъждения за нея може да прочетете при Енея, Дани, Калдата, Иденти, 1 facebook група, 2-ра facebook група, Марфиета, Крокодила, Григор, Пейо, Катрин, Виктор и още много други нормални и разумни хора.

Някъде беше спомената идея за бойкот на издателите, провокирали случилата се глупост. Аз се включвам напълно съзнателно и отговорно и няма да си купя нито една книга от тях, докато не си поправят грешката и публично не помолят засегнатите да ги извинят. Не съм наивен ученик-идеалист, аз спокойно мога да мина без техните книги, но ми е чудно те без нашите пари как ще карат. Щом "Моята библиотека" им е такъв трън в очите и пречка в бизнеса, хайде да видим сега как ще скочат продажбите им, след като успешно се разправиха с нея.

И една весела и много бърза реакция, от която ми се насълзиха очите от умиление тук.

пп
Към бойкотираните издания мисля да включа и медиите, които отразиха с поощрително-назидателен тон успешната акция "Читателите". Няма да толерирам псевдо-журналисти, които не си проверяват източниците. Това е важно, защото има много хора, които на са и чули за "Моята библиотека", но им се промива съзнанието и им се създава грешна позиция. Истина е само това, за което се говори. Това, за което се мълчи, се забравя. Затова говорете и разказвайте на всички познати, които четат. За останалите вече съм се отказал да мисля.

Ерик – Тери Пратчет

Изумително скучни неща като „Фауст” и Троянската война, глупостите на Данте за ада, откриването на фалшиви Индии, творенето на светове и куп други популярни митове и легенди (които е логично човек да е успял да намрази стабилно и от сърце още в невръстна училищна възраст) могат да бъдат осмени като едното нищо. Достатъчно е с тях да се заеме Пратчет.

Този сектор от Света на диска е издаден през далечната 1990, аз го четох 10 години по-късно и ми се струваше, че Ринсуинд ми е най-малкото състудент. Сега, след още 10 години, откривам други забавни моменти. Номерът в много от смешките на Пратчет е, че трябва достатъчно добре да познаваш това, с което се подиграва, за да схванеш иронията в пълнота. А в този случай никак не е трудно, защото всичко малко или много е било част от задължителната учебна програма. Забавно беше.:)

Поли иска континентче.
***
В джунглата на централен Клетч действително има изгубени кралства на тайнствени амазонски принцеси, които пленяват изследователи от мъжки пол, за да ги подложат на специфично мъжки задължения. Последните са действително буйни и изтощителни и жертвите без късмет не издеянват дълго*.
[* Става така, защото задължения като да поставяш щепсели, да ковеш рафтове, да проверяваш странни шумове по таваните и да косиш полянки постепенно могат да износят и най-здравия организъм.]

История с кучета – Андрей Гуляшки

Вътре има три отделни истории. „История с кучета” е за агента, който изнасяше държавни тайни от конструкторския отдел на н-ския военен завод (намиг). Изнасяше всъщност съвсем за кратко, докато в дирите не му влезе нашето момче. „Открадването на „Даная” разказва за периода на Авакум в Рим, където той небрежно решава случая с откраднатата от музея „Боргезе“ картина на Кореджо за нула време и също така за резил на целокупната италианската полиция. „Последното приключение на Авакум Захов” пък е един достоен завършек на кариерата на толкова необикновен детектив. Откраднатият смъртоносен вирус е намерен, виновникът – заловен, а Авакум мистериозно изчезва от една експедиция в планините близо до китайската граница.

Чак в края на книгата ми дойде на акъла нещо съвсем очевидно. Паралелът между старите ергени Авакум Захов с неговия хроникьор ветеринарният лекар Анастаси Буков и Шерлок Холмс и доктор Уотсън. Елементарно, нали? Пародията е страхотна и несъмнено търсена, но аз просто бях толкова заплеснат по приятния стил на разказване, детайлната криминална загадка и странната дедуктивна личност на Авакум, че дори за миг не се усъмних. Явно съм способен да взимам насериозно дори такива леки и забавни четива.

Чак сега виждам какви цитати са ми направили впечатление. Странно е, но всичките започват с „човек” и пак всичките ми станаха много лични. Всеки по различна причина.

Човек се чувства по-сигурен, когато чувства едно рамо до рамото си.
***
Човек, като стои дълго време на едно място и на една работа, започва да се вкисва!
***
На изпроводяк човек или забравя „най-важното”, или го казва по два и три пъти без да усети. На раздяла „везните” не работят редовно, така е било от незапомнени времена, откакто се е родило вероятно приятелството.
***
Човек звучи гордо, но от човек може да се очаква всичко.

Последното е любимата фраза на Авакум, която много обича да повтаря.

Линията на бляновете – Сергей Лукяненко

Всеки път се изумявам колко е голям Лукяненко. Феновете могат да хвалят като цяло всякаква продукция от любимите им писатели, обаче този наистина е нещо феноменално.

Изградил е много богат свят, който въпреки това е много лесно да бъде приет за ежедневна даденост. Множество раси, всяка със специфичните си особености, историята на епичната Смутна война. В центъра на действието е една революционна технология за безсмъртие (която работи само ако редовно си плащаш абонамента, разбира се), която една шантава раса е продала на един единствен човек за символична сума. Всичко това обаче леко избледнява и остава като обосновка и страховит фон, когато Лукяненко ни хвърли в боя и преследването. Изключително зрелищна работа! Напълни ми се душата с кеф и чак преля! Детайли в битките, в подготовката, в оръжията. Направо страхотия!

А иначе най-общо историята е, че на един наемен телохранител е обещан вечен абонамент за аТан (това е услугата за възраждането на човек, ако случайно му се случи случка и умре), ако заведе невредим сина на собственика на корпорацията до една не особено далечна планета. Звучи просто и безопасно, но пътят им беше осеян с много, ама много трупове, а нашето момче даде всичко от себе си, за да не спира да увеличава бройката. И нещата не приличат изобщо на плосък уестърн, а по-скоро на сайбър пънк с допинг. Или по-скоро напомпан до козирката с допинги. Има изобилие от бойни серуми, активни брони и какви ли не други фантастични военни технологии и дори една баба ветеран-терористка, която не се е оттеглила напълно от активна трудова дейност.:)

За мен начинът, по който пише Лукяненко, е образецът за съвременна фантастика. Неустоим и може би недостижим.:)

пп
И не на последно място, големи благодарности към Мишев, който ме уреди с книгата.:)
пп2
С една седмица закъснение се сетих, че си бях отбелязал места за цитиране:

Големите неприятности често започваха с дребни формалности.
***
Легни в Основата и си почивай -
за размисъл ще имаш време.
Бил си един, сега си много,
и заздравил се е светът...

Терминален експеримент – Робърт Сойер

Робърт Сойер има много приятен начин на разказване. Забелязал съм и у други „млади” американски автори (сещам се за Дейвид Брин, Нанси Крес, Стивън Кинг, разбира се), че така умело смесват личната история на героя с фантастичното допускане, че правят сместа изключително интересна за четене. Някакви такива похвати от приложната психология. Личната история те привлича да я следиш със сърцето си от човешката й страна, а фантастичната те предизвиква, защото умът не знае, а му се иска да допусне какво ще се случи. Така хем не ти е чуждо това, което ти се разправя (нали са хора с обикновени проблеми като мен и теб), хем са поставени в необичайна ситуация, с която човечеството не се е сблъсквало. Това последното го казвам с намигане към всички неориентирани, които си въобразяват, че всичко в световната литература отдавна вече е казано и написано.;)

Личният трус тук е свързан с изневярата на жената на главния герой и най-вече с последиците от това. Нещо, което е странно и необяснимо и за двамата, и за което пак и двамата ужасно се измъчват. Фантастичното пък е записването на човешкото съзнание в електронна форма. А щом веднъж едно нещо е приведено в такъв вид, логично е да може да му се прилагат copy, paste, edit, delete... Затвор ли е сървърът-съхранител за тази душа, след като органичното тяло с всичките му плюсове и минуси вече го няма, или това е абсолютната безгранична свобода?

Знаете, че когато човек играе на „Асоциации”, може да се избират различни тактики. Може чрез синоними да обясниш нещо, което има същото значение като помощните думи, може чрез тях да опишеш предназначението му, външният му вид или просто местоположението му. А може да затрудниш противника и ако опишеш някаква много специфична за предмета атмосфера чрез напълно странични думи. Този път моите цитати и вашите асоциации ще са повече от последната категория.

— Но нима безсмъртието не е скучно?
Двойникът се засмя.
— Прости ми, приятелю, но това една от най-глупавите идеи, за които съм чувал. Как може да приказваме за скука, когато си изправен пред предизвикателството да проникнеш в тайните на всичко, създадено досега? Никога не съм чел пиеса от Аристофан. Никога не съм изучавал някой азиатски език. Не разбирам нищо от балет или от метеорология. Не мога да разчитам нотите. Не мога да свиря на барабан. — Електронното копие отново се разсмя. — Искам да напиша роман, сонет и някаква песен. Да, отначало те ще бъдат ужасни, но в крайна сметка ще се науча да ги пиша добре. Искам да се науча да рисувам, да разбирам оперното изкуство и наистина да зная за какво става дума в квантовата физика. Искам да прочета всички велики книги, но и всички глупави боклуци на книжния пазар. Искам да науча всичко за будизма, юдейството и религията на адвентистите от Седмия ден. Искам да посетя Австралия, Япония и Галапагоските острови. Искам да отида в космоса. Искам да стигна до дъното на океана. Искам да науча всичко, да направя всичко, да изживея всичко. Безсмъртието било скучно? Това е невъзможно. Дори времето, през което е съществувала цялата вселена, няма да е достатъчно да направя нещата, които искам.
***
— Единственият вид ад, който мога да си представя — отвърна Дух, — е да премина през вечността, без непрекъснато да откривам създаване на нови връзки, без да разглеждам нещата по нов начин, без да си доставям удоволствие от абсурдността на икономиката, религията, науката и изкуството.
***
Хуморът е ответната реакция спрямо внезапно образували се неочаквани от никого нервни мрежи.
***
Лицето й беше широко, с архипелази от лунички по двете бузи.
***
... и почувства особен прилив от чувства, онази дива смесица от щастие и тъга, която беше и биологическа, и интелектуална, и на тялото, и на ума — онова диво, непредсказуемо чувство, което винаги е живо у човека.
***
Изкуствената еволюция бе имала нужда от много време, за да създаде организми, действуващи на този принцип; организми, за които моногамията беше най-успешната стратегия за оцеляване; организми, които процъфтяваха на основата на синергизма на две и единствено две същества, които се свързват в истинска връзка до края на живота си.

Небюла и Аврора (наградата на канадската SF и фентъзи асоциация) за 1995, такива ми ти скромни работи за толкова интересна за четене книга.

Удачно е да се поглъща на фона на Promises на Basia Trzetrzelewska.